От самото начало на войната в Украйна се спори дали има смисъл от санкции срещу Русия. Крайнодесни и крайнолеви политици, които традиционно изразяват позицията на Москва, твърдят, че те са неефективни и вредят само на европейците. Лидерката на френската крайна десница Марина Льо Пен нарече санкциите "напълно безполезни, освен че карат европейците да страдат". В Германия нейните възгледи се повтарят не само от дясната партия "Алтернатива за Германия", но и от видни политици от Лявата партия, като Сахра Вагенкнехт. "Санкциите не вредят на Русия, а само на нас", каза тя неотдавна. За тези приятелски настроени към Кремъл гласове санкциите не са нанесли почти никаква вреда на руската икономика, която според тях процъфтява на фона на високите цени на енергията. Други, които невинаги споделят възгледите на Москва, твърдят, че санкциите са се провалили, защото не са спрели руския президент Владимир Путин да ескалира атаките си срещу Украйна.
Този разказ обслужва интересите на Кремъл
С настъпването на зимата Путин залага на това, че скоро ще настъпи умора от санкциите. Но един поглед върху данните показва, че хората, които твърдят, че санкциите са неефективни, грешат: Само девет месеца след налагането на първия пакет от санкции те вече се отразяват върху способността на Москва да води война. И това е само началото. Санкциите срещу Русия са по-скоро маратон, отколкото спринт, и ефективността им ще се увеличава.
Объркването около ефективността на санкциите произтича от липсата на яснота за техните цели. Западните държави никога не са възнамерявали да използват санкциите, за да принудят Путин да отстъпи и да се изтегли от Украйна. Те знаят, че според Путин се води война за оцеляването на Русия срещу упадъчния Запад. Провокирането на смяна на режима в Москва също не е цел: Санкциите срещу Куба, Северна Корея и Сирия показват, че това никога не дава резултат и няма причина да се смята, че хипотетичният наследник на Путин ще промени курса си в Украйна. Не е цел и предизвикването на срив на руската икономика в стил "Венецуела": Това е невъзможно, когато на прицел е 11-ата по големина икономика в света. А и сривът на Русия вероятно ще доведе до рецесия в световната икономика, тъй като ще спре износа на много суровини, включително зърно, торове, енергия и метали.
Какви са тогава целите на западните санкции срещу Русия?
Те никога не са били заявявани изрично, но по-внимателният поглед върху пакетите от санкции, прилагани от САЩ, Европейския съюз и техните съюзници, показва, че имат три цели. Първо, западните държави се опитват да изпратят към Кремъл силен сигнал за решителност и единство. Второ, санкциониращите държави целят да намалят способността на Русия да води война. Трето, западните демокрации залагат на това, че санкциите бавно ще задушат руската икономика, и по-специално енергийния сектор на страната. Когато се оценяват въз основа на тези критерии, санкциите очевидно работят.
Западните държави използват санкциите, за да изпратят послание на Кремъл: Европа и САЩ са на страната на Украйна. От тази гледна точка мисията е изпълнена. Трансатлантическото сътрудничество по отношение на санкциите се оказа силно през последните девет месеца, като между Вашингтон и европейските столици имаше само няколко разногласия. Това опроверга очакванията на Путин, че Западът ще остане слаб и разединен. Той вероятно е бил изненадан и от скоростта и мащаба на тези мерки. На САЩ и ЕС им бяха необходими само няколко седмици, за да наложат санкции на хиляди руски физически лица и компании, да изключат няколко руски банки от системата SWIFT за международни парични преводи и да замразят половината от резервите на руската централна банка.
Изпращането на дипломатическо послание е добро начало, но основната цел на санкциите е
да се намали способността на Русия да води война
И тук мерките дават резултат. Въпреки твърденията на Кремъл за обратното санкциите доведоха до дълбока рецесия на руската икономика. Това въздействие е забележително, тъй като санкциите все още не са насочени към износа на енергия от страната. Всъщност приходите на Русия от петрол се увеличиха през тази година поради по-високите му цени в резултат на войната. Нещата щяха да бъдат много по-лоши за Кремъл, ако цените на енергията бяха на историческата си средна стойност.
