С промените в Закона за личните данни няма опасност от цензура, успокояват от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Нищо че всеки журналистически материал ще трябва да се съобразява с 10 критерия дали гази личните данни. Нищо че законът отваря вратата медиите да бъдат притискани да издават източниците си. Нищо от това не е целта на еврорегламента за защита на личните данни (GDPR), заради който беше променен законът. Депутатите не се вслушаха нито в критиките на експертите, нито се съобразиха с мотивите на президентското вето върху промените.
От комисията ни уверяват в своята добронамереност към медиите. Как обаче да им вярваме, като се има предвид каква е медийната среда и как все по-здраво управляващите затягат хватката около свободата на четвъртата власт. А и в практиката си комисията, макар и в друг състав, има не едно и две решения, с които медии са глобени с толкова абсурдни мотиви, че би било смешно, ако не беше страшно. Ето един емблематичен казус.
През август 2011 г. издателят на "Супер 19 минути" – "Бал Медия" АД, е глобен с 3700 лв., след като комисията приема, че неправомерно е използвал 6 снимки на банкерката Петя Славова. Фотографиите са направени на публично събитие – национален форум за обсъждане на промените в Закона за туризма. Използвани са обаче да илюстрират материал, който не е от събитието.
По това време комисията е в състав Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков.
В жалбата си Славова сочи, че към снимките има статия с невярна информация, която засяга личния й живот. Твърди, че не е давала съгласието си и не е била уведомена, че издателството има намерение да публикува материал за нея. И че със статията и направените коментари към снимките се цели тя да бъде показана в обидна светлина. От вестника отговарят, че снимките се пазят и може да им бъде направен анализ, за да се види дали са манипулирани или обработвани. От комисията нямат интерес за това.
А приема, че снимките на публична личност от публично събитие са… лични данни. От комисията надълго и широко описват как са търсили
баланса между правото на личен живот и свободата на печата
Използват и няколко абзаца, които копи-пействат и в други медийни казуси – разсъждения за конституционната забрана за цензура, за свободата на словото като фундаментален принцип на демокрацията, за общественото благо, в името на което работят журналистите.
След това обаче дефинират темите, които са от обществен интерес – "това би следвало да са проблеми, свързани с управлението на държавата, проблеми със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, чиито последици пряко или косвено биха могли да рефлектират в правната сфера на всеки индивид".
Комисията приема, че публикуването на снимките на Славова "не е извършено само и единствено за журналистически цели, а целта е да се накърни неприкосновеността на личността и на доброто й име в обществото". Снимките не кореспондират и няма как да илюстрират текстовия материал в статията, пише още в решението на комисията. Членовете й приемат, незнайно защо, че "личните данни, съдържащи се във фотографските изображения, са обработени по допълнителен начин, несъвместим с целта, за която са събрани, а именно заснемане и отразяване на обществено събитие“. Журналистическите статии със заглавие "Най-богатата българка в премеждие" и "Славова била келнерка в шкембеджийница!!!" и не кореспондират със събитието, на което са направени снимките, и не го отразяват.
През април 2012 г. съдия Красимира Милачкова от Административния съд – София-град потвърждава изводите на комисията. Съдията сочи, че в статиите „не е изложена трудова биография като обективен факт. В действителност, по неприемлив начин е направено изложение на факти, създаващо неблагоприятно внушение. Иначе казано, неутрални факти са изложени в крайно негативна трактовка“.
Година по-късно обаче Върховният административен съд прави на пух и прах както решението на комисията, така и изводите на съдия Милачкова. Върховните съдии Андрей Икономов, Диана Добрева и Илиана Славовска отменят акта на комисията, като приемат, че правото на личен живот на Славова не е нарушено. И напомнят, че личният живот на публичните личности не е защитен в степента, в която е защитен този на обикновения член на обществото. Според висшите магистрати нарушение би имало, ако снимките са третирани технически и разпространените изображения не съответстват на оригинала. Самата Славова обаче не твърди, че снимките са манипулирани. Фотографиите не са изследвани нито от комисията, нито от първата инстанция.
"Комбинирането на фотографиите като материален носител на лични данни с какъвто и да е текстов коментар не може да промени техния вид и характер и не е "допълнителна обработка". Фотографската снимка отразява състоянието на личността в момента на направата й“, допълва съдът. И още: Съществуването на нещо "неблагоприятно" (ако такова има) е
следствие от поведението на самия фотографиран, не и на фотографа
Ако е изнесена невярна и позорна информация, то засегнатият е трябвало да търси правата си в дело за обида и клевета, а не в производство по опазване на личните му данни. Освен всичко снимките не са от личния живот на Славова, а от публично събиране на много хора и отразяват моменти от поведението й пред всички тези хора.
