Много думи ще се кажат сега за бедствието в Царево като причини, в тях ще има истини и полу. Чуват се доста неща, характерни не само за там - градежи върху дерета, намаляване на проводимостта на ремонтирани мостове. А се знаят по принцип и други - сеч де що може да се сече, цялостно застрояване, липса на оповестителна система. Някой ще се позовава на всичко това, друг - отхвърля.
Ние обаче - относно най-важното: превенцията! - ще се позовем на един обективен неоспорим факт. Той не касае пряко Царево, но показва как точно стоят нещата в България. Иде реч за наводнените преди година карловски села Каравелово, Богдан и Слатина. Може ли някой да си представи, че 12 месеца след опустошителното наводнение, по чудо не отнело животи, прелелите дерета ще бъдат непочистени? Ще бъдат задръстени с канари (морени - над Слатина), изтърбушени дървета, боклуци, пръст, мръсотия - завлечени и
непипнати оттогава?
А също и от неизкоренени, но увредени, стоварили се върху пространствата дървета? Че всичко това ще бъде оставено, въпреки че представлява съвсем истински бентове, подпомагащи да прелее евентуална нова вълна? Може ли на някой да допусне, че 12 месеца (не 2,3, 6...) хората ще треперят при всеки дъжд? И за да им каже някой прави ли се нещо, трябва сами да питат институциите - да ги ръчкат, да им се молят?!
Точно такава е ситуацията. Понеже много неща се казват, е редно да се уточни: деретата на териториите на селата са почистени доколкото е възможно от общинската управа (без реализирани проекти по реконструиране, но все пак почистени). Извън тях обаче по хълмовете на Средна гора положението е гореописаното. Земите там са горски фонд, за държавните от тях отговорят Южното централно държавно предприятие (към земеделското министерство) и ведомствата му. И ето как е описано положението над Богдан от шефа на горското стопанство в Карлово инж. Златю Кличев в писмо до жителката Таня Василева от 22 август: "Натрупаната маса в момента е встрани от водните течения, но при достигане на по-високо ниво на водите през дъждовните периоди е възможно
затлачване и отнасяне на част от натрупаната повредена дървесина надолу
по течението". Тоест Кличев признава ситуацията с уточнението, че боклуците са леко встрани, но наистина може да предизвикат голяма беля.
Има и още един проблем. Той е, че ако все пак се предприеме нещо, е необходимо
време за чистене, рязане, изнасяне...
Гореспоменатият рисков дъждовен сезон може и да свърши, да почне следващият... И в крайна сметка единственото оправдание за бездействието може да е, че пътищата са непроходими за техника по високите места, и е рисковано да се върши работа върху лабилни земни пластове. Без да отхвърляме тези съображения е ясно, че не е изчистено и там, където има пътища и където липсват такива пластове.
Но дали наистина институциите са бездействали? Според тях не, като в писмото до Василева, а и още едно идентично до нея от шефа на държавното предприятие Здравко Бакалов (4 септември), е
отчетено:
на 22 март от Горското в Карлово е подадено сведение за повреди и за издаване на предписание за принудителни сечи; на 23 май пловдивската дирекция по горите издава предписанието; кметовете на Каравелово и Богдан са уведомени, че правоимащите физически лица ще могат да усвоят описаната дървесина, правят се списъци на желаещите да я купят на корен, подготвят се дейностите - всичко това тече до 29 август. Тоест до днес. На 30 август комисия извършва проверка и над Слатина. В констативния протокол са отчетени до момента приблизително същите дейности, като става ясно, че сведенията за повредите са подадени чак на 4 август (от Горското в Клисура). Накратко: Ще почва да се сече и изнася.
Тепърва.
Досега е описвано и констатирано - цяла година. Всъщност, в писмото си инж. Кличев казва, че въпреки критиките горските служители изпълняват задълженията си. Вероятно е така. Но бентовете си стоят. И за хората няма значение точно горското, друга институция или всички накуп са направили така, че да се чувстват несигурни.
Има още доста интересни моменти в сагата. Първо, за всички досегашни и предстоящи действия хората научават от настоятелни писма до институциите през август (Василева за Богдан и Йорданка Семкова в Слатина). Второ, в отговорите се говори предимно за сечене на дървесина на корен - хората не разбират ония огромни количества, които вече са изкоренени, ще бъдат ли изнесени - въпросът следва да се доизясни. Трето, за деретата поне има някакъв отговор, раздвижване. Обаче в повечето случаи няма отговор и раздвижване. Така например Семкова е пратила до всички възможни адреси апел за
липсващото корито на Стряма до Слатина, което заплашва
помпената станция и земеделски земи; дори проверка е имало на място от Басейнова дирекция - без резултат. Излишно е да се уточнява, че още много хора са пращали сигнали до къде ли не за всевъзможни въпроси - глас в пустиня.
На финала винаги е надеждата. Стига да я има. Кличев информира в писмото си, че е описана само тази дървесина, до която има достъп и може да се работи. С километри няма достъп, а Горското в Карлово не разполага с техника и ресурс да направи пътища. В констативния протокол от Слатина е записано, че горското в Клисура също няма техника за пътища и за канарите от над 10 тона. Началникът им Бакалов признава, че поради тия причини
едва 20% от засегнатата маса във водосбора е инвентаризирана
и предложена за усвояване. Но пък успокоява, че ще има процедури за купуване на техника, проекти за пътища и т.н.
С една дума - надеждата се отлага. Както е видно, цялата залисия, действия, трепети - в рамките на година по отношение на горските дерета - към момента касаят едва 20% от проблема. Остава да се молим - за карловските села, Царево и всички останали селища.
Ситуацията с дерето над Слатина:
Ситуацията над Богдан:
