Напоследък е доста актуално представители на различните здравни професии да протестират с искания да получат собствена съсловна организация. Вероятно защото забелязват, че покрай избори и "Апартаментгейт" падишахът е все по-дашен и все по-малко склонен да търпи публични вопли по каквито да било теми и основания. Асоциацията на физиотерапевтите протестира за закон, с който да се отдели от общата Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи и да бъде определена като самостоятелно съсловие, със самостоятелна организация, ръководство, управление на членски внос и възможности за лобиране и представителство пред институции, фирми и работодатели. Подобно нещо искат и фелдшерите, въпрос на време е да се обадят и акушерките и помощник-фармацевтите.
В същото време основната членска маса на същата тази обща асоциация - медицинските сестри, показват нагледно каква е ползата за съсловието, а оттам - и за българското население, от така съществуващите и функциониращи съсловни организации у нас. Никаква. По традиция медицинските сестри са тъпкани и пренебрегвани от десетилетия, но последното развитие на здравната система, която в момента е във фаза пещерен капитализъм, е на път
да затрие тази професия в България изцяло
За болници и медицински центрове най-важното е да осигурят лекари и апаратура, изкараните над това пари са или за печалба, или за кражба - според собствеността на лечебното заведение, и за сестрите не остава нищо. Освен че получават мизерни заплати, броят им в болниците е под критичния минимум, затова и работят двойно и тройно. А болниците не ги е еня за сестрите, защото здравната каса не им налага съответните изисквания, както има за брой и квалификация на лекарите. И защото тяхната работа е такава, че може и санитари да я вършат, може и близките на пациента, може и никой.
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, в която всички сестри са длъжни да членуват, отдавна говори, заплашва с протести, ходи по форуми да се оплаква пред медиите, участва в работни групи и се отърква във властта. Резултат не се забелязва. Затова и сестрите започнаха да се самоорганизират, обявиха, че искат поне 2 минимални работни заплати и нормално работно време, опънаха палатки пред здравното министерство, започнаха и преговори с МЗ, а като виждат, че не получават каквото искат - заплашват с още протести. Тази тактика
е на път да се окаже успешна
- кабинетът отпусна допълнително пари, с които да се увеличат заплатите, макар и не с толкова, колкото настояват сестрите. Очевидно обаче е и друго - ръководството на официалната организация на сестрите изпадна в унизителното положение да ходи да се среща с министри и депутати, че дори лично с Бойко Борисов, и да обяснява, че те точно не стояли зад този протест и били за диалог, а не за площадни изпълнения. Само че де факто не представляват никого - очевидно ръководството на БАПЗГ и редовите членове на съсловната организация се борят за различни каузи, като в създалата се ситуация най-логичен е въпросът кому освен на няколко души ръководство е нужна тази организация?
Защитата на синдикалните интереси на съсловието, между другото, е малка част от функциите на съсловните организации. Още по-малка част е ходенето в парламента и МЗ и на
семинари в чужбина за срещи с посестрими организации,
както може би си го представят някои протестиращи за еманципация на съсловията. Основната работа на този тип организации е вътрешносъсловен контрол - създаване, поддържане и следене за спазването на етични и професионални норми, стандарти за добри практики и за обучение.
И докато при сестрите въпросът за възнагражденията е въпрос за оцеляване на съсловието, не така стоят нещата с лекарите и Българския лекарски съюз. Откакто членството в него стана задължително преди почти 20 години, БЛС не е спрял да грачи за пари и единственото друго нещо, с което се занимава, е да излиза в публична защита на абсолютно всеки лекар, обвинен за нещо, независимо какво е то и колко основателни са критиките срещу него. Като почти единствена своя функция ръководствата на БЛС приемат преговорите със здравната каса за рамков договор, предимно в частта договаряне на цени. За отговорностите си по саморегулация на професията и изобщо - при усвояването на парите, БЛС избягва да споменава. Огромната част от лекарите отдавна са спрели да обръщат внимание на съсловната си организация, защото
не я припознават като защитаваща правата им,
камо ли да участват в съсловния живот. Така накрая се стигна до уж немислимо преди години дъно - за председател съборът на Българския лекарски съюз избра директор на болница на собственика на най-голямата верига частни болници Михаил Тиков. Самият д-р Иван Маджаров стои доста по-добре от предшествениците си в общественото пространство и дори се случва да не говори само за пари, но проблемът изобщо не е в личността му. А в това в какво се е превърнала организацията на едно от най-важните съсловия във всяка една държава - в средство за по-добро управление на бизнеса на собственик на болници.
Дали управляващите ще дадат съсловни организации и на фелдшерите и физиотерапевтите? Защо не. Няма нищо по-лесно от превръщането на която и да е гражданска или професионална инициатива в казионна - дресировката е отдавна отработена - малко на килимчето, малко облаги и малко тояга. Затова и властта много обича да дундурка казионни организации.
