Приключилите общински избори в София недвусмилено показаха, че жителите на столицата пишат слаба оценка на управлението на ГЕРБ и искат партията на Бойко Борисов да не участва във взимането на решения за бъдещето на града, а да гледа отстрани. Групата на ГЕРБ-СДС в новия 61-членен Столичен общински съвет ще е от 14 души, почти двойно по-малко от 2019-2023 г., когато тя бе от 27 и бе най-голямата. Доскорошният коалиционен партньор на ГЕРБ - ВМРО, също спихна до 1 член в СОС, а бяха четирима. Избраникът на Борисов за наследник на Йорданка Фандъкова – Антон Хекимян, дори не стигна до втория тур в битката за кмет. За капак ГЕРБ загубиха районните балотажи в почти целия град и останаха само с три т.нар. малки кмета - в герберската крепост Банкя, в "Надежда" и Панчарево. А допреди дни ГЕРБ държаха 12 от 24-те столични района.
Статистиката е безпощадна спрямо герберите, но въпреки това съществува напълно реална възможност, която някои хора дори биха нарекли опасност, ключът от сейфа с парите на София да остане в Бойко Борисов. Както вероятно всеки се досеща, това ще се случи през споменатия общински съвет, който на практика решава почти всичко за града. Той одобрява бюджета на София, исканията на кмета и на заместниците му, произнася се по докладите на общинските съветници и районните кметове и т.н.
За разлика от отиващия си СОС, който бе по-компактен (5 групи- ГЕРБ-СДС, БСП, ДБ, ВМРО-"Атака" и "Спаси София"), решенията се налагаха от ГЕРБ и се взимаха най-често с помощта на ВМРО-"Атака", следващият ще е по-раздробен. Както "Сега" писа, 61-те общински съветници в него идват от 7 формации. Най-голяма ще е групата на ПП/ДБ/"Спаси София"- 23 души, следвана от ГЕРБ-СДС- 14, БСП- 9, "Възраждане"- 8, ИТН и "Синя София" на проф. Вили Лилков- по 3 и ВМРО- 1.
Наличието на 7 групи, много от които тотално скарани, ясно показва, че ще е истинско изкуство в следващите 4 г. да се прокарват решения и да се правят реформи в София. Първото заседание на новия градски парламент е в понеделник –13 ноември, и на него трябва да бъде избран председател. Церемонията е важна с това, че на нея обикновено проличава как ще се разположат силите и кои ще сформират мнозинство. В понеделник това може да се случи, но може и не. Дори е по-вероятно много от договорките, каквито в СОС винаги са съществували, да не проличат още от самото начало. Засега е известен само кандидатът за шеф от групата на ПП/ДБ/СС. Още преди изборите оттам казаха, че водачът на листата Борис Бонев ще е номинацията им за "пръв сред равни".
Бонев може да бъде избран без особени драми, а може и изобщо да не бъде. Ако се случи първото, това няма да означава, че на ПП/ДБ/СС ще бъде позволено да са водеща сила в СОС, да налагат мнозинства и да диктуват дневния ред. Дори Бонев да бъде избран с гласовете на някои или на всички други групи, след това същите могат да бъдат най-яростната опозиция. През 2019 г. самият Бонев май гласува (вотът за шеф на СОС е таен) за Елен Герджиков от ГЕРБ, за да уважи демократичната традиция най-голямата група да излъчи председател, а след това беше сред най-гръмогласните критици на партията му.
Ако се случи второто и Бонев не бъде избран, а друг стане председател (което изглежда по-вероятно), това ще е ясен знак, че в новия СОС ще се състави мнозинство без ПП/ДБ/СС, което ще играе срещу най-голямата група и срещу кмета Терзиев. При такъв завой парламентът на София става много труден за прогнозиране и в него може да настъпи истинска вакханалия при прокарването на решения, в резултат на което да минат и много съмнителни. А също и абсурдни, като например всички противници на ПП/ДБ/СС да се втурнат да вкарват доклади, които задължават Терзиев да изпълнява невъзможни неща.
