Стрелбите в Ел Пасо и Дейтън са дежавю, чиято натрапливост добива патологични, хронични измерения. Те са обаче отражение на нещо, което е обществена болест, а не само индивидуална лудост. За второто ни присети президентът Тръмп, който коментира стрелбите и се извайка, че оръжия попадат у "болни хора". Ако хората стават все по-болни, а оръжията попадат в ръцете им все по-лесно, и то трае десетилетия, които се превръщат в столетия, значи имаме общество, склонно към мазохизъм. Общество, което се спъва все в едни и същи камъни. Така може да се окуцее, па и други, по-лоши неща.
Аз обаче ще обърна внимание върху още един съществен фактор за болестта. Стрелбите на въоръжени хаховци с претенции за доктринерство, срещу невъоръжени хора, стават
все по-могъщ медиен продукт
Един от стрелците беше рекъл, че се е вдъхновил от друг стрелец, преди време. Другият пък стрелец и той имаше някакво подобно вдъхновение от друг изтрещял терорист. Онзи в Нова Зеландия беше обикалял да гледа битки, тълкувайки ги по безумен исторически начин, и се беше вдъхновявал от норвежкия злодей Брайвик. Двойствеността на света намира в терора зловещо иронично отражение тъкмо във връзка с цивилизационните постижения и придобивки на същия този свят. Един културолог и философ, канадецът Хърбърт Маршъл Маклуън, беше писал, че преносът на информация е най-важната информация за цивилизацията ни. Едно време преносът на информация е ставал само устно. С откритието на Гутенберг този процес доби немислими преди измерения. А с електронните медии и възможностите на съвременната технология ние сме вече в света на историята, гледана като риалити. Някой отива да убива масово, освен това се пуска в мрежите, праща си посланията на стотици адреси, прави от деянието си такъв един евъргрийн live на унищожението.
Хиляди го гледат и преживяват online. Огромната част гледат с ужас и погнуса; малка част - с любопитство и радостен гъдел, а една съвсем, съвсем малка - с вдъхновeни мераци. Мераци за усвояване на видяното, за надграждане и повторение.
Нека не мислим, че ние не сме застрашени от това, че такива неща стават само из големите държави и мегаполиси. Ще ми се да съм некадърен пророк, поне в този случай. Само че тази болест е на света, не на САЩ или Палестина. Те са само огнищата на явната симптоматика. И у нас я има, и у нас ще се прояви.
"Засукан свят" - има един такъв разказ на Хайтов,
изигран от Куркински с близка до гениалността пластика в спектакъла "Сътресение". Нещо, което мога да гледам многократно, за разлика от повечето високобюджетни и посредствени екранни приказки, от които вее скука от първата минута. Е, там героят се пита как да отгатнем кое е за хубаво, кое - за лошо от това, което ни се случва в живота. Той не се наема да го прави. Прекалено сложно е. А ние знаем - Гутенберг е за хубаво, телевизията е за хубаво, интернет е за хубаво - божем. Ала всички тези неща стават нещо като рупор, като усилвател, като мигновен електрически разряд на мълнии, щом отекнат в глави, обладани от патология и омраза.
Единият от младежите - не този, трепал хора в магазина, а другият, бил си направил списъци. Първият му списък бил на девойки от училище, които иска да изнасили. Вторият бил на познати, които трябвало да ликвидира. Списък за удоволствия и списък за убиване един вид. Това поне разказали съучениците му. Иначе младежът нямал антиобществени прояви досега, с нищо не показвал, че ще гърми. Да се снабди с две оръжия не му било никакъв проблем. Нямам данни младежът да е чел "Кланица 5" на Курт Вонегът. Там герой е и един американски редник, доста противен тип, който разказва на главния персонаж как си е подготвил специална триъгълна кама за мушкане на враговете. Триъгълна, щото от нея много по-трудно зараствали раните. Подготвил си бил и списък с хора за ликвидиране. Не немци, а такива от родния град, семейството и училището. Които някога са го обидили, погледнали накриво или просто са му несимпатични. Ще го изпълнявал, като се върнел от войната. Не бил още почнал с хората, но едно комшийско куче, което лаело по него, бил ликвидирал успешно. Хем по болезнен начин - хвърлил му къс месо, наблъскан с пружинки и части от часовник. Така стомахът и червата се скапват бавно и много се мъчи - радостно разказва находчивият воин.
Та не вярвам да е чел Вонегът младежът, ала сигурно е гледал "Игра на тронове". Там симпатична млада героиня
също си прави списък на "хора за убиване"
И си го повтаря непрекъснато, да не го забрави, щото не иска да го пише. Съвсем справедлив списък от нейна гледна точка и на сценаристите. И си го изпълнява успешно момичето.
Всеки акт на терор, озвучен, "оекранен" и плъзнал в мрежата, е могъщ не по-малко от Библията, поне за момент.
Ще кажете - е, какво, да забраним информацията ли? Сакън, ще кажа, не. Само че наличието на оръжие в ръцете на населението не е единствената беда. Наличието на интернет, телевизия и радио също не е беда само по себе си. Бедата се е просмукала много навътре, дълбоко в главите. Скенери за това още няма.
Та Тръмп изглежда прав за "болните хора", това искам да кажа. Но ако той е светлата глава на планетата, егати планетата.