Тримата върховни съдии пишат още, че "папарашката" журналистика е един уродлив елемент от демократичните права на свобода на словото и право на информираност на обществото ни, но тя е част от тези права. Същевременно тя отговаря и задоволява правото на част от обществото да търси и получи именно такава по своята същност информация, колкото и подбрана (вкл. и изкривена) да е тя понякога".
В практиката на комисията по медийни казуси могат да бъдат открити и други интересни разсъждения на нейните членове. Като това в едно особено мнение на Мария Матева от края на 2017 г., че данните от Имотния регистър, който е публично достъпен, всъщност могат да се ползват от журналистите само със съгласието на хората, за които се отнасят, защото това нарушава правото на личен живот. Много често в проверките и проучванията си журналистите ползват Имотния регистър. През него могат да бъдат засечени сделките на хората във властта, ако например има съмнения за нередности.
Според Матева обаче, независимо че данните са в Имотния регистър, те са били събрани единствено и само за целите на този регистър. И това, че са достъпни, по никакъв начин не ги прави публични.
През 2011 г. радио "К2" пък е
глобено с 13 000 лв., защото на сайта му е публикуван обвинителният акт
срещу някогашния шеф на КРС Веселин Божков. (Той беше обвинен за престъпление по служба, но оправдан окончателно през 2012 г.) В обнародвания обвинителен акт са ЕГН-то, адресът, образованието, професията, местоработата на Божков. Интересното в този случай е, че от комисията се опитват да разберат как радиото се е сдобило с обвинителния акт. От там пращат питания до съда и прокуратурата кой е имал достъп до документа. Така е установено, че делото е четено в съда от Илиана Беновска, която е свидетел в процеса.
Комисията (Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева) приема, че грешката на радиото е, че от обвинителния акт не са заличени ЕГН-то и адресът на Божков. Иначе обработването на личните му данни било допустимо в случая заради обществения интерес, но имената, длъжността и местоработата му били достатъчни, за да бъде той идентифициран от широката публика.
Емблематичен е и случаят със смолянския вестник "Отзвук", който през 2011 г. публикува разследване за нередности и злоупотреби на местен бизнесмен. След като той загуби делата за клевета срещу изданието, пуска жалба до комисията - заради публикуван нотариален акт с негови лични данни. И регулаторът налага глоба от 11 хил. лв. Такава глоба би довела до затварянето на малкия вестник. Административният съд в София я потвърждава. Но Върховният административен съд я обявява за незаконна. Върховните съдии Анна Димитрова, Мариета Милева и Еманоил Митев приемат, че с глобата са нарушени Законът за личните данни, Конституцията и Конвенцията за правата на човека.
ОТКЪДЕ Е ПАСПОРТЪТ
Адвокатът Цветан Цанев, чието име нашумя напоследък покрай скандала с преминаването на венецуелски пари през българска банка, също е „клиент“ на комисията. Заради него сайтът afera.bg е глобен с 12 000 лв. през 2015 г. Причината е публикуването на факсимиле от германския паспорт на адвоката. С факсимилето е илюстриран материалът „Българин, замесен в каптагонова афера, свързан с надзорничка на банка“, качен на сайта на 6 юли 2013 г.
„Сега“ не откри решението в полза на Цанев на сайта на комисията, макар че би трябвало цялата й практика да е качена онлайн. Намери обаче решението на Административния съд, с което глобата е потвърдена. Според съдебните регистри това решение не е обжалвано и е влязло в сила. Ето какво се разказва в акта на съдия Калина Пецова.
По това време комисията вече е в настоящия си състав - Венцислав Караджов, Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков. По времето, когато комисията разглежда казуса, факсимилето вече е свалено от сайта.
От комисията са питали Цанев дали е сезирал МВР и прокуратурата. Той отговаря, че е разбрал за публикацията през януари 2015 г. и не е сезирал разследващите. След като започва производството в комисията, факсимилето е свалено от сайта.
От комисията се опитват да разберат и как изданието се е сдобило с копие от паспорта на Цанев, но не получават отговор. „С публикуване на материала „Българин, замесен в каптагонова афера, свързан с надзорничка на банка" обработването на лични данни надхвърля пределите на журналистическата дейност, тъй като текстът е придружен от копие на документ за самоличност, който сайтът не е следвало да съхранява, още повече да разпространява, при това без да бъдат заличени всички лични данни на съответното физическо лице. В случая общественият интерес не би бил накърнен и обществеността не би била лишена от правото да научи за съществуването на сочените нарушения, ако въпросната публикация не е била придружена от копие на паспорта“, приема комисията.
Съдът също е съгласен, че копието от паспорта са лични данни и правото на личен живот на адвоката е нарушено.
