Новата академична година започва тази седмица с обичайните тържества, но под сянката на сътресенията от пролетта и лятото, които доведоха преподавателите почти до стачка заради обещано, но неизпълнено увеличение на заплатите. В навечерието на първите лекции се оказа, че 18 висши училища няма да са в състояние да платят новите заплати, ако се приложи новата методика за разпределение на отпуснатите преди месец милиони и ако бъдат оставени без допълнителна субсидия. Те, разбира се, ще получат такава, което обаче означава запазване на статуквото и поредно отлагане на болезнената тема за качеството.
Заплатите във висшето образование бяха завъртени като залог в политическата криза преди последните парламентарни избори. През март университетите бяха сюрпризирани с промени в закона за висшето образование, които обвързаха възнагражденията им със средните за страната. Така най-ниската заплата за асистент "скочи" до 2516 лв. За това пари се намериха едва през юли и август след консенсус между партиите, когато бяха отпуснати още над 152 млн. лв. Изрично бе посочено, че средствата няма да се дават на калпак, а според качеството във всеки университет, като ще има увеличение и за най-ниско финансираните професионални направления. Именно начинът за разпределение на средствата се оказва "ябълката на раздора".
В дъното са промени в две постановления, с които се разпределят допълнителните пари за заплати. От една страна, те дават
най-голямо увеличение на най-слабо финансираните
направления - 62,5% за педагогика, туризъм и др., 50% за хуманитарните програми, 46,6% за природо-математическите и т.н. От друга страна, средствата се умножават и по коефициент за качество (който се определя по отделна методика за всяко направление в даден университет). Целта повече пари да получат по-добрите университети на практика е реализирана, но в резултат от промените при някои университети има намаление, вместо увеличение.
При 18 висши училища ще има недостиг за покриване на вменените им в закона разходи за трудови възнаграждения и се налага финансиране по извънреден ред, изчисляват от Сдружението за европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството, което според тях ще постави под въпрос автономията им. "Когато 18 университета от общо 33 (без военните - бел. ред.) са в червената зона, значи има проблем с методиката", смята Антония Янева от сдружението, според която тя не почива на обективни критерии и не осигурява равнопоставеност за всички участници в системата.
Сметките на МОН също показват, че
18 университета ще имат известни проблеми
От ведомството са пратили писма до ректорите на въпросните висши училища, в които ги уведомяват, че по новата формула те не следва да получат допълнителни средства над утвърдените към момента за т.г., разказа ректор пред "Сега". За да се осигурят записаните в закона минимални заплати, МОН е предложило допълнителна субсидия над определената по закон - за временна подкрепа на висшето училище до достигане на устойчиво финансиране. Има обаче условие - въпросните университети да подпишат споразумение до 18 септември, с което се задължават да предприемат мерки за оптимизация и за повишаване на комплексната оценка за качество. "През 2024 и 2025 г. университетът Х ще получи 100% от въпросната допълнителна субсидия, нужна за увеличение на заплатите, през 2026 г. - 2/3 от нея, а през 2027 г. - 1/3 от нея", гласи споразумение до един от университетите, с което "Сега" разполага.
Два дни след това обаче, на 20 септември, МОН е оттеглило въпросните споразумения - вероятно заради надигналото се недоволство и закана от ректорите, че няма да подпишат подобни споразумения. След среща във ведомството с ректорите на тези висши училища от екипа на министър Галин Цоков са уверили, че университетите ще получат определената за всеки допълнителна субсидия без условие. От МОН не отговориха на въпросите на "Сега" защо първо са предложени споразумения, а после са оттеглени, както и ще се гарантира ли и за догодина допълнителна субсидия за тези университети.
Участници в срещата разказаха, че на нея са присъствали ректорите на МГУ, НАТФИЗ, Висшето транспортно училище, Висшето строително училище, Висшето училище по телекомуникации и пощи, УниБИТ, Аграрния университет в Пловдив, Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, Великотърновския университет, Икономическия университет-Варна, МУ- Плевен, Русенския университет, Стопанската академия в Свищов, Техническия университет-Габрово, Университет "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас, Университета по хранителни технологии в Пловдив и Югозападния университет в Благоевград.
"Всички университети категорично ще получат нужните суми за гарантиране на новите нива на минималните заплати", казва Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС, който продължава да е основен участник в процесите във висшето образование. На същото мнение са и синдикатите във висшето образование, които смятат, че
твърденията за фалити са силно преувеличени
Според Вълчев промените в двете постановления и новата методика всъщност връщат финансирането към духа на закона, който залага на качеството, тъй като се опитват да вкарат цялата субсидия обратно в рамките на закона, без всяка година да се налага дофинансиране на висшите училища. Затова сега една част от университетите с по-слаби показатели са недоволни. "Всички имат увеличение, но при някои то е по-голямо, заради по-добрите оценки за качество и реализация. Размерът на допълващата субсидия за университетите като цяло вече е намален 6 пъти - от 240 на 40 млн. лв. Преди 33 висши училища бяха на допълваща субсидия, сега са 18. И далеч не при всички 18 университета допълващата субсидия е толкова голяма - при 1/2 от тях още от догодина може да не се наложи да получават такава", посочва той.
Вълчев признава, че действително има противоречие между финансирането според качеството и нормативното определяне на минимални заплати в университетите, за което се налагат ежегодни допълнителни финансови инжекции. Според него обаче колизията може донякъде да се коригира с продължаване на курса към финансиране според качеството, на който залага новата методика. В случая става дума за битка между сегашната ситуация и реформите, започнати в последните години, смята бившият просветен министър. "МОН няма право да се отказва от политиката по финансиране на университетите според качеството. Методиката е несъвършена и трябва да се подобрява. Но тя все пак показва силните и слабите страни на висшите училища и дава насока кои направления са неефективни", посочва той.
ПАРАДОКС
Според Антония Янева новата методика, по която се изчислява коефициентът за качество на висшето училище по дадено професионално направление, дава предимство на научно-изследователските университети, които вече получиха 240 млн. лв. по Плана за възстановяване, и веднъж взели преднина, те се отдалечават още повече от останалите. "На практика критериите в методиката създават неравенство в подкрепата за направления, които вече имат високи оценки", смята тя.
Д-р Рая Драгоева от Сдружението за европейско качество на висшето образование дава пример с професионалното направление "Медицина" в МУ-Плевен, което е едно от четирите направления в университета. Според новата методика, МУ-Плевен ще получи по-висок коефициент от останалите университети, обучаващи в същото направление, тъй като 65% от студентите са концентрирани именно там. Ако обаче университетът открие ново направление, като например "Ветеринарна медицина", както е заложено в управленския му план, и част от студентите преминат към него, той ще загуби финансиране", уточнява д-р Драгоева. Според нея новата формула ощетява и широкопрофилните университети, които предлагат обучение в повече направления и не разчитат само на едно доминиращо направление.
"Липсата на логика и последователност в представянето на формулата поражда притеснения относно нейната обективност и справедливост. Когато отделните компоненти не са ясно обосновани и не е посочено как са определени техните стойности, възникват предпоставки за неравнопоставеност между висшите училища. Непрозрачността при формирането на изключения и използването на различни формули създава впечатление, че коефициентите са адаптирани за постигане на предварително зададени резултати. Това поставя под въпрос способността на методиката да отразява реалните постижения на университетите и може да доведе до неефективно разпределение на ресурсите и неправилна оценка на качеството на образователния процес", коментират от сдружението.