Вероятно за да не покаже своята слабост, Кремъл ограничи публикуването на икономическа статистика. Въпреки това данните, с които разполагаме, очертават мрачна картина. През октомври БВП на Русия е с 4,4% по-нисък, отколкото през същия месец на 2021 г. Индустриалното производство, включително добивът на нефт и газ, е с почти 3% по-ниско от това през 2021 г. Търговията на дребно се е сринала с почти 10% на годишна база, което подчертава пораженията от високата инфлация. Данните за автомобилния сектор са траурна камбана за състоянието на икономиката. Руските автомобилни компании са намалили производството си с 64% в сравнение с 2021 г. поради липса на търсене и недостиг на вносни компоненти. Октомври не е изключение: данните са ужасни през всеки месец от април насам. Нещата не се подобряват. Вероятно те са взели обрат към по-лошо след началото на мобилизацията в края на септември.
Изправен пред такава трудна икономическа ситуация,
Кремъл знае, че социалната стабилност е застрашена
Путин вижда в общественото недоволство заплаха за своето оцеляване - и може би е прав. Въпреки това лошото състояние на икономиката означава, че бюджетът на Русия е твърдо на червено. Това е необичайно за износител на енергия, когато цените на суровините са на рекордно високи нива. Което е сигнал, че се задават проблеми. През следващите месеци Москва ще трябва да реши невъзможно уравнение - как да финансира войната в Украйна и едновременно да запази социалните субсидии на достатъчно високо ниво, за да избегне размирици. Кремъл все още разполага с резерви, особено от своя държавен инвестиционен фонд. Без да бъдат попълнени обаче, те ще се изчерпят. Руското правителство вече живее от резервите.
Обхватът на западните санкции се простира от икономическата сфера до технологичния сектор. Тук САЩ имат асо в ръкава си: почти всички съвременни полупроводници, използвани за електронно и военно оборудване, се произвеждат с помощта на ноу-хау на американски компании. След инвазията Вашингтон налага експортен контрол, който ограничава достъпа на Русия до микрочипове. За Москва това е остър проблем, не на последно място защото руските ракети са пълни с полупроводници, които страната не може да произведе сама. Изправен пред 90-процентен спад на вноса на микрочипове, Кремъл трескаво се опитва да създаде мрежи за контрабанда на полупроводници. Санкциите не са непробиваеми - но "дупките" няма да са достатъчни, за да може Русия да попълни запасите си от ракети, особено ако войната продължи с пълна сила през следващите месеци.
Третата и последна цел на санкциите
е бавното дългосрочно задушаване на руската икономика. САЩ и ЕС се стремят да постигнат тази цел, като лишат руските петролни и газови компании от западно финансиране и технологии. За Москва това е още една екзистенциална заплаха: руските петролни и газови находища се изчерпват, а новите запаси, които трябва да бъдат използвани, се намират на брега на Северния ледовид океан или в него. Разработването на тези находища ще изисква сложни западни технологии (които няма да бъдат доставени) и огромни суми пари (които са в недостиг).
Санкциите върху руското производство на енергия датират от 2014 г., когато Русия незаконно анексира Крим, и могат да минат десетилетия, преди да подействат. След като го направят обаче, те ще бъдат най-болезнените, защото както икономиката, така и фискалните приходи на Русия зависят от добива на нефт и газ.
Може да се предположи, че нещата за Москва само ще се влошават. Цените на енергоносителите спадат, като в момента те са по-ниски, отколкото в началото на войната. През 2023 г. е вероятно по-нататъшно понижение, тъй като световната икономика се забавя. От следващата година ЕС ще спре да внася руски петрол. Освен това Русия се простреля в крака си, като затвори по-голямата част от газовите кранове към Европа, прекъсвайки финансовия спасителен пояс на Кремъл. Преориентирането на износа на газ към Китай ще отнеме много години и огромни инвестиции в нова инфраструктура, тъй като повечето руски газопроводи са насочени към Европа. Изграждането на нови газопроводи до Китай би решило този проблем, но Пекин не бърза. Времето е на страната на Китай; страната знае, че ще може да изтръгне повече финансови отстъпки от все по-отчаяния Кремъл.
А западните държави не са изчерпали всички възможности в арсенала си от санкции. На тяхно разположение все още са три мерки от наръчника за санкции срещу Иран. САЩ и ЕС могат да изключат всички руски банки от SWIFT, което ще доведе до финансова изолация на страната. Съединените щати биха могли също така да забранят на Русия да използва щатския долар, което значително ще усложни износа на енергия. А най-мощният вариант - вторични санкции от страна на САЩ - ще принуди всички компании, независимо дали са чуждестранни или местни, да избират между руския и американския пазар. Закупуването на руски нефт или газ ще бъде забранено в целия свят, което ще навреди сериозно на финансите на Кремъл. Санкциите срещу Русия не само действат, но най-лошото за Кремъл вероятно тепърва предстои.
-------
Ако "санкциите не работят", значи са недостатъчни | СЕГА (segabg.com)
