Ще направи ли кметът на София Васил Терзиев градоустройствените реформи, които обещаваше в предизборната кампания? Ще бъдат ли наложени най-после ясни правила в проектирането и строителството, които да се спазват? Или столицата ще продължи да се развива като във времената на Йорданка Фандъкова- с проекти на парче, с норми само на хартия и с доминация на инвеститорския интерес над обществения?
Тези въпроси застават на дневен ред навръх първата годишнина от мандата на Терзиев - 13 ноември. Както и на стоте дни на временния главен архитект Богдана Панайотова, която той назначи. Днес кметът даде дълга пресконференция, на която отчете първите 365 дни от управлението си, като се похвали с напредък в най-различни сфери. Видя подобрение в сметосъбирането, тъй като били наложени 5 пъти повече глоби на почистващите фирми. Отчете и по-добра обработка на отпадъците в общинския завод за боклука. Похвали се и с подобряване на състоянието на софийските гробища, с по-добро видеонаблюдение, с ненагласени обществени поръчки и т.н.
Единственият ресор, за който Терзиев не спомена нито дума, беше работата на Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ). Преди това по БНТ кметът лаконично обясни, че картината с градоустройствените проблеми в София се е оказала "по-тъжна, отколкото дори аз съм си представял". Той каза още, че общината няма да може да ги реши сама и ще са нужни законодателни промени, тъй като много от въпросите са от компетенцията на Народното събрание. Признанието на Терзиев все пак е крачка напред, тъй като години наред Фандъкова твърдеше, че по нейно настояване парламентът е приел закони, които позволяват столицата да се развива по най-добрия начин.
В същото време Терзиев каза и че под негово ръководство общината правела всичко възможно, за да не толерира презастрояването.
Дали това наистина е така?
В края на юли кметът назначи Панайотова на мястото на архитекта на Фандъкова - Здравко Здравков. Същият остана на поста учудващо дълго след изборите - близо 9 месеца. Въпреки че и в обществото, и в общинския съвет валяха критики, че човекът на ГЕРБ позволява безразборно строителство, че почти не отказва искания за високи сгради, че допуска смяна на предназначението на зелени площи в такива за застрояване и др. Дълго време Терзиев сякаш не чуваше призивите да се освободи от Здравков, което породи много спекулации за причините.
Всъщност през първата година действията на кмета в градоустройствен план бяха доста непоследователни и без ясни мотиви. През февруари Терзиев каза, че Здравков ще ръководи НАГ до момента, в който кметът предложи, а общинският съвет приеме промени в структурата на администрацията. Така Здравков се превърна в единствения висш избраник на Фандъкова (главният архитект е със статут на заместник-кмет), който остана и в екипа на Терзиев. През юли обаче Здравков напусна, преди да е приета нова структура, а кметът прие оставката му и дори му благодари за "времето, което посвети на София". Няколко месеца по-късно Здравков бе назначен за шеф на РДНСК-София, с което се изправи в хипотезата да проверява законността на разрешения за строеж, които самият той е издал.
И ако с човека на Фандъкова кметът се намираше в "заварено положение", то с избора на негов наследник
Терзиев пое пълната отговорност за градоустройствените решения
в столицата. Или поне би трябвало да е така. Както "Сега" писа, самата Панайотова вече обясни, че няма да участва в бъдещия конкурс за титулярен главен архитект, който се очаква с все по-голям интерес. През седмицата лидерът на "Спаси София" Борис Бонев сложи прозрачното провеждане на този конкурс като едно от 5-те условия да продължи да подкрепя Терзиев. Междувременно Панайотова поясни, че нейната задача ще е да сложи повече ред в НАГ и да предаде направлението в добро състояние на титуляра.
Избра ли обаче кметът на София правилния човек, който да влезе в "минното поле", каквато София е в градоустройствен план? Дали той и Панайотова си дават сметка, че вр.и.д. главен архитект ще се сблъска с казуси, за които има дълга история на протести срещу инвестиционните намерения? Дали Панайотова проучи внимателно всеки един от тях, преди да го реши?
От края на юли, когато се появиха първите й решения, до началото на ноември временният шеф на НАГ
е подписала около 420 градоустройствени заповеди - по около 140 на месец.
Бройката изглежда достатъчно внушителна, за да се предположи, че Панайотова е наблегнала повече на скоростта, отколкото на внимателната преценка. С градоустройствените заповеди най-често се разрешават и финално се одобряват подробни устройствени планове или се променят съществуващи.
Прави впечатление, че с част от заповедите временният архитект задвижи проекти, срещу които протестираха цели квартали и които дори Здравков не бързаше да одобри. Например искането за изграждане на 7-етажен блок във все още зелена зона до езерото в "Дружба", който вече 7 г. изкарва местните на улицата. Любопитното е, че пръв срещу заповедта на Панайотова се изказа общински съветник от групата на Терзиев. Марта Георгиева припомни, че досега хората са възпирали апетита за застрояване на зеленото пространство и допусна, че след акта на Панайотова това вече няма да е възможно. "Влошаването на качеството на живот на жителите на "Дружба" изглежда все по-неизбежно. Кметът на район "Искър" г-н Ясен Русев е на страната на гражданите и ще възрази срещу заповедта, но шансът при издадена вече такава е малък", написа Георгиева във "Фейсбук".
