Западната музика и култура, социалните медии, игрите и американските филми: заради тях младите хора в Сърбия обръщат гръб на кирилицата. Смятат я за "кофти" и отживяла. Ситуацията с нейната употреба реномираният правителствен в. "Политика" описва с две думи: "Кирилицата днес - между свещеното и светското писмо". Сръбските младежи явно предпочитат светското. Сръбското правителство пък смята, че щом кирилицата бъде "забравена", тоз час ще настъпи упадъкът на сръбската нация и за да предотврати това, внесе предложение за нов езиков закон, според който използването й ще стане задължително в държавната администрация и в цялата публична сфера. В университетите и училищата използването на писмеността, създадена през Х век от братята Кирил и Методий, също става задължителна. Латиницата пък явно се превръща в табу.
Законовите мерки не свършват дотук. Предвижда се описанията на продуктите, указанията за ползване и гаранционните сертификати също да бъдат изписани на кирилица. Който нарушава наредбата, ще трябва да плаща глоба в размер на един милион динара (8450 евро). На пръв поглед тази сума не е голяма, но ако я съпоставим със средната месечна заплата в Сърбия, която е около 450 евро, картината изглежда съвсем друга. С приложението на новия закон Министерството на културата и образованието се надява изцяло да промени облика на сръбските градове, тъй като в момента имената на повечето магазини и реклами по търговските улици са изписани на латиница. Конституцията на Сърбия
определя кирилицата и латиницата за равностойни писмени системи,
като всеки гражданин може да избира между двете. Така беше досега. Сега обаче кирилицата ще стане задължителна, а латиницата ще се използва само за улеснение на туристите, т.е. тя ще се превърне в помощно средство. За да привлече повече граждани и търговци към инициативата, заместник-кметът на Белград Горан Вешич предлага пет на сто отстъпка от наемите и таксите на градските пространства и жилищата, ако собствениците променят фирмените си лога и реклами. "Моите условия към "Старбъкс", например, бяха да добавят името на компанията и на кирилица", посочи той.
Критично настроени към правителството интелектуалци са възмутени и виждат в новия законопроект разрастване на националистическата пропаганда, коментира "Дойче веле". Според тях широко разпространената "национална наука" е пълна глупост. "Колко жалка трябва да е една нация, щом идентичността й зависи от това с какви букви е написана рекламата", казва литературоведът Деян Илич. Логическото следствие от новия закон би било забрана на чуждите езици на обществени места, както и въвеждането на "езикова полиция", смятат критиците. Новите езикови разпоредби ще се отнасят не само до Сърбия, а и до съседните Босна и Черна гора. Модерният вариант на сръбската кирилица е разработен в началото на ХIХ век от филолога Вук Караджич. Той осъвременява езика за целия южнославянски район, както и за народите, които винаги са използвали латински букви, като хърватите и словенците. Сред приятелите на полиглота Караджич са германските писатели Йохан Волфганг фон Гьоте, Йохан Готфрид Хердер и Якоб Грим.
"Главната причина е, че трябва да се спазва конституцията. В член 10 там пише, че официалният език е сръбският, а официалната писменост – кирилицата. Друга причина е Европейската харта за регионалните или малцинствените езици ", контрира Милош Ковачевич от Комитета по стандартизация на езика, който е участвал в изготвянето на предложението. Основните промени са свързани с предефинирането на онези сфери, където официално и публично се използват езикът и писмеността. Под „официална употреба“ се разбира комуникацията с държавни служби. Предложението за промени в закона добавя към нея и „публичната употреба“, така че да се покрият и други сфери. Не само езика в училищата –
промените на практика ще засегнат и частния сектор,
и медиите, и неправителствените организации. Частните фирми ще трябва да използват кирилицата, когато става дума за юридически процедури, като име, седалище, гаранции, фактури, разписки и т.н.
