Смята се, че в периода между 2014 г. и 2018 г. повече от 60 страни по света са одобрили или подготвили закони, които спъват пълноценната дейност на неправителствените организации (НПО). Това законодателство споделя общи черти: тромави процедури за регистрация, сложни схеми за отчитане пред властите и отнемане на регистрацията и при най-малки несъответствия със законовите изисквания. Сходство се наблюдава и в мотивите, с които се оправдават ограниченията: защита на националната сигурност, предотвратяване на външна намеса, повече отчетност пред държавата. Поддръжниците на подобни мерки твърдят, че така се усилват имунните системи на националните държави. Опонентите им критикуват тази тенденция като отстъпление от демокрацията.
РУСИЯ
Тенденцията се задава от Русия, чийто агресивен подход в регулацията на НПО я превърна в своебразен модел за други правителства, желаещи да затегнат хватката си върху третия сектор в своите страни. През 2006 г. руският парламент одобрява закон, позволяващ на властите да откажат регистрация на сдружения, за които смятат, че „създават заплаха за суверенитета, политическата независимост, териториалната цялост, националното единство, уникалният характер, културното наследство и националните интереси на Руската федерация”. При толкова обтекаема формулировка държавата получава почти произволна власт над НПО сектора.
Мярката е реакция на руското държавно ръководство, разтревожено от т.нар. „цветни революции”, разтърсили постсъветското пространство в началото на 21 век. В Москва управляващите кръгове възприемат гражданските бунтове в „близката чужбина” като заплаха, за която държат отговорни финансирани и идеологически повлияни от Запада местни сдружения. Отговорът на властта – прогласява се концепцията за „суверенната демокрация” като държавна идеология, в рамките на която се вписват и ограниченията, наложени на сектора през 2006 г.
Рестрикциите са охлабени през 2009 г. по геополитически причини – започналото тогава (и продължило за кратко) сближение между САЩ и Русия по време на мандата на американския президент Барак Обама. Това обаче се променя след започналите през 2012 г. масови протести срещу руския държавен глава Владимир Путин. Сред мерките, които той предприема за стабилизация на режима, е закон, който задължава всяко НПО, което се занимава с политическа дейност и е финансирано от чужбина, да се регистрира като „чужд агент”.
Какво означава политическа дейност – това отново е оставено изцяло на произволната преценка на властите. Затова под ударите им попадат дори организации като „Мемориал”, които изследват ерата на комунистическия терор. Финансовите последици от новия закон за сектора са тежки, имиджовите – също, тъй като етикетът „чужд агент” автоматично ги приравнява с шпиони в представите на много руснаци, израснали във времената на съветската врагомания. Има и съпротива – през 2013 г. националният омбудсман Владимир Лукин сезира руския Конституционен съд, който обаче заема страната на властите – произнася се, че няма причина да се смята, че мярката цели да преследва или дискредитира НПО, и потвърждава, че идеята на закона съответства на публичния интерес.
Следват две години на административен и съдебен натиск, на който обаче третият сектор като цяло устоява. Затова през 2014 г. на руското правосъдно министерство е позволено да регистрира организации като „чужди агенти” без тяхното съгласие. Постепенно държавата вкарва нещата в релси – по данни от април 2020 г. 190 организации са включени в черния списък, от които 29 са се регистрирали доброволно (повечето, за да избегнат финансови санкции). 75 сдружения са се саморазпуснали вместо да възприемат позорното клеймо. Поне 45 са получили „индулгенция”, след като документално са удостоверили, че не получават пари от чужбина.
Натискът върху несъгласните продължава със законови промени от 2015 г., наричани съвкупно закон за нежеланите организации. В категорията влизат чуждестранни и международни организации, ако „улесняват или пречат” на кандидати на избори, инициативи за референдуми и др. В този списък до април 2020 г. са включени 22 субекта, сред които е и известната фондация „Отворено общество”. През 2019 г. в групата на „чуждите агенти” са включени и неруски медии (досега 11, сред които са „Гласът на Америка” и Радио „Свободна Европа”). А в края на същата година рестрикциите обхващат и отделни граждани – ако публикуват материали на регистриран „чужд агент”, могат да бъдат дамгосани по същия начин и, съответно, да подлежат на същата сурова регулация.
Третият сектор в Русия съществува въпреки рестриктивното законодателство – в страната има около 220 000 юридически лица с нестопанска цел и публични асоциации. Ограниченията обаче позволяват на държавата да решава в какви граници могат да се разпростират дейностите на тези организации – и съответно да ги атакува, ако реши, че възпрепятстват определени нейни политики или внасят „нежелано” чуждо влияние в страната. А зададеният от Русия модел е привнесен от множество други държави по целия свят – Азербайджан, Мексико, Пакистан, Судан, Узбекистан и Унгария.
УНГАРИЯ
През отминалото десетилетие (и досега) Унгария неизменно попадаше на прицела на поддръжниците на либералната демокрация в ЕС заради атаките, на които премиерът Виктор Орбан подложи институциите на правовата държава и гражданското общество. От страна на управляващата партия „Фидес” това е не просто опит за овладяване на публичното пространство, а израз на нова идеология за политическия и правен ред. В основата й според Орбан стои „скъсването с либералните принципи и методи на социална организация и, в по-общ смисъл, с либералното разбиране за обществото”.
В концепцията му е отделено особено място на НПО сектора, който според Орбан изобилства с „платени политически активисти”, финансирани от чужбина, за да оказват влияние върху унгарския политически живот. Това предопредели и кампаниите, които той предприе срещу НПО, които не споделят антилибералните ценности на „Фидес” – преди всичко фондацията „Отворено общество” на бизнесмена филантроп от унгарски произход Джордж Сорос.
