Международен туризъм в следващите 2-3 години? Забравете. Край на пътуванията по света.
Тази мрачна прогноза се споделя от все повече представители на туристическия сектор на фона на коронавирусното цунами, което отново залива света и особено Европа. Откриването на ефективно лечение и на ваксина изглеждат далечни надежди. А държавите една по една въвеждат все по-рестриктивни мерки за задграничните пътувания и събирането на хора на едно място.
След отлива с над 80% на чужденци това лято на българското Черноморие пред същия проблем се изправят и родните ски курорти. През октомври записванията за зимни ваканции са символични, а големи традиционни пазари като Великобритания, Русия, Израел остават затворени. Надеждите отново са отправени към българските туристи и съседите от Румъния, Гърция, Турция и Македония, които влизат в страната ни със собствен транспорт.
Такъв се очертава да бъде туризмът и в следващите няколко години - вътрешен и тясно регионален.
Собствениците на големи хотели - както в планината, така и на морето, са в паника, защото нямат шансове да напълнят при това положение базите си. Без перспектива за нормален бизнес са и фирмите, които организират почивки и екскурзии в чужбина, с малки изключения като тези, които работят с Гърция и Турция.
Така нуждата от пряка финансова помощ от държавата, която да покрие загубите в коронакризата, вече е жизненоважна за оцеляването на туристическия сектор.
От финансова инжекция се нуждаят най-вече туристическите агенции,
които имат да връщат над 300 млн. лв. на свои клиенти за провалени пътувания, но вече платени за хотели и самолетни билети. Срокът за изчистване на отношенията започва да тече от март 2021 г. и все по-малко вероятно е ощетените туристи да изберат алтернативно пътуване вместо възстановяване на парите.
Браншът с надежда гледа към новия министър на туризма Мариана Николова да издейства финансова подкрепа от поне 155 млн. лв. под формата на грантове или нисколихвени заеми с гратисен период на изплащане от поне 3 години. "До юли нямаше никаква чуваемост на нашите опити да привлечем вниманието за адекватна реакция на тогавашния министър Николина Ангелкова", коментира тези дни Павлина Илиева от Обединение "Бъдеще за туризма", а нейни колеги туроператори дори нарекоха бездействието на Ангелкова "престъпно нехайство".
Фирмите в туризма имат право да недоволстват. Приносът на Ангелкова за спасяване на сектора се свежда основно до кампанията й с безплатните чадъри и приложението за търсенето им по плажовете на страната, което, както стана ясно от разследване на Медиапул, е свалено едва десетина пъти това лято. А шумно прокламираните от правителството антикризисни финансови мерки се оказаха или безкрайно закъснели, или неработещи, или недостатъчни.
Например 10-те млн. лв. безвъзмездна помощ, които при малко повече късмет може да достигнат преди Коледа до 1300 туроператори, означават средно около 7000 лв. - сума, с която единствено може да се покрият оперативни разходи като наем, ток и вода за няколко месеца.
Или схемата за подкрепа на заетостта "60/40", която бе определена от самия туристически сектор като "капан", защото ги задължи да задържат работната ръка още 3 месеца след края на летния сезон. В противен случай фирмите ще трябва да върнат субсидията. С което се обяснява и ниският интерес към тази мярка.
Достъпът до "евтините" кредити, гарантирани от ББР, също се оказват химера за туристическия сектор. Търговските банки много добре са си направили сметката, че скоро приходи от туризъм няма да има. И затова предлагат по схемите, гарантирани от ББР, лихва от 7% - много над стандартните 4%. Хотелиери се оплакват и от високите обезпечения, които им налагат търговските банки, въпреки рекламираните само 20% от стойността на заема.
Субсидията от 35 евро за всеки пристигнал с чартър за почивка чужденец също не върши работа. Първо, защото стартира едва в края на летния туристически сезон. "Само 18 туроператора успяха да се възползват от нея - капка в морето", пресмята Венцислав Кръстев от Сдружение "Туризъм". И дава пример с Турция, която благодарение на подобна субсидия, е направила нелош летен сезон.
При влошаване на епидемичната обстановка и нарастващите ограничения за пътуване в Европа едва ли може да разчитаме тази субсидия да спаси и зимния ни туристически сезон. Така заделените 55 млн. евро с намерението да привлечем 400 000 чужди туристи ще останат за следващи години.
Сега браншът се фокусира върху близките пазари
И призовава държавата да насочи пари за реклама - на първо време на зимните ни курорти - към съседните страни. Напомня се и отдавна поставяното искане за облекчено издаване на туристически визи за руснаци, украинци, молдовци и турци. "Не става въпрос да премахнем визите, а да ги направим електронни, което ще е улеснение за желаещите да посетят страната ни", казва Веселин Налбантов, хотелиер в "Слънчев бряг" и зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Налбантов припомня, че проблемът с руските визи стои много преди пандемията и сега е моментът правителството да го реши. Посолството ни в Москва дори и да уверява, че за визи руснаците чакат не повече от 3-4 дни, трудно може да се конкурираме с Турция, където изобщо не се изискват такива. Кипър, Гърция и Малта също ни водят с едни гърди напред, защото вече са въвели система за издаване на електронни визи за руснаци, които ги получават при пристигането си на летището. Докато България продължава да разчита на изнесени визови центрове, обслужвани от частна компания.
Тези дни от ръководството на "Пампорово" АД поискаха да се въведат бързи електронни визи и за турските туристи, на които много разчитат да посещават зимния курорт.
СПА и балнео курортите пък таят надежда да се засили интересът към почивки, чийто акцент е подобряване на здравето. Основание за това давал фактът, че въпреки пандемията работят добре и дори през лятото са отчели ръст на посещенията. И тук основно посетителите са българи, но браншът иска целенасочена държавна политика за налагане на балнео и СПА курортите ни като луксозен туристически продукт, който да привлича и по-платежоспособни туристи от Европа.
"За да дойдат европейците при нас, трябва да се сертифицираме като европейска здравна туристическа дестинация, но за целта трябва инфраструктура, а това означава много пари. Искаме целево насочени пари към нашите СПА дестинации", казаха тези дни хотелиери от Велинград и Сандански. И разбира се, получиха щедри обещания и от Министерството на туризма, и от Министерството на регионалното развитие. МРРБ ги увери, че милиони от новата оперативна програма "Региони в растеж" ще потекат в следващите седем години за хотелиерския бизнес и туристическите общини. До тогава оставаме с очакванията да привлечем в СПА комплексите най-вече гости от Гърция и Северна Македония.
На фона на тези несгоди туристическият бранш се хвали, че до момента няма обявен нито един фалит. Факт е обаче, че много хотели и туроператори са замразили дейността си до по-добри времена. По признание на хотелиери от Слънчев бряг масово искат да продават хотелите си, но няма кой да ги купи.
