Г-7, или Г - Колкото Там Се Договорят да са, дразнят доста хора на планетата. Може би затова, където и да се съберат, привличат буйстващи анархисти с факли и лостове. Които - ако не друго, поне се стремят да счупят нещо - я витрина, я нос или жандармерийска камионетка. Всъщност сбирките на Г-7 са сбирки на елитни управленци от елитни страни. Тези хора ръководят най-богатите и влиятелни държави и дават или се стремят да дават тон за песен на останалите. 
Песента обаче звучи нестройно, някои от по-задните редици само си отварят устата, някои ръмжат и се дърпат по кьошетата. Това не значи, че Г-7 не са на диригентския пулт. Най-силни и най-богати е имало, има и вероятно ще има. От тази гледна точка властовите парадигми изглеждат нещо непоклатимо, поне в близко бъдеще. Защо тогава се вижда цупене не само отстрани, но и вътре в Г-7? Защо някои се чувстват леко подминати, а други направо трошат стъкла, палят гуми и дишат сълзотворен газ около Биариц днес, както и другаде преди?
Изглежда, че 

от растящ страх и недоверие, 

мисля аз. Пожарищата в Амазония, които станаха важна тема на срещата в Биариц, са индикатор за този страх. Аз обаче - макар да изглежда по писателски примамливо, няма да се впусна в апокалиптични предсказания за предстоящи екокатастрофи. Забелязал съм, че това е изкушение както за политици в опозиция, така и за философи и  учени, да не говорим за журналисти и други медийни шамани. Изглежда по-лесно да плашиш - така се привлича повече внимание, отколкото да мислиш - това е по-скучно. Ние обаче следва скучно, но честно да признаем - светът, слава богу, днес все пак е пълен с живи хора. Голямата част от тях се препитават относително успешно, средната продължителност на живота се е увеличила през последния век значително, а войните през преобладаващата част на този век вече не са световни... Всичко това е постигнато от цивилизацията ни и при все многобройните й кусури днес животът е по-лек не само от онзи живот в пещерите, но и от онзи в епохата на крепостничеството и колонизациите. 
Страхът и недоверието обаче, изглежда, не намаляват. Виждат се по улиците, виждат се в бедните, но и в богатите страни - по пазарите и стадионите, в кухните и кафенетата, по площадите и храмовете. Парадоксално е, но смятам, че тъкмо глобализацията е причина за това. Предишният свят имаше резерви от недостъпни, неколонизирани, почти непознати страни и пространства. Ако отделно взет вожд или крал се провалеше някъде, ако една империя или изолирана цивилизация се срутеше, на нейно място нахлуваше друга - по-успешна. 
Сега Земята изглежда лишена от такива опции. Прекалено единно е вече пространството, прекалено обладаемо. Доналд Тръмп, верен на бизнес подхода си в политиката, пожела наскоро САЩ да купят остров Гренландия. Първо мислех, че се шегува - оказа се, че не. Дания настръхна, гренландците се обидиха, самият Тръмп се докачи и си отмени посещението в Копенхаген. 
Мисля, че този подход към света е едното от нещата, които плашат. Да завладяваш с оръжие територия днес или да купиш територия ведно с населението е все едно да победиш на шах, като 

разбуташ фигурите и удариш шамар на опонента

Преди е било грубо; днес е неадекватно. Ако можеш да купиш Гренландия, то значи, че можеш да купиш в един по-далечен и хипотетичен, но съвсем реален план и света. 
Купуването обаче е икономически, а не технологичен, не екзистенциален и дори не политически феномен. Гренландия преди шест-седем века страстно искала да купи ножове, да купи хляб, да купи повече слънце. Обаче колонистите на Ерик Червения, които построили ферми и църкви на острова и изкарали повече от четири века там между X и XV век сравнително добре, все пак измрели - до един. И днес се спори какво е предизвикало гибелта на колонистите - малкият ли ледников период спрял търговията поради заледеното море, обикновеният глад ли, лошият късмет или глупостта. 
Гренландия, която САЩ на Тръмп искат да купят като военен полигон или торба с ресурси, е символ на днешния свят. Един отделен остров може да бъде загубен за цивилизацията поради климат, лошо управление или банална, неконтролирана алчност. Земята също е остров, също и Гренландия. Твърди се, че джунглите на Амазония ги палят, защото искат обработваема земя, а президентът Болсонаро си трае, защото земевладелците го избраха. Ерго - да викнем срещу тях "ууу" изглежда справедливо и закономерно. Само че рискуваме да заприличаме на човек, който е продал дядовото си лозе на морето за осеметажен хотел, шиткан на богати руснаци парче по парче, а днес вика "ууу" срещу банскалия, искащ втора писта заради бизнеса си. Или срещу северозападнал селянин, който си изсича горите за отопление и някой лев повече.  
Африка, Южна Америка и огромни части от света са пълни с хора, жадуващи богатство. Тези с небостъргачите и милионите, които им викат - я си трайте заради екологията; който взел - взел, мандалото хлопна, няма как да са убедителни напълно. 
Богатата част на света 

прелъстява бедната с пример и лукс, 

а после я назидава: "Ама, моля, бъди скромна, мисли за планетата и духовните ценности".  
Бедната част пуши евтини цигари с грозни картинки връз кутията и гледа накриво. 
Това е още една причина за недоверието и страха.