- Г-н Димитров, как се стигна от хореографията до телевизията?

- Не, аз никога не можах да си позволя лукса да съм само хореограф. Занимавам се с продуцентска дейност, със сценариите на проектите, с пиара на трупата, с организацията на турнетата, снимал съм филм с холивудския актьор Бен Крос, който играе и в спектакъла ми "Осмото чудо", движа и паралелни дейности, така че... телевизията за мен не е чак такова предизвикателство. Въпрос на организация и на добри идеи. В кое учебно заведение могат да те научат да управляваш телевизия? Никъде! Важни са опитът, гъвкавостта на мисленето и най-вече - концепцията. Всъщност това въобще не беше в плановете ми, просто Димитър Барбуков ми предложи своята In Life с идеята да правя с тази телевизия каквото пожелая. Така че, след като станах собственик, смених и името на "Българе", смених и съдържанието, и визията, и програмната схема и вече стигаме до два милиона телевизора в България, при положение че реално стартирахме в началото на април. Тъй като потребителите в България са 2 800 000, значи ни остават само още 800 хиляди, за да имаме пълно покритие. А през интернет "Българе" достига до много повече хора. 

Зад нас не стои никаква политическа структура. Не стоят и бизнес организации, сделката е финализирана. Водим се единствено от каузата и си партнираме с родолюбиви неправителствени организации. За тази кауза сме се борили през всички тези години - тя създаде ансамбъл "Българе", фестивала в Жеравна, създаде асоциации и сдружения, ангажирани с опазване на българщината. Звучи идеалистично и зная, че много хора няма да повярват, че мотивацията ни е такава, но на мен не ми е и важно, зная че Бог ми вярва.

- С три изречения: каква е каузата на телевизията?

- Мога да се побера и в едно. Да направи България по-добра страна. Да бъдем по-позитивни хора, да се вижда нашият успех. Аз искам да бъда щастлив човек, който работи за своята държава и за своето общество. Ето, на днешната дата се навършват 14 години от създаването на движението "Второ българско Възраждане". Тогава всички ни се смееха и си мислеха, че или сме луди, или искаме евтин пиар, но благодарение на тази инициатива днес българският фолклор е на пиедестал, народната музика звучи отвсякъде, изконните ни танци започнаха да изместват фитнеса, хората и в чужбина с желание посещават школи, за да изучават магията на българското вокално и артистично майсторство, имаме телевизионни канали, които излъчват само фолклор. Значи от фондация "Българе" се оказахме прави! Но Възраждане не се прави само от една фондация, нито от един ансамбъл, а от един народ. Но винаги се появява някой Паисий, който пише книжчица с на места невярно историческо съдържание, но тя може да преобърне мисленето на хората. Целта на спектакъла "Това е България" беше именно това - да посочим нов път, да насочим творците към фолклора като към необятен източник на вдъхновение.

- Докато разработвате медийния си проект, кой ще се занимава с ансамбъл "Българе"?

- Концертната дейност си върви, правим и нови спектакли... но наистина сега, докато изграждам телевизията, ансамбълът остава на втори план. Но пък в бъдеще ще има много повече популярност и възможност неговото изкуство да достига до повече хора. Събитията, които организираме, ще бъдат по-добре представяни. Каузите ни, концепциите и идеите ще се разпространяват сред по-голяма аудитория и ще приобщават все повече хора. Всъщност ансамбълът ще помага на телевизията, затова я кръстихме "Българе" - защото тя е продължение на дългогодишните ни усилия да накараме хората да оценят родината си, да се гордеят с нея.

- Новинарските ви рубрики се отличават от общия информационен поток. Акцентът е върху позитивната новина, но средата, в която живее зрителят, не винаги е доброжелателна към него.

- Идеята не е да слагаме розови очила на зрителя, а да не му спестяваме добрите новини за сметка на лошите. Първо, стремим се в емисиите си да имаме новини от всеки един град в България, защото столицата не е цялата страна. Второ, за мен лично не е новина, че един джип не е спрял пред патрулката, защо не е спрял, как са го преследвали, бил ли е пиян шофьорът, любовницата си е возел... и с това да занимаваме хората десет минути. Ами не спрял, не спрял, глобили го и толкоз! Ние искаме да споделяме онези добри новини, които другите медии не излъчват, защото те не носят рейтинг и съответно печалби от реклами за собствениците. Нашата кауза е съвсем различна. В никакъв случай не бихме използвали някое кърваво убийство, за да го дъвчем една седмица. Ето, вижте сега с какво ни занимават - апартаментите. Неземна простотия за мен! Ние имаме такива неща да решаваме, България е изправена пред такива проблеми, трябва да предприеме такива важни стъпки, а заливан от клюки за това кой какво жилище има и на каква цена го купил. В нашата телевизия подобна помия няма да има. Да, има лоши новини, но те също може да бъдат разказани различно. Например: 6 души бяха спасени на автомагистрала "Тракия" при автомобилна катастрофа; екипите на Бърза помощ дойдоха на шестата минута; героят на деня е доктор Петров, който спаси 5 човешки живота; за жалост един човек загина. Новината е същата като: "Пак жертви по пътищата...", но просто е поднесена различно. Нима имената на хората, на които се налага да са по 20 часа на операционната маса, не трябва да се знаят? А да се знаят имената само на престъпниците? Да, има и такива. Но има и българи, които са си изпълнили служебния дълг, които са си жертвали живота в пожар, за да спасят другите. Кой говори за тях? Говорят само ако се издънят, вземат рушвет, и тогава всички полицаи са боклуци, всички военни са тъпанари. Човек може да умре от негативизъм и изобщо не преувеличавам. Това постоянно наслагване на страх и усещане на несигурност и заплаха отвсякъде води до депресии, които отключват различни заболявания. А ако човек е принуден да пише лъжи или да преекспонира ужаси, то в тялото му текат такива биохимични процеси, че наистина може да го съборят. Но обратното - погледът към позитивното - може да те излекува.

- Как сформирахте екипа? Все пак досега сте били извън медийния бранш.

- Не е и необходимо. Кирил Домусчиев не познаваше футболистите, пък направи най-добрия отбор в България. Въпрос на мениджмънт. Изненадан бях от това, че една телевизия се прави по-лесно от един ансамбъл. На един рекламодател в телевизията ще му взема парите, но в замяна ще му завъртя реклама. А ако му взема пари за ансамбъла, какво ще му предложа? Реклама, ама къде? Пред колко души? И колко той ще даде за това? В момента тук работят 70 журналисти, в ансамбъла също са 70 танцьори. Танцовата трупа за цялото си 17-годишно съществуване е получавала подкрепа от Министерството на културата само веднъж - когато правихме спектакъла "Осмото чудо". Тогава ни дадоха 40 000 лева при бюджет 400 000 лева. В никакъв случай не искам да виня това ведомство! Според мен тези субсидии трябва да се гласуват през Министерството на финансите от Народното събрание. Културата в България трябва да излезе от рамките на социализма. Частната болница и държавната болница вземат еднакви пари от здравната каса. Частното училище и държавното такова получават едни и същи средства от Министерство на образованието. Обаче държавният ансамбъл се финансира от държавата, а на частния не се дава нищо. Ето ви класически пример за дискриминация!