Имат ли място смартфоните в училище? За много родители и учители отговорът на този въпрос е очевиден, но ако доскоро решението зависеше от приоритетите на конкретния училищен директор, то все по-често мерки за ограничаване на разсейването в екрана се вземат направо на национално ниво. Франция го направи през 2018 г., Нидерландия обяви тези дни, че тръгва по същия път от 2024 г. Експертите също от години предупреждават, че за децата не е добре да имат телефон до себе си в класната стая, но сега с призив да се освободят училищата от тази напаст излезе чак ЮНЕСКО.
Прекомерната употреба на мобилни телефони води до понижаване на образователните резултати, освен това дългото стоене пред екрана се отразява отрицателно върху емоционалната стабилност на децата, обяви организацията на ООН за образование, наука и култура в традиционния си годишен доклад за образованието. "Прекомерната или неподходяща употреба на технологии от учениците в класната стая и у дома, независимо дали става въпрос за смартфони, таблети или лаптопи, може да бъде разсейваща, разрушителна и да доведе до пагубно въздействие върху ученето. Смартфоните трябва да бъдат забранени в училищата, за да се преодолее разсейването в класната стая, да се подобри ученето и да се защитят децата от кибертормоз", препоръча в свой доклад ООН. В него ясно се казва, че призивът за забрана на смартфоните изпраща ясно послание, че цифровите технологии като цяло, вкл. изкуственият интелект, винаги трябва да са подчинени на ориентираната към човека визия на образованието и никога да не изместват взаимодействието лице в лице с учителите.
Изследване в 14 държави от предучилищна възраст до висше образование установява, че телефоните разсейват при учене. Непрекъснато изкачащите нотификации нарушават концентрацията върху поставените задачи. Според друго наблюдение, на учениците са необходими до 20 минути, за да се съсредоточат отново върху това, което са правили преди телефонът да отвлече вниманието им. Забраната на телефоните в училище дава добри резултати там, където е въведена, показват данни от Белгия, Испания и Великобритания. Това подобрява оценките на децата, особено на тези, които по принцип са по-назад с ученето.
Разсейването обаче е само един от ефектите на смартфона. В САЩ преподавателят по социална психология в Нюйоркския университет Джонатън Хайт все по-често чува при лекциите си в различни гимназии, че децата масово страдат от депресия, тревожни разстройства, склонност към самонараняване, като особено уязвими са момичетата. И масово са пристрастени към телефоните си. За учителите това не е просто съвпадение - те виждат ясна връзка между нарастващата телефонна зависимост и влошаващото се психично здраве, да не говорим за влошаващите се академични резултати, разказва Хайт в авторски материал в сп. "Атлантик", в който призовава час по-скоро да се забранят телефоните в училищата.
Как въздействат телефоните на децата
"Помислете колко е трудно да работите върху задача и да имате куп мисли в главата си, докато сте на компютър. Имейли, съобщения и всякакъв вид сигнали непрекъснато ви приканват да направите нещо по-лесно и забавно от това, което вършите в момента. Ако сте над 25 г., имате напълно зрял фронтален кортекс, помагащ ви да устоите на изкушението и да поддържате фокуса си и въпреки това, вероятно пак имате затруднения. Сега си представете телефон в джоба на дете, бръмчащ на всеки няколко минути с покана да направи нещо различно от това да внимава. То няма зрял фронтален кортекс, който да му помогне да остане съсредоточено", казва Хайт.
Според изследване от 2016 г. в САЩ 97% от учениците използват понякога телефона си по време на час за необразователни цели, а почти 60% прекарват повече от 10% от учебните часове на телефона си. Според други проучвания учениците, използващи телефона си в час, учат по-малко и получават по-ниски оценки. "Може би мислите, че по-умните ученици са по-способни да устоят на изкушението? Може би, но експерименти също показват, че използването или простото поглеждане на телефона или получаването на сигнал води до по-слабо представяне", коментира експертът.
Интензивното използване на телефон или социални медии може да има и кумулативен, траен и вреден ефект върху способността на подрастващите да се съсредоточат и прилагат наученото. "Почти половината от американските тийнейджъри казват, че са онлайн "почти постоянно" и подобно непрекъснато излагане на малки удоволствия може да доведе до устойчиви промени в системата за възнаграждение на мозъка. Това измества общото им настроение към раздразнителност и безпокойство, когато са отделени от телефоните си, и намалява способността им да се фокусират. Това може да е една от причините, поради които интензивните потребители на телефони имат по-нисък среден успех. Както невролозите Яан Ару и Дмитрий Розгонюк казват: "Използването на смартфон може да бъде разрушителен навик, като основната вредна последица е невъзможността да се полагат продължителни умствени усилия".
