-----
Николай Неделчев е известен български колекционер, меценат и бизнесмен. От неговата колекция модернисти и авангардисти в столичната галерия "Структура" бе наредена изложбата "Модернизъм и авангард. Българската перспектива."  Оказа се, че между изложените произведения на Борис Елисеев, Александър Жендов, Мирчо Качулев, Христо Каварналиев, Гео Милев, Иван Милев, Иван Ненов, Георги Попов-Джон, Николай Райнов, Дечко Узунов бяха открити някои фалшифицирани рисунки.
------.

- Г-н Неделчев, не приличате на фалшификатор, ама все пак да питам - имате ли пръст?
- Едва ли ставам за това. Въпреки че баща ми е художник. Аз съм само колекционер на съвременно изкуство.
- Но не само на съвременно. Ето тази изложба в "Структура" стана обект на голяма шумотевица поради фалшификатите. Как се случи?
- Ще разкажа. Почнах, както се знае, с колекциониране на картини от Кольо Карамфилов, лека му пръст. Купувах ги, събрах около петнайсетина. После минах обичайния път на колекционерството...
- Има ли такова нещо - обичаен път?
- Има. Нещо като Топ 10 - събираш Генко Генков, Казаков, Слона - почти всички колекционери така започват. Това беше може би две-три години, карах в този режим. Още тогава усетих - този пазар е пълен с ментета. Но осъзнах и нещо важно за себе си - да инвестираш в съвременно изкуство е много по-интересно.
- Може би по-доходоносно?
- Не. По-интересно.
- Защо?
- По няколко причини. Първо, подпомагаш живи автори. Които тук и сега имат нужда от признание и финансиране, разбира се. Но намирайки такива хора, потенциално големи таланти, може да уцелиш и бинго. Този човек утре може да стане и световен художник. Нашите стари майстори независимо от качествата им едва ли ще станат.
- Защото зад това стоят и реклама, и конюнктура ли?  
- И затова. Има и втора причина обаче - купувайки живи и съвременни художници, общуваш с тях, виждаш ги в развитие. 
- Но колекционирате и модернисти от началото на миналия век. Защо се случи тази атака тъкмо сега?
- Ами да, те ми харесваха, ние с вас говорихме и преди четири години - именно за Мирчо Качулев. 
- Да, помня. 
- Той освен художник е бил неординерна фигура. Бил е и аерофотограф, има дори изобретение - навигационни уреди е направил. 
- Но как се решихте да направите въпросната изложба, защо се стигна до тази излагация - то изложба и излагация са с един корен? 
- Честно казано, нямах намерение за изложба. Но веднъж ме посети изкуствоведката Бисера Йосифова, видя колекцията и ми каза: "А бе, човек, имаш материал да направиш изложба, извади тези неща, покажи ги!" Та тя ми вкара вируса, това беше 2017-а есента. Тя по-късно поради здравословни проблеми в семейството си се отказа да прави изложбата, но ме посъветва за екипа. В който влязоха Мария Василева, Ирина Генова, Борис Данаилов, Биляна Борисова.
- А как проникнаха фалшивите неща, как корица на книгата "Кама Сутра" с автор Малика Фавър се оказа картина на Сирак Скитник?
- Ето как. Осем от картините, подготвени за изложбата, се нуждаеха от лека реставрация. И ги дадох на доцент Стефан Белишки, преподавател в НХА, един от най-добрите ни реставратори.  Един ден той ми се обади и каза, че има познат, притежаващ неща, които биха ме заинтересували. Звъннах на човека, видяхме се, показа ми една папка, дори харесах едно-две неща, купих ги. Но не бяха от авторите, които ме интересуваха най-силно. Аз му споделих това. Той ми каза - аз ще потърся, имам нещо предвид. Две седмици по-късно ми се обади и каза: един колега ми даде интересни работи, ела да видиш една папка. 
- Там ли бяха фалшификатите?
