Когато през 1985 г. последният съветски лидер Михаил Горбачов застава начело на вече бившия Съветски съюз, една от основните му цели е да прекрати войната в Афганистан, откъдето всяка седмица пристига Товар 200 (Груз 200 - определение за загинал войник в руската армия). Година по-късно Горбачов вече окончателно е разбрал, че тази "военна авантюра" трябва да приключи, защото от 1979 г. коства на буксуващата съветска икономика около 2-3 милиарда долара годишно и хиляди загинали. Преди това обаче той решава да помогне на другарите в Кабул и залага на новото протеже на Москва в лицето на Мохамед Наджибула, бивш шеф на тайните служби. Последният обявява помирение с муджахедините (свещени воини), след което с помощта на солидна военна и икономическа помощ от Москва реорганизира армията и силите за сигурност, които към 1989 г. вече наброяват 300 000 души. Проблемът обаче е, че тези офицери и войници са мотивирани да се бият, докато вземат достатъчно пари, и нямат намерение да защитават режима на всяка цена. Те контролират предимно столицата Кабул, големите градове и някои по-големи местни райони, докато многобройните бунтовнически сили властват в останалата част от страната.
Когато през 1991 г. започва разпадът на СССР, помощта за Афганистан секва окончателно и малката империйка на Наджибула се разпада буквално за няколко месеца. Година по-късно муджахедините превземат Кабул, а бившият президент се укрива в представителството на ООН. Още четири години по-късно новите управници на страната в лицето на радикалните талибани го извличат на улицата и го обесват на един светофар заедно с брат му.
Всичко това все повече напомня за продължаващата вече 17 години война в Афганистан, водена най-вече от САЩ и НАТО, които въпреки инвестираните милиарди все
не успяват да създадат боеспособна местна армия
и сили за сигурност. Вече се смениха трима президенти в Белия дом, а "кръвотечащата рана" (думи на Горбачов още от 1985 г.) постоянно тревожи съня на военните в Пентагона. М.г. президентът Доналд Тръмп обяви неговата "нова и успешна стратегия" за Афганистан, но и той като своите предшественици засега не може да се похвали с големи военни или политически успехи в тази посока. Наскоро в. "Ню Йорк таймс" дори разкри, че отчаянието е толкова голямо, че всъщност истинската американска военна стратегия в Афганистан вече е насочена към запазването на контрола върху основните селища и градове. Това обаче неминуемо ще позволи на талибаните и на все по-радикалното местно крило на "Ислямска държава"(ИД) да поемат контрола над все по-голямата част от страната, признават източници от Пентагона. Освен това стратегията на САЩ предвижда и оттеглянето на военните от злощастната Афганистанска национална армия (АНА) в големите населени места, което си е директен паралел с неефективната навремето стратегия на съветските генерали. Като цяло основните усилия на САЩ ще бъдат насочени към укрепване на сигурността на големите афганистански градове. Това си е чист вид капитулация, независимо от десетките хиляди загинали от двете страни във войната, най-вече невинни цивилни жертви.
Нещо повече,
САЩ вече искат директни преговори с талибаните
в Афганистан, продължава "Ню Йорк таймс". Белият дом е наредил на топ дипломатите си да работят за организирането им. Самите талибани неведнъж даваха сигнали, че са готови за подобни преговори, но Вашингтон искаше и афганистанското правителство да участва, което ислямистите отхвърлят. Това е значителна промяна в политиката на САЩ, чиято цел е да се сложи край на дългогодишната агония в Афганистан. Все още обаче няма яснота по този въпрос, нито се разкриват детайли около подобни контакти или дори срещи.