Смартфоните отчуждават и децата едно от друго, при това в свят, който вече е достатъчно разделен. Изследване открива глобално нарастване на усещането за самота в училище след 2012 г. Учениците по света са станали по-малко склонни отговарят положително на твърдения като "Чувствам, че мястото ми е в училище" и по-склонни да се съгласяват с такива като "Чувствам се самотен в училище". Приблизително тогава децата в ученическа възраст започнаха масово да преминават към смартфони.
Какво значи "без телефони"
Според Националния център за образователни статистики на САЩ, към 2020 г. забрани за мобилни телефони е имало в 77% от училищата в страната. Но тук се включват всички училища, които просто казват на учениците си, че не трябва да използват телефоните си, докато са в час, освен ако това не е свързано с обучението. "Това всъщност не е забрана, а по-скоро неизпълнимо желание. Подобна политика гарантира борба между учители и ученици и означава, че винаги ще има деца, които гледат телефоните си, скрити в скута или в учебниците, особено в класовете, където учителите са изтощени от безкрайната игра на телефонна полиция. И след като някои деца изпращат съобщения по време на учебния ден, това повишава натиска върху всички останали да проверяват телефоните си в час", казва Хайт.
Франция е забранила използването на мобилни телефони в училищата до 9-и клас през 2018 г., въпреки че и там законът позволява на учениците да държат телефона си в чантата или джоба си, така че те продължават да го използват скрито. В някои райони на Австралия използването на мобилни телефони е забранено в началните училища и скоро ще стане и в гимназиите, въпреки че училищата могат да решат как да прилагат забраните.
Забраните на практика
Джонатън Хайт описва няколко нива на ограничения. При ниво 1 учениците могат да използват телефоните си по време на час, но само за учебни цели. При ниво 2 могат да държат телефоните в себе си, но не трябва да ги изваждат от джоба или раницата си през часовете. Ниво 3 предполага учениците да оставят телефоните си в отредено за целта място в началото на всеки урок и в края му да си ги вземат обратно.
Според Хайт, първите две нива са почти безполезни, защото много деца нямат контрол върху импулсите си, за да спрат да проверяват телефоните си по време на час, ако те са в обсега им. Дори когато е наложена забрана за използване на телефони в час, някои ученици пак го правят - излизайки от час под предлог, че трябва да използват тоалетната. Третото ниво е малко по-сполучлива мярка, но тя пък пречи на социалния живот в междучасията, защото тогава всички деца мълчаливо гледат надолу в телефоните си, за да компенсират времето, когато те са им били отказани.
Така че изследователят предлага ниво 4 - заключващи се чанти - от учениците се изисква когато пристигнат в училище, да поставят телефона си в подобна персонална чанта, която се заключва с магнитен щифт и която не могат да отключат до края на учебния ден, когато им се дава достъп до магнитно отключващо устройство. Ниво 5 е шкафчета за телефони - учениците заключват телефона си в кутия, когато пристигнат в училище, и пазят ключа си до края на учебния ден, когато получават достъп до шкафчетата. "Това са единствените две политики, за които знам, че могат да създадат училища без телефони. И двете поставят всеки ученик, видян да използва телефон по време на учебния ден, в явно нарушение на правилата. Това са политиките, които най-вероятно ще доведат до значителни образователни, социални и психически ползи, защото са единствените подходи, които осигуряват на учениците 6 или 7 часа на ден време далеч от телефоните им", казва Хайт.
Срещу телефонните забрани
Тези, които се противопоставят на телефонните забрани, повдигат редица съображения. Изтъкват, че смартфоните могат да бъдат полезни инструменти за преподаване и могат да улеснят учителите при създаването на увлекателни планове за уроци. "Това е вярно, но всяко увеличаване на ангажираността по време на урок може да бъде изместено от разсейването на учениците по време на същия урок", отговаря Хайт. По-често срещан аргумент идва от родителите, много от които се страхуват, че нещо може да се обърка в училище и искат да бъдат сигурни, че имат връзка децата си по всяко време (това важи с особена сила за САЩ, където масовите стрелби са епидемия).
От друга страна обаче се смята, че част от причините за проблемите с психичното здраве на днешните поколения се коренят именно в големия родителски надзор. В книгата си "Параноидно родителство" социологът Франк Фюреди описва как новият стил на "хеликоптерните" родители обхваща САЩ и Великобритания през 90-те години в отговор на схващането, че рисковете за децата нарастват. "Когато родителите смятат, че всичко е рисковано и не могат да се доверят на други възрастни да защитят децата им, те възприемат подобен по-отбранителен подход, но това лишава децата от безценни преживявания, които ги учат на независимост", обяснява Хайт.
