Комуникацията между секретаря на президента по правните въпроси Пламен Узунов и обвиняемия бизнесмен Пламен Бобоков отново изведе на преден план казуса с либийския танкер "Бадр". Историята досега обаче показва, че съмнението за ентуална търговия с влияние от страна на президентския съветник е най-малкият проблем. Много по-големият е, че един куп държавни органи категорично отказват да изпълнят съдебни решения по най-големия скандал в морската ни история през последните години. Скандал, който стигна до ООН, а България бе обвинена, че действа като пират.
ЗАВРЪЗКА
Сагата с "Бадр" започва на 24 август 2017 г., когато гръцкият гражданин Георгиос Лапас се явява при нотариус Йоана Андреадаки, като се представя за посредник между частното сдружение “Булгаргеомин” и държавната либийска компания “Либиан Навигейтър”. Той й обяснил, че двете компании искат да подпишат договор за морска ипотека върху танкера "Бадр" за обезпечаване на 9.2 млн. долара на фалиралата вече българска държавна фирма със същото име, спестявайки факта, че частната "Булгаргеомин" няма нищо общо с държавната. В неюридическото лице "Булгаргеормин ЛТД" дял имат три компании - "Тектона" ЕООД, "Моран Трейд" ЕООД и "Моран Уест". Андреадаки подготвила документите и предала черновите на Лапас, за да ги покаже на пълномощниците на “Булгаргеомин” и либийската страна. До изповядване на ипотеката обаче не се стигнало, а черновите били използвани за изготвяне на фалшив ипотечен документ с подправен подпис и печат на Андреадаки. Това твърди нотариусът в сигнал до гръцката прокуратурата. В жалбата ѝ, публикувана от специализираното издание maritime.bg, се казва, че фалшифицирането на документите може да бъде лесно установено с графологична експертиза. Това е основание за издаване на европейска заповед за арест на управителя на "Булгаргеомин" Асен Кавдански.
През ноември 2017 г., на базата на фалшивата ипотека, частният съдебен изпълнител Тотко Колев иска и получава от Административния съд в Бургас забрана за отплаването на "Бадр", която веднага е приведена в действие със заповед на директора на Дирекция "Морска администрация" - Бургас. На 29 януари 2018 г. Върховният касационен съд освобождава безусловно танкера "Бадр". "Морска администрация" обаче отказва да изпълни решението на съда.
Това дава основание, през февруари 2018 г., държавната танкерна компания на Либия да обвини българската държава в злоупотреба с власт. "Дневните загуби са 15 000 долара, а от датата на първоначалното арест тези загуби надхвърлят 1 млн. долара", казват либийците пред норвежкото издание "TradeWinds".
Именно от лятото на 2018 г. са първите СМС-и за съдбата на танкера между бизнесмена Пламен Бобоков и президентския съветник Пламен Узунов, които прокуратурата разпространи. В случая Бобоков няма личен интерес към собствеността на танкера "Бадр", но според "24 часа" има договор с либийското правителство за над 100 млн. долара, за който очевидно се притеснява да не пострада.
През bTV Узунов обясни, че през 2018 г. е включен в екип, който да проучи целия казус. "Случаят е изключително криминален с фалшива ипотека и множество престъпления, извършени от длъжностни лица. Когато назряваше този скандал, президентството беше настойчиво търсено от либийската страна. В този момент съм контактувал с много хора - разследващи журналисти, в това число съм разговарял с бизнесмени, които имат български интереси в Либия", казва Узунов.
Видно от разпространените СМС-и, на 20 август 2018 г. той изпраща на Бобоков файл с име "Оценка", съдържащ информация за фирми и предприетите действия по казуса с танкера „Бадр". Бизнесменът обсъжда казуса и с Румен Петров, бивш съветник по въпросите на Близкия изток и Северна Африка на министъра на външните работи. „Според един мой приятел, много печен адвокат, който погледна развитието на делото във ВАС - шансовете за положителен изход на делото в полза на либийците са много ниски, тъй като ВАС също ще гледа само процедурата без да изследва първопричината (фалшивия ипотечен договор). Според него адвокатите на либийците е трябвало да атакуват това основание (ипотечния договор) в отделно наказателно дело в криминалния съд. Имам основание да му вярвам, защото той е много печен адвокат", пише Петров до Бобоков.