Новото ръководство на НАГ възкреси и проект за строеж на жилищна кооперация на мястото на бивш паметник на културата в район "Оборище". За този строеж ГЕРБ дълго се хвалеха, че Здравков го спира. Както "Сега" писа, става дума за ценна къща на ул. "Велико Търново", която бе разрушена през 2022 г. от собственика й. Тогава избухна обществен скандал, в който се разбра, че до 1993 г. къщата е имала защитен статут, който впоследствие й е бил отнет. През 2018 г. тръгва процедура за възстановянето му, но бутането на сградата изпревари събитията. През т.г. стана ясно, че Министерството на културата е издало заповед притежателят на ценния имот да го възстанови като паметник на културата, като въпросната заповед е обжалвана. Макар делото да не е приключило, НАГ вече издаде виза за проектиране в терена на блок с подземни гаражи.
Освен че отвори стари казуси, временният главен архитект създаде и нови.
С нейна заповед се разреши проектиране на две 75-метрови сгради и други по-ниски постройки в терена на бившия завод „Електроника“ на и без това натоварения булевард "Шипченски проход". Преписката е внесена м.г. при Здравков, но бе одобрена през октомври от Панайотова. Освен това тя вече разреши и проектиране на 13 високи сгради в друга невралгична откъм трафика зона - кръстовището на бул. "Борис"III и Околовръстния път (на снимката).
"След махането на Здравков надеждите бяха, че ще са сложи край на поголовните разрешения за строеж на нови и нови сгради из всички части на града, включително високи. Надявахме се, че сегашният кмет на София ще наложи по-разумни градоустройствени решения. Вместо това виждаме точно обратното: всичко се прави на юруш, архитектурният експертен съвет към общината заседава по цял ден и одобрява на конвейер десетки проекти. Това се вижда и от докладите на Панайотова, които показват, че тя няма визия как иска да изглежда този град и че продължава да се действа на парче. Не се влиза в дълбочината на проектите, а всичко се подписва на принципа: Не съм оттук и съм за малко. Ние обаче с години ще сърбаме попарата, която тя ще ни остави", коментира общинският съветник Войслав Тодоров от партия "Изправи се.БГ", която е част от групата "БСП за България". В по-миналия СОС Тодоров бе независим представител на няколко граждански комитети против презастрояването. В сегашния след негови изказвания вече бяха спряни няколко спорни доклади - и на Здравков, и на Панайотова.
Според общинския съветник обещанията на Терзиев за тотална промяна в градоустройствения модел от времената на Фандъкова не са се случили. "На Здравков до последно се разрешаваше да издава безобразни градоустройствени заповеди - за високи сгради, за промяна на предназначението на терени за озеленяване. Това се случваше, въпреки че в комисиите на СОС той многократно беше призоваван да спре.
На Терзиев очевидно продължава да не му светва червена лампичка
по отношение на главния архитект и това личи по действията на временния", коментира общинският съветник.
Преди дни критики към общината отправи и архитектурната организация "Екипът на София". Нейният лидер арх. Любо Георгиев бе един от най-активните съратници на Терзиев в предизборната кампания. Дори се смяташе, че именно той ще е новият главен архитект или ресорен зам.кмет, което не се случи. След изборите Георгиев съобщи, че излиза от оперативния екип на Терзиев. Неотдавна от "Екипът на София" написаха, че "с напускането на главния архитект проблемите пред София са все така видими: нови сгради никнат, без ясна зависимост с наличната инфраструктура или обществените нужди. Феноменът "ремонт на ремонта" показва системните дефицити в развитието и управлението на градската инфраструктура. Опазването на културното наследство е сведено до административни трикове. Причините остават в планирането “на парче” без съгласуване между различните секторни политики".
Според Войслав Тодоров кметът вече е трябвало да внесе нова структура на администрацията, с която да покаже визията си за развитието на града. "Терзиев критикуваше Фандъкова, че има едновременно зам.-кмет по финансите и здравеопазването (Дончо Барбалов - б.р.), а самият той за няколко месеца прибави към тези ресори и строителството (сегашният заместник Иван Василев). Вместо да предложи структура, в която градоустройствената политика да се махне от плещите на главния архитект и да се даде на нарочен зам.кмет, който да е наясно със спецификите,
Терзиев продължава да мултиплицира най-лошите практики на Фандъкова",
коментира той.
Вече трябваше да е започнало и обсъждането на промени в Общия устройствен план на София, с които да се намали строителният натиск, смята Тодоров. В предизборната кампания м.г. Терзиев многократно увери, че бързо ще стартира процес по изработване на нов ОУП, който да замени гласувания от Народното събрание през 2009 г. Към сегашния има непрекъснати критики, че позволява ужасно уплътняване на София и че защитава повече интересите на инвеститорите, отколкото обществения.
Третото нещо, което Терзиев трябва моментално да направи, е да започне да спасява от застрояване частни терени, които са отредени за озеленяване, съветва още Тодоров. "Частните имоти за озеленяване не трябва да са единствените за отчуждаване, но те трябва да станат приоритет, защото се вижда, че исканията за тяхното застрояване се увеличават. По мое настояване в действащия бюджет парите за изкупуване на такива терени бяха леко завишени, но и досега няма нито внесен доклад", обобщава той.
