Вчера по инициатива на Обществения съвет на БНТ се проведе широка дискусия за финансирането на медията. Целта на дискусията беше да постави началото на обществен дебат за всички проблеми на БНТ, за мястото и ролята ѝ в обществото, за нейните задачи и за това доколко успява да ги изпълни. Логично финансирането беше първата тема, защото за да определим какво искаме, трябва да сме наясно какво сме готови да платим за него. Дискусията беше излъчена директно по БНТ-2 и материалите от нея със сигурност ще бъдат публикувани на много места – затова няма да ви занимавам с тях, а само ще споделя своето мнение за мястото и ролята на обществената телевизия.
Тя е обществена, защото работи в обществена, а не в частна полза и се издържа с обществени средства. Каква полза очаква да получи обществото от своята телевизия, та чак е готово да плаща за това? Очевидно комуникационен канал – широк и което е по-важно, надежден, гарантиран и авторитетен. Зрителите не желаят да се съмняват, че съдържанието на тяхната телевизия ще ги манипулира в услуга на корпоративен или партиен интерес в противоречие с обществения. Ще очакват по своята телевизия да виждат проверената и гарантирана истина.
Но да бъде този канал освен надежден и авторитетен, също така широк и приятен за гледане, не е проста работа. Обществената телевизия не трябва да следва вкусовете, не бива да им угажда, а да ги възпитава. Защото ако на чисто пазарен принцип търси да задоволи най-масовите вкусове, тя ще тръгне по линията на най-малкото съпротивление и ще излъчва, с извинение, само порно и чалга. Тогава може би ще я гледат мнозина, но никой няма да има полза, а дори може да понесе и вреда. Но пък не може да излъчва и само грегориански песнопения, турнири по шах и биографии на нобелови лауреати. Така и най-ценното, най-полезното съдържание няма да стигне до никого, защото никой няма да гледа такава целомъдрена и напрягаща програма.
Обществената телевизия е длъжна да намери балансиран начин
да изпълни своите три основни задачи: да информира, да възпитава и да забавлява. При това предаванията и в трите направления да бъдат насочени към разнообразни профилирани публики, дори и такива, на които комерсиалните телевизии не биха обърнали внимание, защото няма да ги припознаят като интересни целеви групи за рекламодателите си.
За да достави качествена и надеждна информация с устойчиви стандарти, които да спечелят доверието на публиката, БНТ трябва да разполага с професионален и мобилен новинарски екип. Така ще може не само да отразява новините, но и да ги създава. Трябва да поддържа висококачествени публицистични предавания, създавани от авторитетни коментатори и анализатори. Най-сетне, за да достави качествена и надеждна информация, БНТ трябва да си осигури условия на пълна независимост от политически или други корпоративни фактори, а това може да стане единствено чрез прецизиране на финансирането. Особено в по-напрегнати политически ситуации, дори и на последните местни избори само преди седмица, виждаме как големи, национални частни телевизии могат да работят в услуга на една определена страна, погазвайки правилата и етиката до такава степен, че да се налага ЦИК да ги санкционира. Именно защото това е възможно в света на частните медии, обществената телевизия е длъжна да предоставя алтернатива и да гарантира обективност и безпристрастност със самата природа на своето съществуване; на казаното по БНТ трябва да се гледа като на сертификат за достоверност и обективност. Затова е обществена телевизия, защото функционира при по-различни правила и стандарти.
Да забавлява, е другата важна задача на телевизията, а за много телевизии – и единствената. Забавлението – този идеал на модерния свят – се доставя чрез специализирани програми, музикални предавания, телевизионни състезания, сериали и т.н. Макар да няма пряка възпитателна функция, забавлението в една обществена телевизия не може и не бива да си позволи да бъде пошло, защото дори и в минутите за разтоварване, у хората трябва да се изгражда добър вкус в съответствие с добрите нрави. Не назидателно, но елегантно. Ето защо обществената телевизия трябва да бъде подкрепяна дори в развлекателните си предавания, защото е длъжна и там да поддържа по-високо и следователно малко по-трудносмилаемо ниво. Грешно е да се мисли, че обществената телевизия трябва да е като другите, да ги догонва и да се конкурира с тях. Напротив, нейната задача е да бъде онова, което те не желаят или не могат да си позволят да бъдат, а тази задача се постига единствено с подкрепата на обществото, дори и тя да дойде чрез държавата.
