Постигна ли целите си реформата с превозните документи за градския транспорт в София, която премахна хартиените билети и железните перфоратори, замени ги с валидатори и пластики с импулси за време 30+ и 60+, позволи таксуването с банкови карти и смарт устройства, пусна нови абонаментни карти и др.? Преди година, когато промените бяха анонсирани, общинските съветници в столицата поясниха, че основната цел на реформата е пътуването с обществения превоз да стане по-лесно и удобно и да се насърчат жители на града да оставят личните автомобили и да отидат на работа или на разходка с автобус, тролей, трамвай или метро, както и с комбинация между тях. Софийските политици допълниха и че освен по-модерни начини за купуването на превозни документи, т.нар. тикет система ще донесе на пътуващите и по-справедливи цени - според пропътуваното време, а не всичко за 1,6 лв., независимо дали си тръгнал от "Люлин" към "Младост" или си се качил за 1 спирка. Това бе оправданието, с което Столична община плати космическите 100 млн. лв. от данъците на софиянци за валидаторите и видеонаблюдението в градския транспорт.
По повод 2 години от старта на самотаксуването с банкова карта (май 2021 г.) шефът на общинския съвет Георги Георгиев от ГЕРБ организира тържество, на което се засипа със самопохвали. Той нарече периода "дигитална революция", в която са отчетени близо 19 млн. пътувания с електронни билети. С това обаче свършиха данните за тикет системата, въз основа на които да се направи анализ за нейната ефективност. Оказа се, че Центърът за градска мобилност не е в състояние да каже дали през първата половина на т.г., в която билетите 30+ и 60+ замениха хартиените, повече столичани са си купили билет дигитално в сравнение с времената с дупченето. Причината е, че ЦГМ не разполага с обобщени данни колко хартиени билети са се продавали до края на 2022 г., до когато те бяха основен краткосрочен превозен документ. Така всички обобщения останаха за след година, когато ще може да се сравнят стойностите за 2023 и 2024 г. (ако бъдат предоставени такива).
Липсата на статистика затруднява оценката на стореното дотук, но дори без нея е очевидно, че реформата с билетите в София е
недовършена и със сигурност не може да се нарече справедлива.
Да вземем например употребата на билетите 30+. Въведената от 1 януари възможност срещу 1,6 лв. да се смени едно превозно средство с друго спестява пари и върши работа само на хората в центъра и в квартали около метрото. Там разписанията са по-сгъстени, особено в часовете пик, и тези софиянци донякъде получиха възможност с един билет в рамките на 30 мин. да се качат на кварталния превоз, да стигнат до метростанцията и със същия билет да продължат напред. С уговорката, че талонът 30+ работи през деня и до около 20 ч., след което общественият превоз силно оредява.
Със сигурност обаче новата билетна система не е справедлива за хората, които живеят в периферията на града. Например за тези, които се обслужват с т.нар. крайградски линии. Това са хора, които също платиха за "дигиталната революция" и които също би трябвало да могат да се ползват от предимствата й. На всички обаче е ясно, че жителите на Кокаляне нямат никакъв шанс за половин час да стигнат от селото си до крайната станция на автобус №1 в ж.к. "Гео Милев", да дочакат трамвай и да успеят да се чекират в него. Същото е положението в Нови Искър, Казичене, Ботунец, Бухово и в още доста от 34-те села и 4-те по-малки градове на територията на Столична община. На хората в тях градският транспорт, освен че си остана нарядко, не предложи и по-евтина оферта след 1 януари 2023 г. Напротив, и в дигиталните времена
той си остана с несинхронизирани разписания, бавен и нередовен.
Затова и без статистика е ясно, че в тези квартали, села и градове автомобилът все още е предпочитаното средство за придвижване до София. Това със сигурност ще бъде доказано, ако и когато ЦГМ най-после реши да даде данни за функционирането на тикет системата.
Във Фейсбук групите на по-отдалечените квартали вече могат да се прочетат съвети как да се "удължи" времетраенето на билета 30+ - например като се валидира не на началната спирка, а преди влизане в София и т.н. Така възниква въпросът дали не е по-правилно Столична община официално да удължи е-талоните за всички пътуващи с крайградските линии и вместо 30+ те да станат 40+ или дори на 45+. Допълнителен въпрос към т. нар. умна система е дали всички билети 30+ да не станат 40+ в почивните дни и в празници, когато градският транспорт в София наистина е на много големи интервали. Нали целта е повече софиянци да го използват.
Новата дигитална система не е справедлива и към пътуващите с банкови карти. Всички вече разбраха, че с нея в метрото и в наземния превоз може да се купи само билет 30+, но не и 60+. Така при прекачване електронната платформа взима от плащащия с банкова карта или смарт устройство 3,20 лв., дори когато той е пропътувал време като за 2,20 лв. (под 1 час). На тази недомислица беше обърнато внимание още при старта на таксуването за време, но досега управляващите в София не предприемат никакви действия да поправят неправдата, въпреки признанията на шефовете на ЦГМ, че системата може лесно да се пренастрои да работи по правилния начин.
Не е ясно и защо все още в някои превозни средства от наземния транспорт се налага човек, който си е купил от водача хартиен билет от 2 лв. без право на прекачване, да го регистрира на валидиторите. През април омбудсманът Диана Ковачева изпрати писмо до споменатия председател на СОС Георги Георгиев и до кмета Йорданка Фандъкова, с което попита защо при проверка хора с такива билети се глобяват с по 40 лв. в случаите, в които талонът не е валидиран. Ковачева предложи това изискване да се отмени възможно най-скоро. Въпреки това преди дни от ЦГМ поясниха, че в част от градския транспорт
изискването за чекиране на хартиените билети продължава да стои
и че пътниците продължава да ги грози заплахата от солена глоба.
Уж умната реформа в градския транспорт на София е доста глупава и заради други недомислици. Например валидаторите не позволяват на пътуващите със "София кард" да превалидират билет 30+ в билет 60+, когато видят, че поради закъснение на превозното средство ще им трябва повече време да стигнат до желаното място. Освен това е-платформата продължава да не позволява с банкова карта да се купи повече от 1 билет в транспортното средство, на което сме се качили. Това затруднява особено родителите, които пътуват с дете/деца и които искат да платят билета им с картата си. От ЦГМ обаче отговарят, че подрастващите трябва предварително да са снабдени с ученически карти от 200 лв. Ако обаче семейството не е от София или са чужденци? Дигиталната система дава и други бъгове, които не би трябвало да съществуват при, както вече става дума, похарчените космически 100 млн. лв. И при заявките на управляващите в София, че с нея столицата на България се нарежда по модерност до градове като Лондон, Ню Йорк и Сингапур.
