Слуховете за смъртта на киното, каквото е било в последните 125 години (на 28 декември се навършиха толкова от първата филмова прожекция на братя Люмиер), остават силно преувеличени още от 50-те години насам, когато в американските, а после и в европейските домове масово навлиза телевизията. Впоследствие идват видеото, кабелната, интернет пиратството и стрийминг бумът на "Нетфликс" и последователите му, които окончателно бетонираха нежеланието (поне) на пълнолетните зрители да станат от дивана и да "отидат" на кино, вместо просто да натиснат няколко бутона.
Седмото изкуство обаче не е било принудено да се бори с такъв невидим враг, какъвто се оказа коронавирусът. Въпреки две световни войни и епидемията от Испански грип в първата половина от живота му, никога не се е стигало до ситуация, в която киносалоните почти в целия свят да затворят едновременно - и остават затворени в продължение на месеци! Много от премиерите за 2020 г. бяха отложени с надеждата 2021-ва да бъде по-добра - и въпреки че ваксините дават лъч оптимизъм, изглежда крайно нереалистично започналата преди осем дни година да ни върне масовите развлечения бързо и безаварийно (макар че в Китай, откъдето заразата тръгна, го правят). Работата върху много продукции също беше прекратена и макар че тя, по-малко или повече, се възстанови през лятото и есента, все още не е напълно ясно дали, кога и най-вече къде тези филми ще се срещнат с публиката си.
След като през август и септември се оказа, че една птичка на име "Тенет" пролет не прави, големите компании затвърдиха намеренията си
да обърнат гръб на киносалоните
и да се спасяват поединично. Първи това направиха "Дисни", които започнаха да излъчват своите хитове (първо "Мулан", а после и "За душата") чрез собствения си стрийминг оператор Disney+. Някои по-малки продуценти, които не искаха да отлагат възвръщаемостта на инвестициите си, продадоха отделни заглавия на Apple TV+, Amazon Prime или Netlfix. "Юнивърсъл" подписаха договор с големите киновериги AMC, Cinemark и Cineplex, според който предстоящите им филми ще се въртят в кината 17 дни, след което ще заминат за домашно гледане. Това бе нищо в сравнение с някога тримесечния - в миналото дори шестмесечен - "театрален прозорец", в който продуцентите нямаха право да покажат филма си никъде другаде освен на голям екран. Но ножа до дъно забиха "Уорнър брос", които бяха възпявани като спасители на традиционния кинопоказ със своето решение да не отлагат прекалено големите си премиери - не само "Тенет", но и "Жената чудо 1984", излязъл по Коледа. За съжаление случаят не е такъв. "Жената чудо" наистина бе прожектиран в кината там, където те не бяха затворени - главно в Китай - но в един и същи ден, с премиерата си по HBO Max. Същото ще се случи с всички големи продукции на "Уорнър" през 2021-ва, общо 17 на брой - "Дюн" на Дени Вилньов, "Матрицата 4" на сестрите Уашовски, "Годзила срещу Конг", "Том и Джери", "Отряд самоубийци", "Крал Ричард", "Плачи, мачо" и др.
Още преди да се разбушува заразата, в последните години стрийминг платформите завземаха все по-голям дял от кинопейзажа и от свободното време на потребителите. Досега
първенец в този бизнес бе "Нетфликс",
който има печеливш високотехнологичен модел на работа, но филмите му са още далеч от най-високите стандарти - дотком лидерът продължава да привлича аудитория предимно със сериалите и документалните си продукции. В момента, в който заглавията на "Уорнър", едно от най-ярките имена в бизнеса, влязат в каталога на HBO Max, това ще се промени. Срещу месечна абонаментна такса от $15 зрителите ще могат да гледат от хола колкото си искат истинско кино. Опити да настигнат най-добрите правят и конкурентните платформи Amazon Prime, Apple TV+, бъдещата Paramount+...
Лидерът на пазара "Дисни" още не е взел категорично решение какво ще се случи с неговите комиксови супергерои и дали техните битки за спасяване на планетата, носили преди по над 1 милиард долара (на филм) само от киноразпространение, ще заживеят изцяло на малкия екран подобно на тези на "Уорнър". Тъй като става дума за пари, а не за любов към изкуството, ясно е, че ще бъде предпочетено решението, което ще донесе по-малки загуби (ако не печалби). Последната грижа на продуцентските компании, повечето вече оборудвани с "братски" стрийминг инструменти, ще бъде да мислят за оцеляването на традиционния посредник между филма и зрителя - а именно, киносалона.
А докато студиата изчакват края на пандемията, когато и да дойде той, България (и не само) може да остане без киносалони. У нас вече се е случвало веднъж - след приватизацията на кината през 90-те. Но в САЩ, където най-голямата верига киносалони AMC със стогодишна история и 630 мегаплекса заплаши да обяви фалит през януари, ще е за първи път. Вярно, че в момента
Америка не е най-големият филмов пазар
- там салоните през предепидемичната 2019-а бяха "само" 5869 в сравнение с 12 408 в Китай. Начинът, по който китайската компартия въздейства върху съдържанието на филмовите продукции, предназначени за цял свят, изобщо не е забавен. Така че, ако филмовата индустрия, доминирана през последния век от Холивуд, все пак оцелее и се изправи със или без подкрепата на стрийминг платформите, пак ще трябва да се съобразява с новите икономически и политически реалности.
В несравнимо по-малък мащаб никак розови не изглеждат нещата и у нас. Асоциацията на киносалоните у нас неколкократно се опита да привлече вниманието на министрите Боил Банов и Томислав Дончев към своите проблеми, тъй като това е сектор, не само неполучил специално отношение по време на епидемичните затруднения (за разлика от театрите), а точно обратното.