КУЛМИНАЦИЯ
Прокуратурата използва кореспонденцията между Узунов и Бобоков като пример за търговия с влияние. Причината е, че секретарят на президента успява да се сдобие с решението на ВАС още преди то да бъде подписано и публикувано. Той го е изпратил на Бобоков на 27 декември. Събитията около кораба "Бадр" обаче доказват, че и други заинтересовани страни вероятно са получили решението предварително, тъй като на 21 декември, на кораба се качват служители на “Гранична полиция” и “Морска администрация”, както и въоръжени охранители на фирмата "Башев секюрити тийм". В своя жалба капитанът на танкера Абдулла Абдул Джалил твърди, че помощниците му и моряците са заплашвани, псувани, удряни и насилствено свалени от кораба. По техните показания въоръжените мъже са окупирали кораба и са предупредили всички, че нямат право да се обаждат никому по телефоните си. Капитанът и екипажът му са свалени на брега и депортирани от България. На 27 декември 2018 г. танкерът напуска българските води под панамски флаг, с ново име - BDIN, и с украинско командване, пише сайтът "Биволъ".
Само няколко дни по-късно, на 2 януари 2019 г., ВАС излиза с окончателното решение, че "Бадр" е незаконно задържан в Бургас.
От СМС-ите межу Бобоков и Пламен Узунов става ясно, че в това време отношенията между Либия и България са обтегнати. На 3 януари се провежда среща на Николай Милков, секретар по външната политика на президента, със С. Елтрики, временно управляващ посолството на Либия в София. Бобоков препраща на Узунов вербална нота, която посолството на Либия е изпратило до министерствата на външните и вътрешните работи. Секретарят на президента му изпраща трета вербална нота от Либия, адресирана до държавния глава Румен Радев. Тогава бизнесменът пише: "Трябва да се реагира сериозно, адаш!!! Захариева се е скрила и либийците страшно са се обидили" и "Натискай адаш, сега е момента! И моля те поговори с боса! 10 мин. среща със спец. пратеник на Либия ще свършат повече работа от 10 г. дипломатически напъни!!! Пиарът за боса също ще е убийствен и признанието в Либия също!!! Либия има 100 пъти по-голям потенциал от Азербайджан например!!!"
Дни след тези реплики на Бобоков скандалът с танкера ескалира - Либия отнася случая до ООН, окачествява случилото се в пристанище Бургас като пиратски действия и заплашва, че ще задържи всеки български кораб в свои води. До този момент, въпреки всички ноти на Либия и активното участие на Гранична полиция и Морска администрация-Бургас в превземането на танкера, България продължава да твърди, че става дума за "частно-правни взаимоотношения с международен елемент". След като скандалът стига до ООН обаче, българските власти се размърдват. На 14 януари танкерът е върнат в пристанище Бургас, а на следващия ден премиерът Бойко Борисов се обажда на либийския си колега по въпроса. Според прессъобщението на МС либийският премиер благодарил на Борисов за навременната намеса и демонстрираното желание казусът да приключи с положителен за двете страни край. Случаят обаче е още далеч от развръзка.
ПОСЛЕДСТВИЯ
Прокуратурата изобщо не е словоохотлива по други аспекти от скандала с "Бадр", извън СМС-ите. Вече 1.5 г. тя не може да приключи разследването за танкера. Срокът за това бе удължаван многократно с по 2 месеца. Последно разследването трябваше да приключи на 18 май. "Отправено е запитване до гръцките власти, издадена е Европейска заповед за разследване, чакат се отговори на поставените въпроси", заявиха за "Сега" от окръжната прокуратура в Бургас.
Частният съдебен изпълнител Тотко Колев, който се разследва за длъжностно престъпление, беше лишен от права за 2 години и глобен с 4000 лв. заради допуснати най-тежки нарушения.
При посещението си в Европарламента в края на 2019 г. главният прокурор Иван Гешев също беше питан по казуса с либийския танкер. Евродепутатите искаха да знаят разследва ли прокуратурата твърденията на "Биволъ", че евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев и известен български търговец на оръжия са пътували до Либия, за да преговарят за задържания кораб. "Биволъ" твърди, че Радев е настоявал за 4.5 млн. евро, за да бъде освободен "Бадр" от пристанището в Бургас. Главният прокурор обаче отговори, че няма доказателства в тази насока. Емил Радев също отрече да е замесен в случая.
Междувременно либийският танкер отново е сменил името си - на MARIAM, и вече е с флага на Израел. Либия вече е информирала властите в Тел Авив за незаконосъобразността на регистрацията. Предишните опити за пререгистрация на танкера под флага на Камерун, Белиз, Панама, бяха категорично отхвърлени от флаговите администрации. Развръзката по този тепърва предстои.