България държи незавидното първо място по енергийна бедност в Европейския съюз. Според Евростат почти 37% от българските домакинства (2017 г.) не могат да си позволят да отопляват жилищата си до комфортна температура. Средното ниво за ЕС е под 8%. Защо сме толкова назад и как можем да променим този факт?
Най-елементарното обяснение е, че просто сме много бедни. То обаче се оказва недостатъчно. Данните показват, че страни като Словакия и Румъния са с много по-ниски нива на енергийна бедност, а Гърция и Португалия, които не би трябвало да са чак толкова зле, ни правят компания на дъното. Явно
проблемът съвсем не е само в доходите
Отоплението и топлата вода са отговорни за 80 - 85% от крайното енергийно потребление на българските домакинства. В страните от ЕС този дял се изменя в рамките на 60 - 90% в зависимост от климатичните условия. Българите обичаме да се сравняваме, като най-често ползваме няколко бенчмарка: а) средното за ЕС; б) Германия, лидерът на ЕС и царството на техническата мисъл и в) Румъния, защото все сме в един кюп с нея.
По-долу е самото сравнение на база крайно потребление на енергия в домакинствата. Трябва да се има предвид, че поне 10 - 15% от това винаги е електричество за домакински уреди, осветление, охлаждане и често готвене, и трябва да се извади от общата сметка, когато коментираме отоплението. Ето някои видими прилики и разлики:
Домакинствата в най-бедните страни, България и Румъния, разчитат на твърдите горива (дърва и въглища) за около 40% от енергията си, тоест повече от половината от тях се топлят с най-евтиното и мръсно гориво, което трябва задължително да намалим, ако желаем да дишаме чист въздух. Това е двойно повече от средното за ЕС и е напълно логично.
България изпъква с огромния дял на електричеството (41%),
докато средното за ЕС е 24%, за Германия - 20%, а за Румъния - едва 14%. Като се има предвид, че електричеството за други цели прави около 10 - 15% от крайното потребление, очевидно е, че почти никой в Европа не консумира значими количества за отопление. Изключения правят богата Швеция на север и средиземноморските страни на юг, където се ползва повече охлаждане през лятото. Сред последните прави впечатление високото ниво на енергийна бедност в Гърция и Португалия.
България изпъква с мизерния дял на природния газ (3%), докато средното за ЕС е 36%, за Германия - 38%, а за Румъния - 32%. Абсолютни лидери в това отношение обаче са Холандия (71%), Великобритания (62%) и Италия (52%) - страните с най-голям собствен добив и/или най-висока степен на диверсификация на доставките, където газът тотално доминира при отоплението.
Изводът е очевиден: България рязко се отличава с това, че много хора се топлят на ток, а навсякъде другаде - на газ.
За съжаление, в България ленинизмът „Електрификация + съветска власт = комунизъм“ е достигнал наистина големи размери. Днес го заплащаме прескъпо поради простия факт, че електричеството е възможно най-неефективният енергиен източник за отопление. За да стигне 1 калория полезна топлина до дома, в централите ни трябва да влязат средно 3 калории първична енергия, която през зимата най-често е под формата на лигнитни въглища. В цялата верига на електроенергийната система има множество трансформации, които водят до загуби, предопределени от законите на физиката, които няма как да бъдат премахнати.
ТЕЦ-овете ни например реално превръщат в електричество по-малко от 40% от топлинната енергия на въглищата. После токът тръгва по мрежата за високо напрежение, за да стигне до нас вече на ниско напрежение, да нагрее радиатора и чак тогава, след серия от трансформации, да отдаде топлина.
Газът, от друга страна, е най-ефективният избор - над 95% от енергийната му стойност се превръща в полезна топлина. Неслучайно почти навсякъде в умерения климатичен пояс отоплението по подразбиране е на газ - дори в страни, които нямат значим собствен добив. Германия е вероятно най-добрият пример, защото е най-голямата европейска икономика и задава посоката на съюза.
Почти 50% от немските домакинства се отопляват на газ
при средна цена от 5 - 7 евроцента/квтч. Други 26% са на нафта, а 14% - на топлофикация, която пак разчита основно на газ. Цената на електричеството за домакинствата там не се субсидира - в страната има обществено съгласие, че това би било пагубно за индустрията - и съответно се движи около 30 евроцента/квтч. Напълно логично само 4% от немците се отопляват на електричество и това няма как да се промени при подобно съотношение в разходите.
Много други фактори също имат значение - преди всичко доходите и нивото на изолация на домовете ни. Отоплението на ток обаче е фундаментален проблем за енергийната система на България - колкото повече хора разчитат на нея, толкова по-голямо е натоварването й в студените месеци през зимата. Точно това налага поддържането на огромен и скъп студен резерв, който често храни енергийната мафия. Освен това зависимостта на домакинствата от евтин ток силно натоварва индустрията ни. Вместо да става по-конкурентна, да произвежда повече и да плаща по-високи заплати, индустрията субсидира цената на тока.
И така се въртим в затворен кръг. Стоим на студено, защото сме бедни и се топлим на ток. Бедни сме, защото се топлим на ток.
