Три дни на интриги, дребнави ежби и изумителна себичност. Това беше началото на 48-ото Народно събрание. Тук не може да се говори за провал. Всичко, което се случи около безбройните неуспешни опити да се избере председател на парламента, беше умишлено. Партийните егоизми се сплетоха и изтласкаха законодателното събрание до ръба на катастрофата.
И нещо друго, освен парламентаризма, претърпя страхотен крах – коалицията срещу ГЕРБ. Хората, които се кълняха, че ще разбият управленския модел, завещан от Бойко Борисов, се оказаха смайващо некадърни като политици. Така усърдно разсипаха отношенията помежду си и реномето си пред избирателите, че
ще бъде истинско чудо, ако отново някога помиришат власт
За какво беше цялата тази чутовна битка около председателското място, никой не разбра. Веднага след изборите Асен Василев и Кирил Петков обявиха, че няма да искат поста за ПП. Логиката им беше – ГЕРБ-СДС е първа политическа сила и е отговорна за парламента, за бъдещото управленско мнозинство и за редовно правителство. И само няколко дни по-късно ПП изведнъж обяви, че герберите няма да се справят със задачата, и затова ще издигне собствен претендент да оглави Народното събрание. И не кого да е, а Никола Минчев. Човекът, когото хората на Борисов свалиха в миналия парламент от същия пост. Сериозно ли Василев и Петков очакваха, че герберите ще го приемат? То е все едно да им поднесат наново кабинета „Петков“, който те също катурнаха.
Добре, да речем, че това беше замислено като демонстрация на сила и характер. Като начин да се каже: останахме втори на изборите, но ще държим парламента далеч от лепкавите ръце на герберите. Василев и Петков обаче не се усетиха кога да ударят спирачката.
И се блъснаха челно в бившите си коалиционни партньори
За какво му трябваше на Петков да хвърля наляво и надясно обвинения за „задкулисни договорки“? И не само това, а да се държи така, все едно само неговата партия стои настрана от подобни сделки, а всички останали са вътре в кюпа. Не се ли усети малко, че така ще подразни не когото трябва? С Василев така се бяха увлекли в ролята на спасители на българския парламентаризъм от задкулисието, че не се усетиха как вкараха БСП и ДБ в същата лодка с Борисов и Доган. А това бившите им съюзници трудно могат да преглътнат.
Особено Корнелия Нинова. Едно от малкото политически постижения на соцлидера беше, че вкара левицата в лагера на „партиите на промяната“. Така смени радикално имиджа на БСП, която е най-старата политическа сила в съвременна България и, реално погледнато, е олицетворение на статуквото. И сега изведнъж Василев и Петков с няколко непремерени приказки я набутаха отново в лагера на корупцията и задкулисието.
Затова Нинова реагира така яростно –
от парламентарната трибуна обвини двамата, че първо са откраднали социалната програма на БСП, а сега се опитват да я лишат от имиджа на главен борец срещу корупционния модел. И нещо повече – намекна, че като се противопоставят на избора на председател, те работят срещу парламентарната република и в полза на едноличната власт на президента Румен Радев.
От ДБ също реагираха, по своя си начин. За добро или за лошо, десните предпочитат да не се конфронтират пряко с ПП, които виждат като единствените си съюзници. Нищо че Василев и Петков отвлякоха половината им избиратели. Този път обаче изхвърлянията на двамата им дойдоха в повече. И затова
никой от ДБ не се появи на консултациите, които ПП организира
за председател на парламента. На тези разговори Василев и Петков разчитаха да покажат, че са поели контрола над критичната ситуация в Народното събрание. И изведнъж – залата за преговори се оказа празна! Унижението беше жестоко. Малко по-късно Нинова ги насече с ятагана от трибуната. Водачите на ПП се усетиха и се завтекоха да събират парчетата от бившата си коалиция – подкрепиха кандидата на БСП за председател, бяха готови да направят същото и за номинация на ДБ (каквато така и не беше издигната). Твърде малко, твърде късно.
И изобщо не изглежда, че ситуацията ще позволи на ПП да изглади нещата. Точно обратното. Ако 48-ото Народно събрание въобще се захване с някаква работа, това ще бъдат все
казуси, по които бившите партньори не се разбират въобще
Първо, държавният бюджет. Отсега е ясно, че приемането му ще се превърне в надпревара по популизъм. Всеки ще настоява за скок на разходите, за да се понрави на една или друга група избиратели. От ДБ са привърженици на фискалната дисциплина и искат харченето да се удържа в някакви приемливи граници. На другия полюс е БСП, която няма какво друго социално да предложи, освен непрекъснато да изисква повече пари за този и онзи. Затова социалистите смятат ПП за кръвен враг, който се опитва да им открадне любовта на пенсионерите и другите прослойки, които зависят от държавната хазна. В по-нормална ситуация тези различия между трите формации нямаше да бъдат толкова фатални. Но когато всеки смята следващите избори за неминуеми, противоречията ще се изострят до краен предел.
С още по-голяма сила това се отнася за другия парлив казус, който виси пред парламента – военната помощ за Украйна. Миналото Народно събрание одобри решение по въпроса, с което на практика отказа такава. Това беше един от срамните моменти за ПП и ДБ, които тогава измениха на волята на избирателите си, за да угодят на БСП. Сега десните се опитват да поправят поредния си „исторически компромис“ - не заради друго, а защото проукраинската им позиция е единственото, което им придава някаква политическа физиономия. От ПП гледат в същата посока и това е очаквано – нали се борят с ДБ за едни и същи избиратели. Социалистите междувременно обявиха, че очакват „коалиция на войната“ между ГЕРБ-СДС, ДБ и ПП. За хората на Нинова това е чудесна възможност да пришият Василев и Петков към партията на Борисов. Така ще си отмъстят заради намеците, че са пристанали на герберите, като избраха гербера Вежди Рашидов за председател на парламента.
Да не забравяме и машинното гласуване. БСП отдавна настоява да се позволи на хората да избират дали да гласуват с машина или с хартиена бюлетина. Тук левицата е на едно мнение с ГЕРБ-СДС и ДПС. Социалистите смятат, че изборните им поражения се дължат на нежеланието на по-възрастните им избиратели да използват новата изборна технология и смятат, че връщането на хартията ще им донесе предимство. ПП и ДБ гледат на нещата по обратния начин – с хартията ще се върнат и всички стари трикове, с които другите партии изкуствено си „подобряваха“ изборните резултати. Битката ще бъде голяма, защото всеки – основателно или не, смята, че това може да предопредели изхода от бъдещия вот.
И още нещо –
въпросът за политическия компромис
Тук нещата са най-сериозни. От БСП вече показаха, че са склонни на такъв при определени обстоятелства, като подкрепиха Рашидов. В ДБ и преди, и сега допускат, че по определени теми трябва да се търсят широки мнозинства (и благоразумно никога не казват точно колко широки). ПП обаче отиде твърде далеч с реториката за задкулисието. Сега всеки компромис с герберите от страна на Петков и Василев ще изглежда като непростимо отстъпление пред статуквото.
В тази ситуация коалицията „АнтиГЕРБ“ се изправи пред втория си и може би последен стадий на разпад. Първият беше преди половин година, когато от съюза изпадна ИТН. Сега ПП, БСП и ДБ се поставиха в положение, при което е изключително трудно да застанат рамо до рамо – поне не по начина, по който го правеха в миналото. Колко лоши са нещата в действителност ще стане ясно, ако се стигне до втория мандат за правителство, който трябва да отиде при ПП. Тогава ще се види дали разривът е окончателен.
