През май 1997 г. 3-годишно момче се разболява от нещо, което прилича на обикновена настинка. Когато обаче симптомите - възпалено гърло, температура и кашлица - упорстват шест дни, момчето е отведено в болница "Кралица Елизабет" в Хонконг. Там кашлицата му се влошава и то започва да се задушава. Въпреки интензивните грижи, детето умира.
Озадачени от бързото му влошаване, лекарите изпращат проба от слюнката на момчето на китайското здравно министерство. Стандартният протокол обаче не успява да идентифицира вируса, причинил заболяването. Главният вирусолог решава да изпрати пробата на колеги в други страни.
В Американския център за контрол на заболяванията в Атланта слюнката на момчето от Хонконг чака един месец реда си. Резултатите накрая потвърждават, че това е вид инфлуенца - вирусът, убил най-много хора в историята на човечеството. Но видът до този момент не е срещан у човека. По-късно вирусът - вид птичи грип - ще бъде кръстен H5N1. Открит е 20 години по-рано, но до този момент е известно да се предава само по птиците.
Когато вирусът е идентифициран, вече е август. Учените бият тревога по целия свят. Китайското правителство бързо ликвидира 1.5 млн. пилета. Новите случаи на грип се наблюдават и изолират. Към края на годината случаите на птичи грип у човека са 18. Шестима умират. Глобалният отговор на заразата се приветства като успешен и H5N1 не се появява отново години наред.
Донякъде овладяването на заразата се дължи на факта, че заболяването преминава особено тежко - заразените са видимо и изключително болни. Смъртността при H5N1 е около 60%, с други думи - ако го хванеш, то вероятността да умреш е голяма. И въпреки това от 2003 г. насам вирусът е убил само 455 човека. Далеч "по-леки" грипни вируси убиват под 0.1% от заразените, но са виновни за десетки хиляди смъртни случаи всяка година.
Тежкото протичане на болестта означава и че заразените могат лесно да бъдат установени и изолирани, както и че в най-тежките случаи бързо настъпва летален изход. Тези хора не се разхождат наляво-надясно с леко неразположение, пръскайки вируса сред други хора.
Новият коронавирус (SARS-CoV-2) може да причини тежки дихателни проблеми. Заболяването (известно като Ковид-19) към момента показва под 2% смъртност - по-ниска от повечето други епидемии, които предизвикват глобален отзвук. То обаче
предизвиква тревога именно поради ниската смъртност, а не въпреки нея.
Коронавирусите приличат на грипните вируси по това, че и двата вида са с едноверижна РНК. Четири вида коронавируси често заразяват човека, причинявайки настинки. Смята се, че тези вируси са еволюирали у човека, за да оптимизират разпространението си - те разболяват, но не убиват приемника си. За разлика от тях, предишните две епидемии от нови коронавируси - SARS (Тежък остър респираторен синдром - ТОРС) и MERS (Близкоизточен респираторен синдром) — идват от животни, както и H5N1. Тези заболявания са фатални за човека. Леките и асимптоматични случаи са изключително редки. Ако бяха повече, то заразата щеше да се разпространи далеч по-мащабно. В крайна сметка обаче SARS и MERS убиват по около 1000 души.
Ковид-19 вече е виновен за двойно повече жертви и броят им расте.
Вирусът е толкова особен, с такъв специфичен характер, че не прилича на никой друг от вирусите, пленявали някога вниманието на човечеството - той е смъртоносен, но не прекалено смъртоносен. Разболява хората, но не по предсказуеми, лесни за идентифициране начини. Миналата седмица 14 американци дадоха положителни проби на круизния кораб край Япония, въпреки че се чувстват добре - именно фактът, че той понякога не се разкрива с никакви симптоми, го прави толкова опасен.
Реакцията в световен мащаб е безпрецедентна по скорост и мобилизация на ресурси.
Новият вирус беше идентифициран изключително бързо. Геномът му бе разчетен от китайски учени и споделен с целия свят в рамките на няколко седмици. Глобалната научна общност обменя клинични и генетични данни на нечувано досега ниво. Вече се разработва ваксина, Китай въведе драматични мерки, а СЗО обяви извънредно положение. Всичко това се случи много по-бързо от времето, което през 1997 г. отне дори само да се изолира H5N1. И въпреки това заразата продължава да се разпространява.
Професорът по епидемиология от Харвард Марк Липсич, като всеки свой колега, е много предпазлив в изказванията си, затова още по-стряскащо звучи прямото му изявление, че
"най-вероятно заразата няма да бъде овлядана".
Ограничаването е първата стъпка към всяка епидемия. В случая с Ковид-10 през януари Китай започна да отцепва от света все по-голяма територия около епицентъра на заразата - Ухан, изолирайки 100 млн. души, на които бе забранено да напускат дома си. И въпреки това вирусът вече е в 24 държави.
