Какво е общото между водопадите Игуасу в Бразилия, историческия център на Залцбург и Бистришките баби? А между Австралийския коралов риф, Мадарския конник и парка на динозаврите в Алберта, Канада? Всички сме чували за списъка с обекти от световното наследство на ЮНЕСКО, дори можем да назовем няколко известни забележителности от него. Но как е създаден той и защо някои обекти влизат в него, докато други - не? Как се влиза (и как се излиза) от списъка?
UNESCO - United Nation's Education, Science and Cultural Organization, наричаме специално звено към ООН, което ръководи проекти в пет направления: образование, естествени науки, социални и хуманитарни науки, култура, комуникация и информация. Обектите на ЮНЕСКО спадат към областта на културата. Те са естествени или създадени от човека, като вторите могат да бъдат и нематериални. И в двата случая има нужда да бъдат съхранени и запазени за поколенията.
Концепцията за световното наследство се заражда в края на 50-те години на ХХ век. Основният тласък за приемането на Конвенцията за световното наследство дава операцията по спасяването на храмовия комплекс Абу Симбел от средата на XIII век пр. Хр. Той е застрашен от унищожение, след като попада в чашата на (тогава предстоящия) язовир Асуан. Тогавашната Обединена арабска република (сега Египет и Сирия) и Судан се обръщат към ЮНЕСКО. Организацията провежда мащабно събиране на средства и светът се оказва толкова щедър, че почти всички значими храмове и светилища в Нубия са запазени. Това е
най-голямата спасителна операция в историята на археологията
Двата храма, посветени на фараона Рамзес II и жена му Нефертари, са разглобени и преместени от западния бряг на река Нил на плато, 64 метра по-високо от оригиналното им местоположение, за да не бъдат залети от водите на язовира. След тази операция става ясно, че е време да се създаде централизиран механизъм за опазване на културното наследство.
ЮНЕСКО всъщност е създадена няколко години по-рано. Неин предшественик е Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите. В комисията са участвали Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман и Бела Барток. На Лондонската конференция през ноември 1945 г. е приет устав на ЮНЕСКО, а на следващата година той е подписан от 20 държави и влиза в сила. България се присъединява през 1956 г.
А през 1978-а е създаден и Списъкът на световното наследство.
Първите 12 забележителности
включени в него, са катедралата в Аахен (Германия), островите Галапагос (Еквадор), L'Anse aux Meadows - място в северния край на остров Нюфаундленд (Канада), където през ХI век е било първото известно европейско селище в Новия свят, издълбаните скални църкви в Лалибела (Етиопия), Солните мини "Величка" (Полша), Националният парк "Йелоустоун" (САЩ)... Наследството може да бъде много разнообразно - от планина или град до сграда или мартеница.
В Списъка на световното културно и природно наследство влизат номинирани и одобрени по международна програма световно признати забележителности, които трябва да отговарят на редица критерии. Обектите на културното наследство трябва да са шедьоври, да са единствени по рода си или най-малкото да са изключително свидетелство за културни традиции или цивилизации, да илюстрират значими етапи от развитието на световната история, да бъдат осезаемо свързани със събития или традиции, идеи, вярвания, творби…
Сред критериите за природното наследство влизат необикновената природна красота, естетическо значение, представянето на важен етап от историята на Земята или значими действащи екологични и биологични процеси в еволюцията и т.н. Критериите периодично се допълват и доуточняват от експерти от цял свят с целта най-ценното от природата и човешката култура да бъде открито и съхранено за следващите поколения.
Български обекти започват да се появяват
в списъка почти веднага след създаването му. През 1979 г. влизат Боянската църква, Казанлъшката тракийска гробница, Ивановските скални църкви и Мадарският конник. До 1985 г. са добавени Старият Несебър, Рилският манастир и Свещарската гробница. През 80-те са включени и първите обекти на природното наследство — Националният парк "Пирин" и природният резерват "Сребърна", а през ХХI век и Старите вековни букови гори на Карпатите и други региони на Европа - така е наречено общо наследство на 18 държави, в което България участва с Националния парк Централен Балкан.
След 2009 г. влизаме с пет обекта в списъка на нематериалното културно наследство: Бистришките баби, прочули се с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука; нестинарството - древният български и гръцки обичай, при който хора танцуват боси върху жарава; традицията на производство на чипровските килими; фолклорният празник „Сурва”, базиран на древен езически обичай за гонене на злите сили; мартениците като традиция за празнуване на 1 март в България, Румъния, Молдова и Македония.
Най-богати на световно наследство са Китай и Италия - с по 55 обекта. Следва ги Испания, Германия, Франция, Индия, Мексико, Великобритания, Русия, а десетото място с по 24 обекта си поделят Иран и САЩ. България има толкова ценни наследства, колкото и Австрия, Нидерландия, Дания, Хърватска и Южна Африка (по десет).
