В процеса за убийство, по което е осъден австралиецът Джок Полфрийман, се оглеждат най-лошите страни от българското правосъдие. Защото това дело излезе от съдебната зала и се превърна в арена за политическо говорене без познаване на фактите и призиви за физическа разправа със съдии, както и средство за манипулация на обществото в предстоящия след 20 дни избор на главен прокурор.
До 2 месеца Върховният касационен съд трябва да се произнесе дали безпрецедентното искане на главния прокурор Сотир Цацаров да бъде преразгледано влязлото в сила съдебно определение за предсрочното освобождаване на Полфрийман е допустимо и основателно.
Дотогава Полфрийман ще остане задържан в центъра за настаняване на чужденци в Бусманци. И вероятно ще е първият предсрочно освободен затворник, на когото е отказана свобода. Външният министър на Австралия Марис Пейн заподозря "неюридически съображения" зад отказа на българските власти да изпълнят решението на съда, с което Полфрийман бе освободен предсрочно от затвора, където излежаваше 20-годишна присъда за убийството на Андрей Монов в София през 2007 г. Австралийски медии намекват за проблеми с върховенството на закона у нас. Семейството на Полфрийман поиска и премиерът Морисън да се намеси. А първият дипломат на България Екатерина Захариева отказа среща с Пейн заради натоварената си програма.
---
Възможно ли е три съдебни състава да разгледат дело за убийство и да са единодушни за вината на подсъдимия и все пак да е допусната съдебна грешка? Този въпрос беше поставен на дневен ред, след като осъденият на 20 години затвор Джок Полфрийман беше освободен 6 години и половина преди да е изтърпял присъдата си за убийството по хулигански подбуди на студента Андрей Монов и опита за убийство на Антоан Захариев.
Пускането на Полфрийман предизвика истинска буря срещу тримата апелативни съдии, които постановиха освобождаването му. Покрай това се разбра, че адвокатът на австралиеца Калин Ангелов през лятото е настоявал Софийската градска прокуратура да поиска наказателното дело да бъде възобновено, тъй като според него видеозаписите от фаталната нощ на 28 декември 2007 г. дават допълнителна и неизвестна досега информация, която променя фактическата обстановка по делото. Държавното обвинение обаче е отхвърлило искането за преразглеждане. Пред "Сега" адвокат Ангелов обясни, че отново ще сезира прокуратурата с искането си. Като този път ще се обърне към главния прокурор.
Само ако главният прокурор сезира Върховния съд, той може да реши дали има нови доказателства, които налагат процесът за убийството да бъде преразгледан.
Съвсем схематично, версиите на двете страни по случая звучат така.
Полфрийман се е притекъл на помощ на роми, нападнати от подпийналата компания на Монов. Тогава агресията на групата се е насочила срещу него, той е нападнат и замерван с павета. Затова е извадил и ножа за самозащита. Ако е виновен за убийство, то го е извършил при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Полфрийман се е втурнал към групата младежи с намерение да убива. Това е и сторил.
Пред Софийския градски съд, който е първата инстанция по делото, прокурорът Първолета Никова пледира, че "действията на подсъдимия са необясними, неадекватни, че той е демонстрирал явно и грубо неуважение към българското обществото, чиито нрави, политически ориентации, футболни движения не познава". Прокурорката иска доживотна присъда за Полфрийман, който пък отрича да е извършил убийството.
Защитата намира пропуски в разследването
Като това, че разпитът на полицаите, дошли на мястото, не е проведен незабавно. Че не са били своевременно издирени и разпитани, или поне не са били направени опити за това, неустановените лица от ромски произход, влезли в конфликт с групата от младежи, в която са били и жертвите. Нищо не е било направено за издирването на хората, за които се твърди, че първи са предприели действия по неутрализирането и задържането на подсъдимия до идването на първия полицейски екип. Нищо не е било направено за издирването и разпита на охранителите от близката банка, за които има свидетел, че са били на мястото. И най-важното - не са били иззети веднага дисковете със записите от камерите, разположени на сградата на Министерството на здравеопазването, в чийто обхват е мястото на инцидента. Това е един от най-сериозните пропуски в разследването, защото, когато разследващите най-сетне решават да потърсят тези дискове, "по не съвсем ясни и сега причини информацията върху тях е била заличена, а по-късно и цялата компютърна конфигурация е била подменена", пледира защитата. Съдът приема, че участвалите в инцидента не са попаднали в обсега на камерите за заснемане на министерството и записът от нощта на 27 срещу 28 декември е автоматично изтрит за сметка на последвалите записи. На другите възражения на защитата в мотивите няма отговори.
Не става ясно и защо разследващите
не са потърсили и други записи,
а са се задоволили само с уличните камери. Все пак в този централен софийски район има банки и държавни институции, които със сигурност използват видеонаблюдение.
В последните дни в YouTube в два клипа бяха пуснати въпросните 6 записа от улични камери. Първият клип задава въпроса дали присъдата е справедлива и напомня, че прокуратурата не е разпитала всички свидетели. Вторият клип e пуснат от приятелите на Монов с техен коментар, подкрепящ вината на Полфрийман.