Въпреки очевидната неефективност на подобни мерки - особено на фона на тяхната несъразмерно голяма социална и икономическа цена - подобни блокади ескалират по целия свят. Но дори перфектна изолация не би могла да попречи на неизбежното разпространение на вируса. Изследването на хора, които вече са тежко болни, не е най-добрата стратегия, ако човек разпространява вируса без дори да проявява симптоми, които да го накарат да остане вкъщи да се лекува.
Липсич смята, че
в следващата една година 40 до 70% от хората по света ще бъдат инфектирани
с вируса, който причинява Ковид-19. Но, подчертава той, това не означава, че всеки от тях ще развие тежка форма на заболяването. "Много хора вероятно ще го прекарат леко или дори асимптоматично", казва той. Както и при грипа, който често е животозастрашаващ за хора с хронични заболявания и в напреднала възраст, повечето случаи преминават без лекарска намеса (14% от грипноболните нямат симптоми на заболяването).
Липсич не е сам в прогнозите си, че вирусът ще продължи да шества по света. Все повече учени смятат, че резултатът от настоящата истерия ще бъде ново сезонно заболяване - пети вид коронавирус. При другите четири
не е известно да се формира имунитет за дълго време.
Ако този е от същия тип и заболяването продължи да бъде толкова сериозно колкото е сега, то сезонът на грипа и настинките може да стане сезонът на грипа, настинките и Ковид-19.
На този етап не знаем колко души са заразени. Прогнозите за разпространението на вируса зависят от това колко заразно е заболяването в леката си форма. Тези дни китайски учени съобщиха за случай на асимптоматично разпространение на вируса - от пациент с отрицателни резултати на теста. Тяхното заключение е, че ако това не е някаква странна аномалия, то "овладяването на разпространението на инфекцията ще бъде проблематично".
Първоначално лекарите в САЩ бяха съветвани да не тестват хора, освен ако не са били в Китай или не са контактували с човек, който е заразен. В последните дни обаче Центърът за контрол на заболяванията обяви, че започва скрийнинг на жителите на пет американска града в опит да добие по-реална представа за присъствието на вируса на американска земя.
Тестовете обаче не са широкодостъпни.
Към момента само лаборатории в Калифорния, Небраска и Илинойс могат да ги правят.
При толкова оскъдна информация е трудно да се правят прогнози, но глобалната надпревара за откриване на ваксина е в ход. В средата на януари малката фармацевтична компания "Иновио" обяви, че е открила ваксина за новия коронавирус. Това твърдение обаче е технически невярно. Като всяко друго лекарство, ваксината също трябва да премине през дълга процедура на изпитания, преди да бъде одобрена за употреба. Тази и друга компании всъщност успяха да копират парченце от РНК-то на вируса, което един ден може да се окаже работеща ваксина. Да се обяви това за пробив обаче е като да обявим нов хирургичен метод само защото сме наточили скалпела.
Разработката на ваксини е колкото наука, толкова изкуство. Ако всички парченца от пъзела съвпаднат,
вероятно ще минат 12 до 18 месеца преди да имаме одобрен продукт.
А след това предстои да се преодолеят предизвикателствата на производството и разпространението, сред които има и съвсем нови като затваряне на граници, заводи, липса на работна ръка и пр.
С други думи, не можем да възлагаме цялата си надежда на ваксините. Дълги години сме подценявали разработката на антивирусни препарати, ваксини и други ключови инструменти поради липсата на необходимост. Тези дългосрочни инвестиции обаче са ключови. Достъпът на критични региони до тези ресурси не е просто въпрос на благотворителност, а на ефективна политика. През 2009 г. например Мексико беше едно от огнищата на епидемията от H1N1. Австралия нямаше проблеми, но местното правителство забрани износа на фармацевтични продукти, докато не се изпълнят заявките за ваксини в страната. Колкото повече бариери се издигат по света и различни държави влизат в режим на оцеляване, толкова по-трудно става да се направят трезви преценки на риска и ефективно разпределение на ресурси - от ваксини до маски, храни и дори сапун.
Италия, Иран и Южна Корея са последните горещи точки на заразата. Много страни предприемат мерки за изолация и тотални блокади, въпреки че безпрецедентното затваряне на Ухан не показа да е ефективно, а напротив - разкри сериозни потенциални проблеми. Действия за ограничаване на заразата несъмнено трябват, но повсеместната забрана на пътуванията, затварянето на цели градове и блокирането на ресурси за вътрешна употреба не са реалистични решения на кризата. Всяка подобна мярка носи на свой ред рискове. В крайна сметка реакцията на пандемията изисква отваряне на граници, а не тяхното затваряне - рано или късно ще трябва да забравим надеждата, че някой ще бъде подминат от кризата; тя е наш общ проблем.
