Следя полемиките около горещите летни събития и забелязвам едно странно проявление на глупостта. Интелигентни и образовани (но май повече образовани) хора се тюхкат, че президентът щял да опорочи протеста, да го „открадне” и използва за свои цели. Хора като Мая Манолова, Корнелия Нинова, Румен Петков, Слави Трифонов, Божков, Копейкин и пр. го опорочавали и измествали фокуса на нещата. И президентът бил техният човек на площада. Понеже е ляв, посочен от Решетников, льотчик и т.н. Странно е, че такава позиция заемат считащи себе си за „десни” хора, а дясното у нас някак по условие се асоциира с „умно и красиво” , макар че умът и красотата съществуват и извън политическите диаграми. Любопитно, но и смущаващо в случая е, че т.нар. „десни” се плъзгат по една лява аргументация, при това много стара и дори ляво-сектантска. „Изпаднал в идеен плен у противника” е комунистическо клише от 20-те и началото на 30-те години. И точно този начин на мислене прозира в част от полемиките.
Понятия като „ляво” и „дясно” отдавна са амортизирани и служат повече за омъгляване на един или друг разговор. Човек може да е ляв по едни теми и десен по други и с повечето свободни хора е точно така. (Лабораторно леви или десни има само в учебниците по диамат.) Което прави не само възможно, но и логично събирането им на общ протест, когато трябва да се защити законността от беззаконието. Това е патосът и обединяващата цел на сегашните протести.
Когато една задача има няколко подусловия,
тя се решава в определена последователност.
Първо подусловие 1, после 2 и т.н. Условие 1 е да падне това правителство и да има избори. Условие 2 е да се пренаредят онези части от държавата, които са направили възможни персони като Борисов, Данаил Кирилов, Пеевски и прочие типажи от карикатурите на Комарницки и Чавдар Николов. Условие 3 е да се пренареди съдебната система, така че да стане невъзможно особа от типа на Гешев да бъде не само главен, а изобщо прокурор. „Изпадането в идеен плен у противника” е много назад в тази редица и ако точно от там се започне, задачата няма да има решение, което пък ще бетонира дълбоката държава в лицето на Доган и Пеевски. Както стана през 2013 г.
Няма никаква вероятност някой да открадне протеста от когото и да било.
Още по-малко с късна дата. Няма как Корнелия Нинова, Румен Петков, Божков, Слави и другите „идейни замърсители” на протеста да се нагласят оттук насетне в гумената лодка на Христо Иванов и „Да, България”. Те могат само да плуват след нея, както направи (за негова чест) президентът Радев. Нека вметна, че при открито, растящо и масово изразено гражданско недоволство от управлението президентът остава единствен легитимен център на власт независимо от нелогично ограничените му правомощия.
Събитията от тази седмица един ден ще се изучават в учебниците по история. Ще се изучава
как трима души с гумена лодка и камера обърнаха държавата с хастара навън.
Осветиха мръсните й тайни, напипаха нейната G-точката. За новата история на България Росенец може да се окаже нещо като Бостънското пиене на чай за Америка. Няма смисъл тук да се припомня всичко, което стана, то се предаваше на живо. Предстои често да бъде резюмирано. Най-ценното беше осветяването на т.нар. български етнически модел като бутафорно политическо плашило, което се размахва от години. Ясно е и какво следва. Правителството пада, ако не днес, утре или до дни. По-важното е, че тримата от гумената лодка пробудиха нещо, което у нас е било остро дефицитно не само през последните 30 години. Чувството за чест. Дефицитът на чест направи възможно чекмеджето с пачките на Борисов, подпорната стена на Алепу, КТБ, Божков, Гешев, Пеевски и всички останали атрибути на дълбоката държава.
Мъжете от гумената лодка показаха, че има смисъл човек да брани честта си, че доброто може да бъде заразително, да се разпространява не само клъстърно, но и дифузно, а дори и експоненциално. Пробуденото чувство за чест е най-ценният политически капитал на „Да, България”, защото честта е нещо, което никой на никого не може да открадне и тя не е нито лява нито дясна.