Прожекциите бяха спрени за пръв път на 8 март по време на т.нар. "първи локдаун". Можаха да отворят отново врати през май, но поради липсата на нови заглавия много от салоните успяха да възстановят дейността си едва през юни или юли, и то при силно намалена посещаемост. В писмото си от ноември т.г. от Асоциацията подчертаха, че "спадът в кинопоказа е: 100% за периода март-май, между 90 и 95% за периода юни-юли, 75-80% за периода август-октомври и отново около 90% за ноември. От цифрите по-горе, дори без да сте експерт в нашата област, можете да предположите какво предстои... Масови фалити на киносалоните! Цяла една индустрия е заплашена да изчезне, разберете това, молим ви! Писахме писма, разработвахме програми за помощ на киносалоните, за да помогнем на държавните служители в Министерството на икономиката, писахме предложения до Министерството на културата, молихме за намаление на ДДС. Молихме се за каквато и да е помощ 8 месеца! Всичко, което чухме, са безплодни обещания! Не само че не получихме, а дори един смислен отговор никой не си направи труда да ни изпрати!!!"
В свое по-ранно писмо от Асоциацията припомнят, че билетът за кино е единственият културен продукт у нас,
облаган с пълната ставка ДДС
В сега действащия Закон за ДДС привилегировани са практически всички други форми на култура - театри, музеи, галерии, библиотеки, дори зоологически и ботанически градини. Кината напомнят, че борбата срещу облагането на кинобилети се води още от 1994 г., когато тогавашният директор на държавното предприятие ДП „Кинефикация София“ в знак на протест пусна във всички софийски киносалони порно и/или еротични филми. За разлика от тук, намалена или нулева ставка по ДДС за киносалоните съществува в много държави от ЕС и извън него: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Сърбия, Словения, Румъния, Швейцария, Турция и т.н.
У нас и без това "Замунда" и "АренаБг" предшестват бизнесмодела на "Нетфликс" поне с десетилетие - така че броят на кинопубликата трайно намаляваше още преди пандемията. За 2019 г. 317-те хиляди прожекции в страната са били посетени от малко над 4.5 милиона души. През 2018-а българската кинопублика е наброявала 4.8 милиона, а през 2016-а и 2017-а – над 5.5 милиона по данни на НСИ. Това не попречи обаче да расте броят на кината у нас, като те далеч не са само мултиплекси - в последните предвирусни години се увеличаваха постоянно независимите салони, на които се разчита основно за прожекции в провинцията, както и за показ на неамериканско и фестивално кино.
И в световен мащаб броят зрители в кината
спада непрекъснато от 2005 г. насам,
макар приходите да растат заради поскъпващите билети. Изненадващо има и изключения от това правило - през 2019-а Франция отбеляза петдесетгодишен рекорд по брой продадени билети в кината - 213 милиона, повечето от които за големите холивудски продукции (напук на силно протекционистката политика на френската държава към собственото й кино). Франция обаче е страната с най-строги регулации относно това колко време след премиерата на голям екран може да бъде видян един филм у дома, а Кан, подкрепян от традиционните производители и разпространители, е най-яростният противник на "Нетфликс" на фестивалната сцена.
Някои биха казали, че залезът на големия екран е в реда на нещата и няма никакъв проблем киното в класическия си вид да отмре. Една част от по-възрастната публика дори обича да спекулира с аргумента "ехе, какви филми се правеха едно време, а сега - само боклуци", обърквайки сантимент с качество. Представителите на тази прослойка най-често високомерно отказват да стъпят в по-уредените, по-чисти и далеч по-високотехнологично оборудвани (в сравнение със спомените от тяхната младост) днешни киносалони, защото там имало само младежи, които хрупат и светят със смартфоните си. Което, разбира се, е атестат най-вече за информационните и социални ограничения на въпросната група. Факт е обаче, че в ерата на стрийминга (забързана неудържимо от пандемията)
под въпрос е самата терминология
- ако пълнометражните филми вече не се създават за показ в „кино“, а за поточно видео, консумирано у дома, какво кино са те? Семантичните понятия се изместиха още в началото на третото хилядолетие, когато филмовата лента се превърна в екзотика, а дигиталното снимане и прожекция - в стандарт. Изцяло дигитално произведени са и анимационните филми на "Пиксар", един от които преди повече от десет години посочи ясно - като за деца - накъде вървим: да лежим и дебелеем пред екрана вкъщи, докато всичко, включително и храната, ни се доставя до входната врата (а междувременно Земята се превръща в пустиня). "Уол-и" не е нито първата, нито последната филмова антиутопия, която предшества реалността.
Но за финал може би е редно да добавим и лъжица оптимизъм. След като през 80-те години на XIX век Едисон създал своя "кинетоскоп" - малка кутия с монета, в която един-единствен зрител можел да гледа заснет на лента няколкосекунден филм, той се противопоставя на идеята да преработи изобретението така, че да е достъпно за повече зрители. За него прожекционният апарат бил безперспективен, а в кинетоскопа виждал само обикновена играчка, предназначена за децата, които бързо щели да се отегчат от подобни зрелища.
Антоан Люмиер, видял кинетоскопа в Париж през лятото на 1894-а, и неговите синове Луи и Огюст, обаче не мислели така. "Трябва да извадим лентата от кутийката и да я прожектраме на голям екран, пред публика", казал Люмиер-старши. Синовете му се заели с разработката; година и половина по-късно кинематографът посрещнал първите си 33 зрители (и стотици в последващите дни) в парижкия Salon Indien du Grand Cafe.
Останалото е история. Дали 126-ата година ще бъде последната в нейното летоброене? Да се надяваме, че и днес има хора, по-далновидни от Едисон.
