Бойко Борисов обожава да говори пред публика за своите подвизи на международната сцена. Бившият ни премиер винаги е възприемал благоволението на чуждите държавни глави като върховно признание за държавническия си успех. Затова и досега продължава да се хвали: „Последните 4 години, докато управлявахме ние, България беше фаворитът на Балканите.”
При такива случаи водачът на ГЕРБ обикновено предпочита да говори общо и бомбастично. Затова направи впечатление колко често и обилно се фокусира напоследък върху Северна Македония. Отношенията на България с югозападната й съседка са изключително обтегнати, откакто през ноември 2020 г. правителството на Борисов отказа да й позволи да започне преговори за членство в ЕС. Препъникамъкът беше общата история на двете страни, по чието съдържание и интерпретация и досега не можем да се разберем. Позицията на София се запази непроменена и след като властта премина в служебния кабинет на президента Румен Радев. И точно сега Борисов изведнъж заговори по съвсем различен начин.
Промяната се забеляза отчетливо в един негов дълъг монолог по темата на среща с партийни комсомолци на 13 юни. „Радев раздели държавата във всичко. Сега разделиха народа и по темата Северна Македония. Кое е по-добре – да имаш съсед член на ЕС и НАТО, или не?”, попита бившият премиер. И продължи: „Представете си, вие сте македонци, и съседите ви, най-близките ви хора, казват: няма да вървите в ЕС, няма да ходите там. Дали ще ви обичат? ... Историята е важно нещо. Но оставете историците да свършат работата. Вие сега с тази позиция: ние, ние, ние, създавате такава вражда, че поколения наред да се мразят.”
В същия дух говори и с македонския премиер Зоран Заев на срещата им на 17 юни. Борисов първи го посрещна на българска земя и нападна пред него кабинета на Радев: „ ... сегашното служебно правителство има всички права и може да преговаря с вас – може да подпише нов договор, да прави каквото желае. Но те ще избягат от отговорност, защото те винаги така правят. В същото време лъжат евроатлантическите партньори, че са “за” влизането на Северна Македония в ЕС.” А на следващия ден изникна на брифинг на ГЕРБ, на който декларира: „Ние като политици трябва да намерим компромис.”
Завоят, който прави герберският вожд, е направо изумителен. Точно неговото правителство блокира старта на преговорите между Скопие и Брюксел с мотива, че договорът за добросъседство, който сключи със Северна Македония през 2017 г., не се спазва. Борисов подели „македонския въпрос” между двама от вицепремиерите си – Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева. Е, сериозно ли някой би очаквал компромиси и напредък в разговорите със Скопие, когато сред водещите фигури от българска страна е водачът на ВМРО Каракачанов, чиято идеология се гради основно на борбата с македонизма?
А Захариева, тогава външен министър, очевидно беше инструктирана от Борисов да поддържа по-агресивен курс на българската дипломация. Така се стигна до интервюто й пред немското издание „Ди Велт” срещу македонските власти: „Те бяха и доста брутални към мен, когато се осмелих да критикувам честването на 40-годишнината от смъртта на един от най-мрачните диктатори – Тито ... това е все едно кметът на Берлин да предложи да се чества смъртта на Хитлер.“ После ведомството й шумно разкри антибългарски център в Любляна, финансиран от Скопие, намеси се в скандала с тормозения от сънародниците му македонски участник на „Евровизия”, и още, и още. Въобще, който у нас е искал да намачкаме македонците, сбъдна мечтата си благодарение на правителството на Борисов.
Служебният кабинет на практика не промени с нищо политиката на предшествениците си спрямо Северна Македония. Хората на Радев отказаха да променят позицията на страната ни пред Португалия, която ръководи ротационното председателство на ЕС, и пред Европейската комисия. Даже се скарахме и с хърватите заради промакедонски настроения им президент. А Зоран Заев, който пристигна в София на 17 юни с надеждата, че ще повлияе на новата власт, беше принуден да си замине с празни ръце. И точно в този момент отвсякъде започна да изскача Бойко Борисов – вече седмици наред се горещи за разделенията между народите, погубеното бъдеще на младите от двете страни и измамените от Радев евроатлантически съюзници.
А дали босът на ГЕРБ не се вълнува най-много от последното – какво мислят по въпроса западните ни партньори? Да не забравяме, че евроинтеграцията на Северна Македония (която върви в пакет с Албания) стана приоритетен въпрос за европейските дипломати от ноември 2020 г. досега. На практика няма среща между представители на нашето външно министерство и на друга страна-членка, на която да не се засегне казусът. Не може иначе – става въпрос за следващата вълна на европейското разширяване. И тази вълна се разби именно в правителството на Борисов – така видяха нещата Европа и светът.
Сега обаче, когато е извън властта, бившият премиер разполага с възможността да не следва интереса на държавата, а единствено собствената си политическа изгода. А тази изгода в момента диктува да поддържа поведение, което е точно обратното на курса му като шеф на правителството. За него това е шанс: на първо място, да се върне в светлините на международната политика, като се намеси в казус от европейска величина; на второ място, да внуши, че за разлика от Радев и кабинета му, е поддръжник на каузата за евроразширяването и така застава на страната на големите западни държави и Европейската комисия. За да им се понрави още повече, като нищо може да заговори, че трябва по-бързичко да вкараме Северна Македония в евроклуба заради руското влияние на Балканите.
А всъщност, ако утре ГЕРБ се върне начело на държавата, най-вероятно отново ще смени външнополитическия си курс. Забелязвате ли колко неясен всъщност е Борисов сега? Възмущава се, че служебното правителство възпира евроинтеграцията на комшиите, но не казва нищо конкретно какво по-различно би направил, ако партията му управляваше. Така отново си оставя вратичка – в случай, че трябва за пореден път да се обърне, ако ГЕРБ отново влезе в правителството. И няма да му бъде трудно – най-големите политически сили у нас (освен може би ДПС) остават безкомпромисни срещу домогванията на Скопие. И Борисов спокойно ще може да каже: аз едно искам, ама те друго ме принуждават. Ние обаче ще знаем каква игра в действителност играе.