През 2013 г. в близки до правителството медии са публикувани списъци със сдружения, свързани с фондацията, за които се твърди, че „обслужват чужди интереси” и подкрепят опозиционни партии. Същата година организация, която отговаря за разпределението на т.нар. норвежки грантове, е обвинена в неразрешени финансови дейности, а през 2014 г. офисите й са щурмувани от полицията – акция, която по-късно съдът определя като незаконна. Това става повод за търкания със САЩ – Вашингтон обвинява Будапеща, че „сплашва НПО сектора”, на което управляващите от „Фидес” отвръщат, че американското правителство се страхува за своята „мрежа” в Унгария – пореден пример, че подкрепяните от чужбина сдружения се представят като агенти на вражеска сила.
В Будапеща решават да почерпят от руския законодателен опит. В края на 2014 г. Орбан заявява, че би подкрепил закон, който да принуди НПО, финансирани от чужбина, да се регистрират, за да е ясно „кой стои” зад тях. Той им отправя обвинение, което впоследствие става стандартно за правителствената пропаганда – че активистите насърчават мигрантската вълна към Европа, за да отслабят националните държави. Като главен виновник премиерът посочва „Отворено общество”, която определя като „задкулисна сила” в унгарската политика.
Такъв закон е одобрен през 2017 г. Официално е оправдан с борбата срещу организираната престъпност и тероризма. Показателно е обаче, че приемането му преминава под мотото „Да спрем Сорос”. Законът повелява, че организации, получили над 23 000 евро годишно от чужди източници, трябва да се регистрират и да отбелязват в своите сайтове, брошури и печатни материали откъде получават средствата си. Приликите с руския закон са очевидни. Приемането му е съпроводено с телевизизионна кампания, платена от унгарското правителство, в която се твърди, че финансирани от Сорос НПО „водят съдебни дела срещу отечеството в подкрепа на Брюксел”. Косвена жертва на правителствената атака става и подкрепяният от Сорос Централноевропейски университет в Будапеща, който е изгонен от страната с поправка в закона за висшето образование. В крайна сметка, контролът върху сектора е толкова затегнат, че става почти невъзможно за НПО да действат независимо от правителството.
Борбите около закона продължават и сега – през юни 2020 г. Европейският съд обяви, че той нарушава правото на ЕС като налага дискриминационни и необосновани ограничения върху финансирането на НПО от чужбина в противоречие на принципа на свободното движение на капитали. От унгарското правосъдно министерство коментираха, че се съобразяват със съда и ще приемат „нови инструменти” в съответствие с неговото решение. Какво означава това, предстои да се види.
БЪЛГАРИЯ
Публичният имидж на НПО сектора у нас е неособено добър след дълги години на враждебни кампании, които се опират на преобладаващо консервативните нагласи в страната, за да представят сдруженията като носители на ултралиберални идеологии. Особена роля за това изигра популистката партия „Атака”, която вкара в българския политически мейнстрийм тезата, че прозападни НПО, финансирани от Сорос, умишлено и системно разпространяват идеи и ценности, целящи отслабването на българската нация, държава и традиционното семейство. Този наратив беше подхванат от сходни формации – „България без цензура”, Патриотичния фронт, „Обединени патриоти” – всичките получили представителство в българския парламент, където разполагаха с национална трибуна за своите антилиберални идеологии с конспиративен уклон. В същата посока действат и многобройните формални и неформални националистически и консервативни групи, които ползват широко социалните мрежи, за да водят пропагандни кампании срещу либералните си опоненти.
Очаквано това влошава положението на сектора у нас, както се вижда от Индекса за устойчивост на НПО в България, който се изработва от Американската агенция за международно развитие (USAID) заедно с Българския център за нестопанско право (БЦНП). Индексът обхваща 24 държави в Централна и Източна Европа и Евразия. Нашата страна отбелязва влошаващ се общ резултат – 10-о място за 2019 г., докато през 2018 г. сме били с едно място по-нагоре.
Миналата година ще се запомни с неуспешния опит на управляващите да ограничат източниците на финансиране за сдруженията на магистратите и да им се забрани да учредяват професионални организации, или да бъдат членове на всякакви сдружения. А в края на 2019 г. националистите от ВМРО предложиха да се прекрати дейността на правозащитниците от Българския хелзинкски комитет (БХК) с аргумента, че са се намесили в работата на съдебната власт със защитата, която оказваха на осъдения Джок Полфрийман. Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров обаче отказа с мотива, че няма основания за подобна крайна мярка.
Политическият натиск върху сектора продължи и тази година. През юли „Обединени патриоти” поискаха да се обявява пред държавата всяко дарение над 1000 лв., получено от чужбина, с изключение на финансиране от ЕС. А също така получилите такива средства да се вписват в специален регистър, да подлежат на държавни проверки, а при установени две нарушения – да се поиска прекратяване на организацията. Ясно се забелязва, че законопроектът следва точно тенденцията, очертана от Русия и Унгария. Даже мотивите бяха същите – защита на националната сигурност и повече прозрачност в източниците на финансиране.
Инициативата се провали заради отказа на ГЕРБ да я подкрепи – партията на Бойко Борисов не искаше да потвърди с подобна мярка обвиненията на протестиращите, че управлява авторитарно, както и да даде храна на противниците си в Брюксел. В по-спокойна за властта обстановка обаче подобни предложения биха могли да стигнат до пленарната зала на парламента. Още повече, че и в редиците на ГЕРБ има гласовити почитатели на Виктор Орбан.