Разбира се, най-важната задача на обществената телевизия е да възпитава
Да възпитава ценности и да формира мироглед. И това да не бъде възпитание в духа на пропагандата на тоталитарните медии, а при пълно зачитане на свободата на зрителите. Защото морал без свобода не съществува. Формално обществената телевизия възпитава чрез всички свои предавания, разбира се най-вече чрез образователните и културните, но тя възпитава преди всичко чрез своя дух и ценностите, които споделя и изповядва. Затова е добре съществуването на всяка обществена медия да започва с приемането на нравствен кодекс, отговарящ на духа, целите и интересите на обществото.
Класическите институти, които дават възпитание и изграждат мироглед, са семейството, църквата и училището. В последните 60-70 години към тях се прибавят и средствата за масова информация и комуникация, наречени накратко медии. И задачата на медиите е още по-отговорна, защото те въздействат денонощно на хора от всички възрасти и социални категории. Националните медии в смисъл не на техническо покритие, а на представителност, имат важната задача да дадат правилен поглед към културата, защото към нея може да има най-различни погледи, могат да се представят различни нейни части и на тяхна база да се градят заключения. А какво значи „правилен поглед“? Това е гледна точка, за която обществото и неговият интелектуален елит са се съгласили, че е полезна с оглед развитието на поколенията така, че да постигат националните и общочовешки идеали (не дай боже, калпав интелектуален елит!). Малко по-задълбочено това означава да се намери онази гледна точка към културата, която ще поведе човека по пътя към осъществяването на неговия смисъл на живота.
Какъв е смисълът на живота ли? Мога да го кажа с едно изречение от шест думи,
но няма да го направя, защото разговорът ще отскочи в съвсем неочаквана посока и няма да му видим края.
За мен, и това е лично мое мнение, което не желая да натрапвам никому, обществената телевизия трябва да предлага алтернатива на ширещата се постмодерна култура. Постмодернизмът не е завладял само изкуството, където банки влагат милиони в платна, които някой е рисувал със задника си, но и официалния мироглед на човечеството. За модернизма и особено за постмодернизма е характерен апотеозът на индивида. Не на личността, а именно на индивида. Всеки индивид за себе си е Свръхчовек в смисъла на Ницше – човек, преодолял природата си и достигнал до лъжовна свобода, в която се наслаждава на илюзията, че е творец с аморален дух и свои собствени ценности. Това е par excellence определение за богоборец, а първият богоборец и предводител на всички останали е падналият ангел Денница (Lucifer, Φώσφορος), или иначе казано – сатаната. Тоест символно погледнато, културата на постмодернизма обявява за добро онова, което цялата останала култура преди нея е обявявала за зло. Символите са си символи, но опитите да се обръщат по принцип понятията за добро и зло под формата на някаква нова „горда“ и „свободна“ естетика са твърде опасни. Да не говорим, че прелъстеният човек, дори да постигне идеала на Ницше, в крайната точка на пътешествието си ще намери самота и отчаяние, което съвременната теория нарича „алиенация“. Четете Достоевски. Четете „Престъпление и наказание“. Четете и Гьоте, всички знаем как свършва "Д-р Фауст ". Или не всички?
Да знаят всички как свършва "Д-р Фауст", поне според мен е важна и отговорна задача на обществената телевизия. Затова нека се включим в започналия дебат, нека уточним какво точно искаме, пък те ще ни кажат колко ще ни струва. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