През новото хилядолетие списъкът вече включва над 1200 обекта в 167-те страни членки: 869 културни, над 200 природни и 39 смесени. Но докато през първите си десетилетия той само се удължава, през ХХI век вече се случва и
изтриване от списъка
През юли 2021 г. ЮНЕСКО гласува за премахване на крайбрежната линия на Ливърпул от списъка си с обекти на световното наследство. Причината беше в бурно развиващите се строителни дейности, плановете и преустройство на района и опасенията от планове за нов футболен стадион. Кметът на Ливърпул Джоан Андерсън нарече решението на ЮНЕСКО "непонятно" и добави, че градските власти ще проучат възможността за обжалване.
Статутът на обект на световното културно наследство не носи директно пари, освен в много редки случаи, но значително повишава престижа на града и привлича туристи. Смята се, че много американци и азиатци пътуват според списъка на ЮНЕСКО. Годишните приходи от туризъм в Националния парк "Лейк Дистрикт" в Централна Англия са се увеличили с 20 милиона британски лири, след като той най-накрая влезе в него след 30 години неуспешни опити. Всяко заличаване от Списъка на световното наследство е загуба, ако не на друго, то на престиж и възможности.
Това е едва третото подобно изтриване. Първото беше в Оман през 2007 г., когато от Списъка на ЮНЕСКО бе премахнат Резерватът на арабския орикс, застрашен вид антилопа — заради допускане на бракониерство и унищожаване на хабитата, довело до почти цялостното изчезване на популацията на този вид. Интересна подробност е, че за разлика от Ливърпул в Оман изваждането на обекта от Списъка на световното културно и природно наследство е извършено и в съотвествие с желанието на оманското правителство, което е решило да съкрати територията на резервата с 90%, след като на мястото е открито петролно находище.
Втори обект беше изваден от списъка през 2009-а - Дрезденската долина на Елба - заради строящия се от 2007 г. мост, който пресича района. Дългата 20 километра долина бе включена само пет години по-рано, а изключването ѝ бе предшествано от продължителен дебат между местните власти, защитаващи моста и опонентите им сред гражданството.
За щастие в България с обектите на ЮНЕСКО няма подобни проблеми (въпреки строителните безчинства в Несебър например), но в две от съседките й има.
Обекти с последни предупреждения
Преди месец Турция отхвърли констатациите в доклада на ЮНЕСКО относно джамиите "Света София" и "Карие" в Истанбул. Малко по-рано Комитетът за световно наследство изрази "загриженост относно придаването на статут на джамия на този паметник от византийската епоха" и поиска от Турция да представи "актуализиран доклад за състоянието" на сградата до 1 февруари 2022 г.
На 10 юли 2020 г. турският президент Ердоган подписа указ, според който мюсюлманските служби се възобновяват в "Света София" в Истанбул. Редица християнски църкви изразиха съжаление за това решение. Реакция последва и от ЮНЕСКО. Но Турция отхвърля констатациите в доклада като „неотговарящи на актуалната ситуация, написани предубедено и с политически мотиви“. От външнополитическото ведомство подчертават, че Турция ще продължи да полага внимателни грижи за внесените в Списъка на световното наследство обекти, като спазва своите права, правомощия и задължения“.
Вторият проблемен обект в нашия регион са Охридското езеро и град Охрид. В доклад от ЮНЕСКО от началото на годината имаше предупреждения, че регионът може да бъде вписан в списъка на ЮНЕСКО за застрашени световни богатства - последната стъпка преди изваждането. Описани бяха всички пропуски, грешки, неизпълнени ангажименти — както от властите, така и от местното население… Шест месеца по-късно комитетът за световно наследство взе решение да се даде допълнителен краен срок на Северна Македония да действа в съответствие с препоръките на мисиите на ЮНЕСКО, за да избегне опасностите пред настоящия статут на езерото и градазна световно наследство.
Във висящо положение е и Венеция
Италианската перла нe бeшe включeнa в cпиcъкa нa ЮНECКO нa зacтрaшeнoтo cвeтoвнo нacлeдcтвo, но има cрoк дo 1 дeкeмври дoгoдинa дa прeдcтaви нoвa рaвнoсмeткa зa cъхрaнeниe нa eкoсиcтeмaтa нa Вeнeция и лaгунaтa ѝ. Предлагане за влизане в негативния списък бeшe нaпрaвeнo мaлкo прeди зaбрaнaтa зa прeминaвaнe нa гoлeми круизни кoрaби, кoятo влезе в cилa през aвгуcт. Сега в централната част на Венеция могат да акостират само по-мaлки плавателни съдове c до 200 пътници.
Въпреки пандемичната обстановка годишната сесия на ЮНЕСКО през август добави в списъка на световното наследство над 30 нови попълнения с ценна културна, историческа и/или природна красота. Този път в списъка попаднаха Национален парк в Габон, архитектурни елементи - портици и прилежащите им сгради, някои от които още от ХII век, в Болоня, Тройният мост в центъра на Любляна… В престижния списък на нематериалното наследство пък вече са културата на сауната във Финландия, приготвянето на закваска в Малта, танците на Будима в Замбия и състезанията за косене на трева в Босна и Херцеговина - както и традицията да се свири с ловджийски рог, оценена със статут едновременно в Италия, Франция, Белгия и Люксембург.
