Случи ми се да участвам по тази тема в телевизионно предаване. Признавам, че резултатите от допитването доста се разминаха с очакванията ми. Споделях мнението, че предизборните кампании могат да променят нагласите на гласоподавателите в не повече от 5% от случаите, но се оказа, че над 20% от анкетираните споделят, че официалната предизборна кампания ще бъде тази, която ще определи решението им дали да гласуват и за кого. Димитър Ганев от „Тренд“ го обясни ясно – независимо от дейността на кандидатите през останалото време кампанията показва пълния списък на участниците, претенциите и шансовете им; вижда се кой с кого се съюзява, кой какви хора привлича към себе си, кой каква програма предлага.

И все пак, за да разсъждаваме доколко влияе кампанията върху резултатите от изборите,

добре е да видим що е кампания

Това, което наричат „кампания“ по смисъла на закона, е само малка част от предизборните усилия. Оттук и моето убеждение, че заслугата на официалната кампания не е по-голяма от 5%, а през седмицата даже чухме, че проучване в Съединените щати я измерва на 3%. Обаче борбата за сърцата и умовете на избирателите се води на много по-голям фронт. За следващите избори тя започва, както самите политици обичат да казват, в деня след предишните. Затова бихме могли да различим три фази на предизборна дейност:

Перманентна. Цялостната дейност на един политик или една партия, делата му през цялото време; политиките, посланията, публичното му поведение; искреността, честността, доверието, което печели или съответно губи с непристойни прояви и лъжи. Ще ми се да вярвам, че тази фаза трябва да бъде определяща.

Сензационна. С пълното съзнание, че това определение е твърде фриволно, имам предвид организирането и медийната комуникация на събития, които формално нямат общо с изборите, но влияят силно, понякога и решаващо както върху имиджа на кандидатите, така и върху цялата медийна обстановка (защото, ако ги нямаше медиите, тези събития щяха да бъдат без никаква стойност). Двете влияния са еднакво важни, защото крайният резултат може да се промени не само от преките удари върху личността, но и от общото настроение – шумните скандали влияят върху избирателната активност, а понякога тя е математически решаваща за изхода от изборите. Скандалът може или да я намали, като отврати хората от политическия процес и урони доверието им в демократичните процедури, или да я увеличи, като вкара изкуствена интрига в иначе ясна ситуация, раздразни избирателите и ги подкара към урните.

Сензационната фаза започва обикновено няколко седмици или понякога месеци преди старта на официалната кампания и може да продължи успоредно с нея. Нека не изреждаме конкретните случки, които и в момента се разразяват наоколо, но нека и не забравяме, че всяка сензация по време на официална предизборна кампания е предизборна кампания.

Третата фаза е същинската, формалната кампания. Тя би трябвало да запознае избирателите с личността на кандидатите, моралния им облик, идейната (политическа) принадлежност и програмите, които ще изпълняват, в случай че ги изберат. Дали обаче всички кандидати използват кампанията за това? По отношение на програмата те предлагат горе-долу едно и също, защото, ако вземете едно бебе и попитате 20 педиатъра с какво да го храните, всички ще отговорят: с мляко. Смешно става само тогава, когато някой кандидат в бързината е пропуснал да се осведоми и предлага като свое уникално откритие нещо, което или вече е изпълнено, или се изпълнява в момента.

Но ако всички предлагат едно и също, как тогава да решим за кого да гласуваме?

И тук идват два решаващи фактора. Първият е доверието и той до голяма степен е свързан с личността на кандидата: „Той хубаво обещава, ама да не ни излъже? И дали ще има сили да изпълни обещаното, дори и да иска?“. Ето защо за кандидата е важно в предизборната кампания да ни покаже моралния си облик и силата на характера си, професионалния си опит, експертизата и компетентността си. Когато тези неща не са налице или не са достатъчно изяснени и аргументирани, и най-правилната програма няма голяма предизборна стойност, защото изгледите за нейното изпълнение са малки.

Вторият фактор е идеологическата принадлежност на кандидата, политическото семейство, към което той принадлежи. Да речем, че всички сме съгласни в градинката да има шадраванче. Да речем, че всички сме съгласни, че всеки един от кандидатите е в състояние, има компетентността и добрата воля и в крайна сметка ще тури шадраванче – колко му е! Ние обаче сме политически животни и когато избираме, избираме преди всичко от гледна точка на мирогледа и ценностите. Защото от кандидата си ще очакваме много повече от шадраванче, защото той ежедневно ще е принуден да взима десетки решения и за нас е важно да ги взима от нашата идеологическа гледна точка. Затова за нас политическото е водещо. Така че, ако десният и левият кандидат кажат: „ще строя метро“, десният избирател ще гласува за десния кандидат, а левият – за левия.

И изобщо как избирателите взимат решение за кого да гласуват? Това е важно и за основния въпрос доколко влияе предизборната кампания на решенията им. В момента се сещам за четири мотивационни подхода: прагматичен, идеен, протестен и ирационален.

Прагматичният е ясен: искам шадраванче в градинката. Или пък: надявам се да спечеля обществена поръчка. Или: очаквам да ме назначат на служба.

Идейният също е ясен: искам властта да отиде у човек с моите разбирания, с моите ценности и с моето мислене. Така ще знам, че дори в ситуации, които в момента не мога да си представя, той ще решава като мен.

Протестният подход е малко по-странен – вот „против“ вместо вот „за“. Той е разумен единствено в обречени ситуации, когато положението очевидно не може да бъде по-лошо от съществуващото – ако стаята ще се взриви след секунди, хвърляш се през прозореца, без да се интересуваш къде ще паднеш, защото и най-малкият шанс за оцеляване е по-голям от нулевия. Такива ситуации обаче на практика не съществуват или се срещат изключително рядко. Затова е добре, дори и да се сменят субектите, да има приемственост, защото, за жалост, практиката показва, че радикалните, революционните промени по-често водят до нещо по-лошо, отколкото до нещо по-добро.

Странен е и ирационалният подход. Гласувам за еди-кой си, защото ми е симпатичен, или пък не гласувам, защото от дълго време е на този пост. Защо ти е симпатичен, защото е добър специалист? Не бе! Не знам какъв специалист е, просто е голЕм пич. Ама защо ти е симпатичен, защото е честен и ще изпълни обещанията си? Не бе! Даже не знам какви са му обещанията.

След всичко казано дотук остава да уточним, че характерът на официалната предизборна кампания, а оттам и нейната ефективност зависят от още две неща: фазата и адресата.

Има огромно значение дали кампанията се провежда преди първи тур или между двата тура

Преди първи тур е по-бъбрива и по-аморфна, занимава се с програми и личности. Преди втори тур става „или-или“. И не, дилемата не е „статукво-промяна“, както се опитват да я изкарат, без да обяснят какво точно разбират под „статукво“, а доброто старо „ляво-дясно“ или в краен случай „нашите-вашите“, като кои точно са „нашите“ и кои „вашите“ няма особено значение с оглед на общия принцип.

Има огромно значение и дали кампанията облъчва твърдите ядра или периферията. Когато е насочена към твърдите ядра, сякаш е по-честна, не толкова манипулативна, с повече достойнство. Когато обаче се насочи към перифериите и към привличане на гласоподаватели от други пространства, тогава става напудрена и намацана като стара шафрантия и кокетно трепка с дълги изкуствени мигли във всички посоки.

В крайна сметка, ако махнем всички нерегламентирани пинизи, ще се окаже, че редовната, официалната предизборна кампания няма кой знае какво значение за решението на избирателите. И нека с това да завършим, защото цялата работа май заприлича на курс по политически маркетинг за любители. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.