- Там. Но нямаше как да ги разпозная. Интересното е, че те, по обща оценка, показват доста добра графична култура на автора. Освен това очевидно е експерт с познания. По какво съдя - там имаше не само тези имена, които ме интересуваха, но видях например и един автор, който не беше в кръга на интересите ми - Харалампи Тачев. И ми хареса. Прегледах нещата с изкуствовед, те бяха изкуствено състарени, можеха всекиго да въведат в заблуждение. Но имаше и още нещо. Повечето работи имаха печат от изд. "Везни" и изд. "Хемус" от онова време.
- Това е напълно съзнателно "пързаляне" значи?
- Да, става дума поради тези печати за напълно съзнателно направени фалшификати. Това е чисто криминална история.
- А дали не участва и доцент Белишки?
- Аз лично не се съмнявам в този човек. Той толкова искрено се учуди на станалото и на "откритията". 
- Тогава просто се е разчуло, че един човек дава пари за изкуство, и едни хора са решили да спечелят.
- Беше се разбрало, че търся такива майстори, че купувам. Аз си нося вината, че проявих наивност или че не знаех тази програма, която по сходство в Гугъл може да намери подобия. Но веднага се задействахме.
- Как се задействахте?
- Свалям всички фалшификати - те са всички от въпросната папка. Тя съдържаше 35-36 неща.  Аз купих 18 - половината. От тях изложих 14. Сваляме всички. Слагаме снимков материал вместо тях с обяснение, че са предмет на измама. И че вече са обект на разследване. Извиняваме се на хората, които сме подвели. Това е най-честно. 
- Някои казват: Неделчев искаше да си узакони фалшификатите с тази изложба...
- Е, това е нелепо. Узаконяването как се прави - единият начин е да си викнат познат изкуствовед и той да узакони нещо, което не е голямо менте, значи не е и голям проблем. Вторият начин е да се направи изложба някъде, но ако има несигурни неща, то да се избере малка галерия и да се държи там изложбата две-три седмици. И да не се прави пиар, за да може после да се пише - тези неща са били изложени в галерията еди-къде си. Че аз щях ли да правя изложба два месеца в голяма галерия с такъв пиар, ако подозирах нещо?!
- То е ясно, че ако човек гони печалба, едва ли ще избере Мирчо Качулев, а не Пикасо или Златю Бояджиев примерно....
- Ще призная и друго нещо, което сигурно няма да ме представи в добра светлина. Досега от цялата си колекция - над 600 неща, не съм продал нито едно произведение. 
- Не е за вярване.
- Но е така. Само колекционирам, което не е добре, защото депата ми се запълниха вече. Но тук има още един важен въпрос. Ние внасяме в прокуратурата иск за измама срещу неизвестен извършител и ще се надяваме на откриване на виновните. Искаме да стигнем до този, който подава тези неща. Убеден съм, че не е сам. Има консултанти, при това от арт средите. Има и изкуствоведи със сигурност. И затова ми се ще да предизвикам и дебати. От години се знае, че експерти и изкуствоведи дават сертификати на ментета, правят консултации, при които умишлено заблуждават, срещу хонорар естествено. Ето, аз си признавам - измамен съм, но стоя зад това с моите пари. Дори не знаех, че има софтуер, който може да изследва плагиата и ментето в интернет. Ала и софтуерът не е гаранция, затова дайте да обърнем този негатив оттук нататък. Как ще действаме занапред, за да спрем това безобразие.
- А има ли други измамени?
- Много. Но не говорят. Едно журналистическо разследване би могло да хвърли светлина по този въпрос.
- Защо не говорят?
- Защото никой няма сметка да се разбере, че е измамен. Предпочита да си мълчи, за да продава после тихо. Нека видим къде се фабрикуват фалшификатите, кой им издава сертификати? Има хора, които вадят много пари от това. Нека видим изкуствоведите, които стоят отстрани.
- Те съзнателно ли го правят, или действително стават жертва на заблуда? В крайна сметка анализът, включително на големите световни класици, не е лесна работа.
- Някои хора живеят от това. Границата е тънка. Дано измамата в случая с мен помогне да се хванем за края на веригата. В момента у нас няма законодателство, което да наказва адекватно за такъв тип измами.