При този вариант на преден план отново излизат ГЕРБ, тъй като техните гласове стават ключови. Например преди гласуването на следващия бюджет последната дума пак ще е на подчинените на Борисов, респективно на самия него. Отново ГЕРБ ще казват колко да се плаща на фирмите, които чистят града, които го ремонтират и т.н. Както и досега, съпартийците на Борисов ще накланят везните къде и колко да се строи, да се продават ли терени и имоти и др. Все теми, по които преди дни софиянци ясно казаха, че не искат повече да разчитат на ГЕРБ, тъй като тази партия не защитава обществения интерес и парите на столичани.
Всъщност кои са добрите варианти за съставяне на ново мнозинство в София? Това е труден въпрос. ПП/ДБ/СС вече заявиха, че няма да търсят конкретна формация, с която да управляват през целия мандат на СОС (както направиха ГЕРБ с ВМРО–"Атака" през 2019 г.). Вместо това Борис Бонев и хората му твърдят, че ще разчитат на т.нар. тематични мнозинства и на взаимна подкрепа с други групи, когато става дума за добри проекти. "Изготвили сме внимателен анализ на програмите на бъдещите ни колеги, или поне на тези, които имаха такива. Маркирали сме темите, за които повече от една група са заявили, че ще се борят да се реализират“, заяви Бонев пред "Сега". Той поясни още, че ПП/ДБ/СС няма да преговарят единствено с ГЕРБ, но че дори техните добри идеи ще бъдат подкрепяни.
С интерес се очаква да се види какви ще са първите действия на 9-членната група на БСП. С нейно благоволение Бонев може да бъде избран за шеф на СОС, но по-важното е, че сборът между социалистите и ПП/ДБ/СС стига и за мнозинства. Както всички помнят, по време на кампанията лидерът на партията Корнелия Нинова призова Ваня Григорова и хората зад нея да не приемат подкрепа от Бойко Борисов, който пък после каза, че се е шегувал, че я дава. Мотивът на Нинова бе, че целта на левицата в София трябва да е да изтръгне града от ръцете на партията на Борисов. В този случай аргументите на Нинова звучаха логично, но е всеизвестно, че лидерът на БСП няма голямо влияние в столичната организация на партията си. Възможно е представителите на левицата в СОС да обявят, че с избирането на Васил Терзиев мисията за махането на ГЕРБ е изпълнена и да се обявят за твърда опозиция на ПП/ДБ/СС. В навечерието на първото заседание лидерът на БСП в София Иван Таков заяви, че групата му няма да участва в "сглобки и некоалиции". "Ще търсим подкрепа за всички наши политики и идеи и за реализация на големите цели, които ясно поставихме и по време на предизборната кампания. Но няма да правим коалиции или сглобки с цел на всяка цена да участваме в управлението", написа Таков във Фейсбук.
Моделът с плаващите мнозинства в новия СОС като заявка изглежда по-добър от досегашния, при който ГЕРБ знаеха, че ВМРО-"Атака" ще подкрепят дори най-съмнителните им доклади срещу реципрочен ангажимент. Ако новият съвет наистина започне да дава път на консенсусните предложения, това със сигурност означава например повече правомощия за районните кметове. Столичният инспекторат би трябвало да започне да се отчита и на тях, а не само на големия кмет. Целта ще е да се подобри контролът над сметосъбиращите фирми, което ГЕРБ упорито отказваха да направят. По-усилено би трябвало да започнат да се строят детски градини, а също и по-качествено. И т.н. – нещата, за които по време на кампанията ПП/ДБ/СС, "Синя София", ИТН, БСП и дори "Възраждане" искаха сходни реформи, бяха доста повече от тези, за които те стояха от двете страни на барикадата.
Разбира се, моделът с тематичните мнозинства също може да се компрометира и дори да се изроди. Софиянци още добре помнят времената на Стефан Софиянски, когато отвсякъде валяха съмнения, че много от партиите в СОС са на софрата, но оттам отсъстват жителите на града. Именно в този период София загуби къпалнята "Мария Луиза" и Летния театър в Борисовата градина, стотици терени, които бяха застроени, и много друга ценна собственост. По-късно ГЕРБ продължиха лошите практики, макар да твърдяха, че идват да ги спрат. Разликата между онези и днешните времена е, че сега гражданите в София са много по-чувствителни към проблемите, които управляващите в общината могат да им създадат.
