Ако за нумеролози и тълкуватели 2019 г. ще е време на изпитания, промени, ново начало и т.н., каквото още може да се очаква, за други тя е повод да се припомнят някои интересни исторически събития и да се отбележат много важни кръгли (или полукръгли) годишнини.
През лятото погледите ще са отправени към Франция, където на 5 август предстоят честванията на 250 години от рождението на един от най-великите и значими владетели не само на страната, но и в историята на Европа и света - Наполеон Бонапарт.
Два месеца по-рано - на 5 май, страната ще отбележи още и 230 години от началото на Великата френска революция, довела до създаването на Първата република, преобърнала из основи идеите и политическата мисъл на тогавашния свят, а за 14 юли - Деня на превземането на Бастилията, когато е и националният празник на Франция, празненствата се очаква да са впечатляващи.
У нас отбелязваме 140 години от създаването на Българската народна банка и на Военноморските сили на страната.
Американците също има с каква голяма своя годишнина да се похвалят - 230 години от обнародването на Конституцията на САЩ, най-значимия документ в историята на страната. През тази година в САЩ се отбелязват също така и 90 години от рождението на бореца за правата на цветнокожите и носител на Нобелова награда за мир Мартин Лутър Кинг.
1929-а е и същата година, която дава начало на световната икономическа криза, станала известна като Голямата депресия. Тя е най-продължителната, тежка и широкообхватна депресия през XX век и е сочена в съвременната литература като мярка за най-тежък срив на световната икономика, довел до загубата на милиони работни места и разбиването на безкрайно много животи от бедността.
Междувременно Технологичната компания "Хюлет-Пакард" бележи 80-ия си рожден ден, докато компаниите "Данон" и "Ситроен" празнуват цял век на пазара. 100 години съществува вече и школата за визуално-пластични изкуства "Баухаус, която превръща германския град Ваймар в център на модернизма в Европа и в света.
През 2019 г. също така ще отбележим и един век от началото на Парижката мирна конференция (18 януари) след края на Първата световна война, която с решенията си, жестоко ощетяващи загубилите държави, засажда семената на Втората световна война. Така на 27 ноември България ще отбележи един век от тежкия Ньойски мирен договор, подписан от правителството на Александър Стамболийски - дата, която остава сред най-черните в новата история на страната.
Цял един век се бележи и от създаването на фашисткото движение в Италия, ръководено от Бенито Мусолини. Създадената от него в Милано организация през тази година впоследствие се превръща в гръбнака на Националната фашистка партия, която след това става трамплин за Мусолини към диктаторското място.
80 години се навършват и от началото на най-опустошителното събитие за XX век (а може би дори в цялата история) - Втората световна война. На 1 септември 1939 г. нацистка Германия нахлува в Полша, поставяйки началото на конфликта, довел след себе си до разрушения из половината Европа и десетки милиони загинали по целия свят.
Друга годишнина през 2019-а, свързана с Втората световна война, е отбелязването на 75 години от десанта в Нормандия (Денят Д), при който английски и американски войници дебаркират на брега на континентална Европа при Нормандия, откъдето започва и настъплението на Съюзническите войски по Западния фронт срещу Германия.
У нас се отбелязват 75 години от 9 септември 1944 г., когато комунистите и представители на други крайнолеви и земеделски организации свалят правителството на Константин Муравиев и отварят границата за свободно преминаване на войските на СССР. Този преврат довежда до установяването на тоталитарен режим на БКП, траял 45 години - време, в което България става част от Източния социалистически блок и Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 г. Тази годишнина (70 години) едва ли някой ще я отбележи, но все пак. Далеч по-значимо ще е отбелязването на 70 години от създаването на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) на 4 април.
Тези две организации са сред значимите играчи по време на Студената война, чийто край също ще се отбележи с годишнина - 30 години от падането на желязната завеса. На 9 ноември светът ще отбележи бутането на Берлинската стена - символа на разделението между Запада и Изтока, а ден по-късно, на 10 ноември, у нас ще почетем и свалянето на дългогодишния държавен лидер Тодор Живков, отбелязвано като начало на българския преход към свободна икономика.
Вятърът на промяната от 1989 г. носи промени в целия соцблок. На 16 ноември Кадифената революция в Чехословакия изгонва комунистическото правителство в почти безкръвен преврат, който ще приключи с избирането на Вацлав Хавел за президент на страната на 29 декември. Само 4 дни по-рано - на 25 декември бившият комунистически президент на Румъния Николае Чаушеску е екзекутиран заедно със съпругата си.
30 години се отбелязват и от кървавата трагедия на стадион "Хилзбъро", при която 96 футболни фенове са премазани до смърт по време на мача между "Ливърпул" и "Нотингам Форест".
През 2019 г. също така ще отбележим 50 години от самозапалването на чешкия студент Ян Палах в знак на протест срещу съветската окупация в страната (16 януари), Кацането на Луната на "Аполо 11" (20 юли), при което за пръв път човешки крак (този на Нийл Армстронг) стъпва на лунната повърхност, началото на култовия рокфестивал в Уудсток (16 август), както и издаването на първия албум на Led Zeppelin (17 януари). През същата година излиза и режисьорският дебют на Уди Алън - "Вземи парите и бягай".
Междувременно куклата Барби, която и до днес е сред най-купуваните детски играчки, става на 60 години през 2019 г.
Също на толкова става и Българската национална телевизия, която официално е открита и започва излъчвания на 26 декември 1959 г. в резултат от осемгодишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София.
У нас също така ще почетем и 25 години от историческия успех на българския национален отбор по футбол, който грабна четвъртото място на Световното първенство в САЩ '94, предизвиквайки с това всенародна радост и повод за гордост дори днес.
На 5 юли се навършват и 20 години от деноминацията на българския лев, смяната на банкнотите и махането на трите нули от тях.
2019 г. ще даде повод и на феновете на фантастиката и киберпънка да сравняват бъдещето с това, което е предсказано в някои от любимите им истории. Така например антиутопиите в книгата на Филип К. Дик "Сънуват ли андроидите електрически овце?", основа за филма Blade Runner, филма "Бягащият човек" и анимето Akira са ситуирани през 2019 г., като всяка от тези истории описва бъдещето с различни тъмни и неприятни краски.
