Надпреварата за привличане на завода на “Фолксваген” в България навлезе във фазата на открити обещания за субсидии. Макар на този етап оскъдната информация да сочи предимство за Турция, София не се отказва. Лично премиерът Бойко Борисов, който пропусна почти всички важни теми от последния месец, се включи в убеждаването. В изявление пред “Ханделсблат” той каза: “Българското правителство предложи на “Фолксваген” максимално допустимата държавна подкрепа в стриктно съответствие с европейското законодателство за регионална помощ”.
Според картата на регионалната помощ за 2014-2020 г.
максималният интензитет на държавната помощ* за големи компании е 50% за пет региона от страната и 25% за шестия – Югозападния регион (София).** Тези тавани се отнасят за инвестиции до 50 млн. евро. За по-големи проекти, които имат по-силен ефект върху конкуренцията, максималният размер се редуцира по формула. За инвестиция с мащабите на тази на VW, според нашите изчисления таванът би бил около 9% от допустимите разходи за София и 18% за Пловдив. Това дава известно предимство на Пловдив пред София. Но теренът, предложен на “Фолксваген” до Кремиковци, има по-добра транспортна достъпност. В статията на “Ханделсблат” се говори единствено за терена до София, като се уточнява, че той е собственост на ПИБ и “Соравия”.
Има значение и каква е формата на помощта, където вариантите са много – от пряка субсидия до изграждане на инфраструктура в полза на индивидуален инвеститор, държавни гаранции или данъчни облекчения.*** Изборът на вида на помощта е от значение и защото по този начин правителството може да подтикне инвеститора да предпочете един терен пред друг (например ако се предложи помощ, която точно пасва на особеностите на даден терен – например, за отстраняване на минали екологични щети).
Съгласно правилата на ЕС държавната помощ е разрешена, ако насърчава икономическото развитие на изостанали райони или ако подпомага изпълнението на проект със значителен икономически интерес за ЕС.
Предоставянето на субсидии на голям инвеститор определено е непазарно решение, тъй като такъв инвеститор получава привилегия, която други – не толкова стратегически компании, нямат. При това трябва да се има предвид, че конкуренцията не е само на пазарите на крайна продукция, а и на факторните пазари: един подкрепен от държавата инвеститор би получил предимство на пазара на труда, създавайки натиск за останалите фирми в региона да вдигат заплатите.
Това, разбира се, се отнася и за европейските фондове, които чувствително изкривяват конкуренцията в полза на бизнеси, които имат връзки със структурите на властта.
Какъв тогава е аргументът да се подкрепя “Фолксваген”?
Първият и най-очевиден отговор е, че липсата на стимули може да накара инвеститорите да предпочетат страна извън ЕС. В Брюксел са наясно, затова и са склонни да разрешават държавна помощ, както показва прегледът на регистъра на ГД “Конкуренция”. Те също така стриктно следят за това да няма конкуренция на субсидии в тази битка за инвеститори.
По-задълбоченият анализ изисква да се разграничат общите доводи за подкрепа на инвестициите от конкретните. Първите са добре известни – трансфер на ноу хау и технологии, подобряване на бизнес климата, повишаване на производствения потенциал, създаване на условия за ръст на доходите. Инвестиции от типа на изграждането на голям завод за сглобяване на автомобили превъзхождат споменатите предимства, тъй като създават бизнес за много свързани сектори – от доставчици на авточасти и материали до транспортни и консултантски компании. Така 100 млн. евро, дадени като помощ на голям инвеститор като VW, имат сериозен мултипликационен ефект - за разлика от 100 млн. евро, раздадени примерно за "безплатно" саниране.
Измерването на съпътстващия ефект (spillover) и оценката на алтернативите трябва да предхождат евентуално решение за държавна помощ. Не знаем дали това проучване е направено от българското правителство, чийто стандарт на управление не включва анализ разходи-ползи дори за най-големите инвестиционни проекти.
Такъв анализ би следвало да обслужи интереса на данъкоплатците и би бил различен от евентуално проучване на ЕК, чиято цел ще бъде да гарантира, че помощта е в минимално необходимия размер (например за да компенсира непривлекателността на даден регион) и не уврежда конкуренцията. Анализът не само ще оправдае субсидията пред данъкоплатците, но също така би послужил за обосновка на допълнителни мерки (например осигуряване на необходимите кадри в свързаните индустрии) с цел увеличаване на ефекта от инвестицията.
Правителството много иска да привлече реномирана компания като VW, защото тя идва с обещание за нови работни места в политически важен момент. Освен това пласирането на терена край Кремиковци би могло да реши въпроса с капиталовия недостиг на ПИБ, чието попълване към момента е неясно, а с това и перспективите за присъединяване към ERM2. Но и в двата случая работата на кабинета не приключва с обещаването на субсидии.
---
СРОДЕН СЛУЧАЙ
През октомври 2018 г. Европейската комисия разреши на Словакия да предостави максимално възможната държавна помощ от 125 млн. евро на Jaguar Land Rover за изграждането на нов завод в Нитра, на стойност 1.4 млрд. евро. Това бе максималният допустим размер. В Западна Словакия, където е Нитра, допустимият интензитет на помощта преди корекцията за голям инвестиционен проект е 25%. Проучването продължи повече от една година и бе провокирано от съмнения на комисията, че освен нотифицираната помощ инвеститорът е получил и друга подкрепа, в това число продажба на терен от държавни компании. Нитра бе предпочетена в конкуренция с Мексико, но ЕК твърдеше, че Словакия е щяла да спечели и без да предлага държавна подкрепа, тъй като мексиканското предложение не е било толкова атрактивно.
* Регионалната помощ е един от инструментите, останалите включват помощ за обучение на персонала, за НИРД и др.
** В брутен еквивалент на помощта (преди данъчно облагане). Интензитет е максималният процент от допустимите разходи (земя, сгради, машини, технологии) в зависимост от региона.
*** Критериите за държавна помощ са в чл. 107 на ДФЕС.