Градският съд в състав Георги Колев (той след това стана председател на Върховния административен съд, а сега е редови съдия там. По друго знаково дело на Колев - за източването на САПАРД, горната инстанция установи, че той е преписал дословно некачествения обвинителен акт на прокуратурата), Силвия Цепова и трима съдебни заседатели приема, че подсъдимият е навлязъл между групата момчета, държейки ножа, като ги бутал; те се разпръснали, а той крещял и посягал да ги мушка с ножа. Не е доказано да е бил нападнат някой друг, когото Полфрийман е искал да защити, пише още съдът. Няма данни групата момчета да е понечила да нападне Полфрийман, точно обратното - те са се разбягали от нападението му и нещо повече – то ги е изненадало напълно. Според съда, като се има предвид, че Полфрийман си е "послужил с нож тип "пеперуда", местата на нанесените удари на пострадалите, тяхната сила, налага се изводът, че намерението му е било да умъртви и двамата и че е действал с пряк умисъл за убийство". Според съда движенията на тялото на Полфрийман "са твърде целенасочени и са водели единствено и само до настъпването на смърт".
Експертизата показва 2.90 промила алкохол в кръвта на Андрей Монов, т.е. "непосредствено преди смъртта е бил в тежка степен на алкохолно повлияване", пише в мотивите на първата инстанция. По време на убийството Полфрийман е с 1 промил, а Захариев - с 1.8.
Алкохолното опиянение на жертвите
съдът приема за смекчаващо вината обстоятелство.
За съда не става дума за неизбежна отбрана, "защото от думите на подсъдимия "Ноу фашизъм!", извикани на развален, но добре разбираем български език със силен английски акцент, е видно, че той не се отбранява, а напада лица, които смята за фашистки настроени".
Втората инстанция - Софийският апелативен съд (САС) в състав Снежана Душкова, Надежда Трифонова и Камен Иванов, напълно се съгласява с фактите, както ги е възприел градският съд. Единствената разлика е, че апелативните магистрати приемат, че освен словесен конфликт между групата на Монов и ромите е имало и физическа разправа. Но "този факт сам по себе си не би довел до промяна в правните изводи, защото дали конфликтът е бил само словесен, или съпроводен и с физически сблъсък, е без значение, тъй като преди намесата на подсъдимия този конфликт е бил преустановен".
През юли 2011 г. върховните съдии Савка Стоянова, Биляна Чочева и Жанина Начева не откриват доказателства, които долните инстанции да не са обсъдили или да са тълкували превратно, с което да са нарушили принципите за разкриване на обективната истина, за вземане на решение по вътрешно убеждение и правото на защита на подсъдимия. И така присъдата на Полфрийман става окончателна.
На 21 февруари 2013 Белинда Хокинс, която издава и книга за процеса, пише в The Sydney Morning Herald, че след 5 години проучване на казуса е открила, че той е повече от това, което е станало ясно в съда. "Скоро след началото на процеса
съдебният лекар, извършил аутопсията, е арестуван
Твърди се, че той печели от човешки органи, използвани от частна компания. На път да даде показания по време на процеса срещу Джок Полфрийман, той бе арестуван отново, този път за шофиране в нетрезво състояние. Въпреки че сега е изправен пред две сериозни обвинения, беше му разрешено да даде показания. Очевидно авторката намеква за оказан натиск над лекаря. Доказателствата му са ключови за прокуратурата. Когато защитата поиска второ становище, то й е отказано на две инстанции.
Припомня се, че полицията нахлува в дома на прокурорката по делото, за да арестува любовника й по обвинения, че е замесен в организирана престъпна група. Прокурорката се опитва да отърве любовника си, като му дава да изяде много бонбони, за да получи хипергликемия, което повдига въпроса за пригодността й, пише Белинда Хокинс.
Не дълго след като Георги Колев признава Полфрийман за виновен през декември 2009 г., той е издигнат за председател на едно от двете върховни съдилища в България.
Хокинс припомня и
колко влиятелен е бащата на жертвата
Андрей Монов - психологът Христо Монов. И как на погребението на младежа са отишли много влиятелни личности. В това число хора от съда и политици. Сега главният прокурор Сотир Цацаров припозна като свои аргументите на Христо Монов да иска възобновяване на делото по пускането на Полфрийман.
"В крайна сметка получих достъп до записа на камерата за наблюдение на трафика. Кадрите бяха смразяващи. Записът е мъгляв, не се вижда добре моментът, в който Монов е намушкан. Но някои движения са ясни мигове преди това: Полфрийман е ударен в главата, пада на земята, става и се опитва да избяга от голямата група младежи, която бързо го заобикаля", разказва още Хокинс в разследването си. И допълва, че Полфрийман винаги е казвал, че не помни какво се е случило след падането на земята. Не помни да е бягал и да е преследван.
В медиите се появяват информации, че Полфрийман и друг път е участвал в инциденти с нож. Макар че са опровергани, присъстват в кориците на делото, пише още австралийската журналистка.През юли 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров отказа Полфрийман да бъде пратен да изтърпи присъдата си в Австралия. Според главния прокурор тогава все още не са постигнати целите на наказанието.