Самите непримирими
бунтовници се чувстват все по-уверени в своите възможности
заради слабия противник в лицето на афганистанската армия и полиция. Те не престават да атакуват различни градове и села, взривяват почти всяка седмица бомби в Кабул или някой голям друг административен център. При последната си голяма акция те убиха 30 афганистански войници и превзеха военна база в западната област Бадгис, първата им голяма атака след прекратяване на огъня за отминалия Рамадан. "Голям брой талибани дойдоха от няколко посоки. След часове тежки боеве бяха убити 30 афганистански войници от силите за сигурност и талибаните превзеха базата", призна местният губернатор. Веднага след това властите съобщиха, че поне 15 талибани са убити в други части на провинцията за една нощ, а бойците са подготвяли атаките си и са разузнавали района по време на прекратяването на огъня. Президентът Ашраф Гани се опита на няколко пъти да удължи едностранното прекратяване на огъня. Това негово решение е критикувано, защото е позволило на талибаните да влизат свободно в правителствени територии, включително в столицата Кабул. "Последствията от подобни решения могат да бъдат катастрофални", коментира високопоставен западен дипломат в Кабул.
Войната в Афганистан е
най-дългият военен конфликт, воден от САЩ
и неговите съюзници, които един по един се изтеглят от него. Само тонът на президента Доналд Тръмп е нов. "Ние няма да се стремим към държавно строителство. Ние избиваме терористи", заяви той. Тръмп може да е по-рязък, но не се различава особено от предшественците си - президентите Барак Обама и Джордж Буш-младши, които обосноваваха нахлуването в Афганистан с износ на демокрация и защита на човешките права. При това двамата винаги даваха предимство на военното решение поради липсата на ясна политическа стратегия. Както прави сега и Тръмп. М.г. той директно заяви ясно, че е в интерес на Америка да продължи да се ангажира в Афганистан. Той бил наследил "големи и сложни проблеми", но накрая "ние ще победим", допълни президентът, без да обясни какво означава това в политически план. "Нашите войски воюват, за да победят. Целта е ясна - да атакуваме нашите врагове, да унищожим ИД и "Ал Кайда", да не допуснем талибаните да превземат Афганистан", каза той. За това обаче ще му трябва доста дълго време и не е ясно какво ще стане, когато отново се увеличи броят на ковчезите със загинали американски войници.
Доналд Тръмп обяви, че ще
разхлаби правилата за действия на американските войници.
Това вероятно означава повече атаки с дронове, повече въздушни удари, сражения и смърт. И звучи доста познато.
Поне сега става ясно, че Доналд Тръмп няма никаква политическа визия, която обхваща целия регион. Това беше и кардиналната грешка в началото на американската инвазия преди 17 години. Афганистанското бойно поле е пренаселено. При това не става дума само за Пакистан. Индия, Иран, Русия, Китай и Саудитска Арабия, които преследват собствени интереси. Всички търсят и намират съюзници в Афганистан, съюзите се размиват, многото участници в конфликта се дестабилизират взаимно. От десетилетия Афганистан е арена на задочни идеологически и военни борби. В самия Кабул няма правителство на националното единство. Съюзът между президента Гани и премиера Абдула е дълбоко разстроен. Вицепрезидентът Достум наскоро се върна в страната и бе посрещнат с голям атентат, при който едва оцеля. Някои
регионални губернатори се разпореждат като абсолютни велможи,
защото Западът ги финансира и подкрепя като евентуални стабилизиращи фактори. Тези местни олигарси са корумпирани, разполагат със собствени армии главорези и тормозят собственото си население. А това води до увеличаване на дистанцията между правителството в Кабул и обикновените хора и налива вода в мелницата на талибаните и джихадистите. Афганистанската култура на безнаказаност е гарант за терора. И президентът Тръмп все някога ще трябва да разбере, че не може да постигне победа в Афганистан. Все някога ще се стигне до дълги и мъчителни преговори, но това най-вероятно ще стане, когато всички воюващи страни се изтощят взаимно. В случая с Москва това стана след 15 000 убити съветски военни и стотици хиляди загинали афганистаци преди почти 30 години. Това бе последвано от още по-кървава гражданска война и възход на радикалните сили. Засега поредната кървава касапница в Афганистан, която отново никой не може да спечели, продължава.
