Отдавна отлаганите промени в системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания като че ли ще започнат да се случват "наесен". Поне това подсказват ангажиментите, поети тази седмица от министър-председателя Бойко Борисов, между които и наливане на допълнителни 150 млн. лв. в системата.
И лансирането на самата сума, и евентуалният ѝ коментар са крайно прибързани. Остава впечатлението, че до нея се е стигнало със сметки отгоре надолу, а не през реален анализ на работата на системата. Такъв май тепърва предстои.
Очевидно е обаче, че Борисов изпитва силни затруднения в овладяването на създалата се ситуация. Още в началото на протестите на хората с увреждания той правилно (и дори с лека обида) посочи, че само за година средствата, отделяни за месечни добавки за отглеждане на деца с увреждания, са били удвоени, достигайки 161 млн. лв.
Палатките останаха.
После
пробва и с редовната смяна на министъра,
само за да разбере, че последният всъщност се ползва с доверието на протестиращите, които неведнъж директно заявиха, че не става дума (само) за пари. Протестът е най-вече за друго – за нова визия за функционирането и развитието на една система.
Министърът беше върнат, а палатките останаха.
Обещанието за още 150 млн. лв. подсказва, че Борисов продължава да си мисли, че се сблъсква (както си му е редът у нас) с протест за пари, но ангажиментите за нов регистър на хората с увреждания, признанието за провала на стария такъв и призива към проверки в системата са освежаващи.
Палатките обаче ще останат, докато процесът не завърши.
И с право, защото опасността тези 150 млн. лв. просто да потънат в системата наистина е огромна, а прозрението на премиера, че различни групи на хората с увреждания имат „диаметрално различни позиции по основни теми” е умилително, но всъщност издава, че
нито той, нито екипът му имат ясна представа какво да правят
Борисов очаква някой да му каже какво иска, за да му го даде и да се свърши с протестите. На този етап обаче единствената по-значима група, която като че ли отстоява последователна и логична позиция, показваща цялостна визия за една бъдеща реформа, са майките на децата с увреждания. Нищо обаче няма да се промени без две важни условия:
- Поемане на ясен и твърд ангажимент на правителството за промяна на системата чрез въвеждане на индивидуален подход, акцент върху рехабилитацията и край на сегашното отнасяне на уврежданията към всеки вид труд;
- Някаква форма на процес на преосвидетелстване, който да успее да извади т. нар. „фиктивни инвалиди” от системата.
Без тези стъпки наливането на 150 млн. лв. едва ли ще доведе до желаните ефекти. Дори напротив – липсата на резултати и раздутият обем на системата ще направи бъдещата ѝ промяна още по-трудна. Колкото и абсурдно да звучи на пръв прочит, в интерес на майките на децата с увреждания е да настояват в самата система да не се наливат повече пари,
докато дупките в нея не бъдат запушени
Защото ако законът в България продължи да е „врата в полето”, а от другата й страна наредим каци с мед, е ясно какво ще стане - видяхме го под формата на масово инвалидизиране на нацията в навечерието и първите години на икономическата криза.
Събраната в момента инерция за промяна в системата трябва да бъде запазена. Индивидуалният подход е правилният път напред. За нуждата от работещ електронен регистър на хората с увреждания се говори от вече близо десетилетие. Няма как каквато и да е система, базирана на индивидуален подход, да мине без подобен регистър, ако искаме последната да постигне някакъв действителен капацитет за подпомагане на нуждаещите се.
Добре е, че реформата „наесен” изглежда ще бъде центрирана около индивидуалната социална оценка, която е необходима за подкрепата на възможностите за самостоятелен живот на хората с увреждания у нас. Въпросът е дали властимащите ще се осмелят да бръкнат дълбоко в системата с всички рискове, които това крие за тяхната популярност.