"Никой не може да ви нареди с каква азбука да напишете научен труд или литературно произведение и с каква писменост да се работи в школите за изучаване на чужди езици. Но задължението да се пише на кирилица е съвсем логично, когато подавате молба или жалба или когато в училище се преподават сръбски език, география или физика", казва Милош Ковачевич. Предложението за промени в закона на практика обявява кирилицата за задължителна и в медиите. "Би било съвсем нормално за всички медии, публикуващи на сръбския език, да използват именно официалния език и официалната писменост", казва Ковачевич. "Ако обаче медията е предназначена за някое малцинство, тогава може да се използва съответният малцинствен език", допълва той. Новите разпоредби ще се отнасят и до вътрешната и задграничната дейност на професионалните и браншови организации. "Ако вземем Асоциацията на журналистите в Сърбия: съвсем логично е, че те използват модерен сръбски език и ще трябва да го пишат на кирилицата като конституционна писменост", обяснява Милош Ковачевич.
Задължението да се пише на кирилица не важи за частното общуване, за изписването и използването на лични имена, за двуезични издания и компютърни програми, за наложила се научна и техническа терминология, за научни и художествени произведения, за научни и образователни дейности в чуждоезичните училища, за маркови стоки, включително и обозначенията за произход на стоки и услуги. Законът има специален раздел за националните малцинства, които имат право официално да използват на майчин език.
Сферата на официалната употреба на кирилицата е прекомерно разширена, казва професор Ранко Бугарски от Филологическия факултет на университета в Белград. "Страхувам се, че в
много области всичко това предизвиква по-скоро хаос,
защото хората не знаят как да постъпят и какво е позволено", обяснява. И добавя нещо много важно: "Ако идеята за служебно ползване се разшири до използване на кирилицата във всички сфери, ако латиницата бъде изтикана на заден план, ако наказват хората, които я използват, ако наистина освобождават от данъци онези, които печатат на кирилица, то това ще бъдат дискриминационни мерки. А конституцията изрично забранява дискриминация на базата на езика", казва Бугарски.
Тези, които не спазват разпоредбите, наистина ще бъдат наказвани. За физически лица глобата може да бъде от 5000 до 100 000 динара (приблизително между 42 и 820 евро), а за организации и предприемачи глобите могат да бъдат между 70 000 и 1 милион динара. Ранко Бугарски критикува разпоредбите. „Езикът не може да се регулира чрез принуда и с такива драстични мерки", казва той. Неговото мнение споделя и социологът Ратко Божович. "Това е насилие над езика. Езиковите въпроси не могат да се решават чрез диктат. Такива политически инструменти са прекалено груби за една чувствителна област като езиковите промени", смята Божович. Мато Пижурица пък защитава данъчните облекчения в полза на кирилицата. "Има държави, които популяризират националната си култура именно с пари от данъците." Той добавя обаче, че в резултат от насърчаването на кирилицата не бива хората да изгубят грамотността си на латиница. „Имаме богато наследство, печатни и литературни произведения на латиница, някои от които са много стари. Тъй че ще бъде безсмислено да се откажем от грамотността си на латинската писменост", допълва той.
"Дали всичко това изобщо е необходимо?", пита професор Бугарски. Той смята, че кирилицата съвсем не е толкова застрашена, колкото се твърди. "Фактът, че латиницата е толкова широко разпространена, не означава, че кирилицата е обречена да изчезне. Или че, както се казва, щяла да оцелее само по надгробните плочи", смята той. Според конституцията, кирилицата вече се ползва с привилегирован статут в образователната система. "В основния закон пише, че официално се използват сръбският език и кирилицата, но се добавя, че в страната са допустими и други езици и шрифтове", обяснява Бугарски. "В Сърбия не можеш да завършиш основно училище, без да владееш кирилица.
Децата в училище първо учат кирилица
и чак след това латиница. Всички учебници са задължително на кирилица. Нима може да бъде сериозно застрашена една писменост, която е до такава степен привилегирована?", обобщава Бугарски. Тъкмо поради това филологът смята, че предложените промени обслужват не езикови, а други цели. Какви точно, не желае да коментира. Ратко Божович очевидно мисли, че причините са политически, че се прибързва и идеологизира. „Всеки път, когато политиците се намесват в културата, действията им са тромави, а мотивите доста подозрителни. Те са като коне с капаци и не могат да повлияят на това, което се случва на един език ", твърди Божович.
