Медия без
политическа реклама

Жените бежанци се намират в "ада на земята"

В гръцките лагери за мигранти на островите условията са нечовешки, цари мизерия и управлява патриархат

През последните седмици гръцките власти се опитват да намалят броя на бежанците в лагерите за бежанци по островите си.
ЕПА/БГНЕС
През последните седмици гръцките власти се опитват да намалят броя на бежанците в лагерите за бежанци по островите си.

След дълго и опасно пътуване през Егейско море Амал* попада на остров Лесбос, бягайки със семейството си от войната в Йемен. Младата жена е мислила, че тук ще получи свободата, към която се стреми. Вместо това попада в бежанския лагер Мория. Той прилича на затвор под открито небе. Амал го описва като "ад на земята". В лагера Мория в момента са настанени над 7000 души при капацитет да поеме 3100 човека. Високи стени, опасани с бодлива тел, отделят центъра на лагера от околния палатков град. Условията в лагера не отговарят на никакви международни стандарти. Хората са принудени да чакат с часове на дълги опашки, за да получат нещо за ядене. Тоалетните и душовете са мръсни, а отходните води се стичат надолу по улицата.

 

Насилието се е превърнало в ежедневие.

 

Последният доклад на "Амнести интернешънъл" описва изпитанията, на които са подложени жените и момичетата в гръцките бежански лагери. Правозащитниците обръщат внимание на това, че препълнените лагери представляват опасност най-вече за жените и младите момичета. На тях им е много по-трудно, отколкото на мъжете. Амал станала свидетелка на това как един мъж пребил млада жена. Нападението било извършено пред очите на гръцки полицаи, които обаче не предприели нищо. Накрая виновна се оказала жената, защото "била "флиртувала с мъже", сочат редица репортажи на "Дойче веле".

"Условията за жените в лагера Мория са непоносими. Дори ходенето до тоалетна крие опасности", разказва жената от Йемен. Макар мъжете да нямат право да се приближават до женските тоалетни, много мъже все се навъртат около тях. Наскоро една от приятелките на Амал била тормозена в близост до тоалетните от някакъв по-възрастен мъж, но момичето успяло да се отскубне и да избяга. "Понякога си мисля, че може би щеше да е по-добре да се удавя в морето. Обикновено не се плаша лесно. Но сега ме е страх, че никога няма да се измъкна оттук", казва младата жена. Амал настоява да остане анонимна, защото се говори, че ако някой се изкаже лошо за лагера,

 

това не остава незабелязано от властите, които обработват

 

молбите за убежище. Всеки от обитателите, с когото разговаряхме в лагера, потвърждава това. Сомайех от Афганистан също не може да каже нищо добро за лагера Мория. Тя е благодарна, че вече не живее в него, а в лагер, организиран от доброволци за застрашени бежанци. Гласът ѝ трепери, когато разказва своята история: следвала в университета, а след като се омъжила, съпругът ѝ я принудил да се откаже от следването си. "В Афганистан мъжете са всевластни. Нямаме никакви права и не можем да сторим нищо срещу това", казва младата афганистанка. Сомайех смята, че Европа може лесно да реши проблемите на прокудените жени. "Европа трябва да дава знания на бежанките, трябва да им разяснява какви права имат. Това дава самочувствие. Европа обаче трябва да им даде и сигурност", допълва тя.

Дори генералният секретар на "Амнести интернешънъл" Куми Найду, който е свикнал да вижда такива картини, е шокиран от видяното при последното му посещение в лагера Мория. Същевременно той е силно впечатлен от силата на жените, когато са поставени в такава тежка ситуация: "При толкова много сексуални посегателства и насилие жените са особено раними. От друга страна, те запазват способността си да оцеляват в такива ситуации и да търсят решения. А това изисква голяма доза емоционални и духовни съпротивителни сили", казва Найду. Амал е една от тези силни жени, за които говори той. "Моят живот е на дъното на едно езеро в Иран, където загубих всичките си документи", казва тя. Но това не я спряло. Когато бъде одобрена молбата ѝ за убежище в Гърция, иска да се върне отново на остров Лесбос - в лагера Мория.

 

Иска да помага на други бежанки също да намерят

 

сили да се борят срещу несправедливостите.

В другите бежански лагери в Гърция ситуацията не е по-различна. Те са имали късмета да избягат от зверствата на талибаните и джихадистите от "Ислямска държава"(ИД). Силав от северноиракския град Хардан е избягала заедно с мъжа си. Той бил войник от милициите пешмерга и участвал в битките срещу ИД и е бил изтезаван от джихадистите заради това. Когато напускали града, намерили в покрайнините му едно малко ранено дете. То било само на няколко месеца и плачело, разказва Силав. Мъжът ѝ веднага взел пеленачето, без нито за секунда да се замисли за трудностите, които допълнително си навлича. Тримата успели да се доберат до Турция и в крайна сметка стигнали до Еврос на гръцко-турската граница. "Аз си нямам свои деца. Моето дете сега е това малко момиче. Като жена бях длъжна да се погрижа за нея като майка", разказва Силав. "Вече не мога да си представя живота без нея. Живея и се надявам на по-добро бъдеще - единствено заради това дете", споделя тя. Тримата остават на първо време в гръцкия град Тебен, докато бъде разгледана молбата  им за убежище. 

Малко от жените, които се намират в гръцките бежански лагери, са склонни да споделят своите истории - какво са преживели и какви са плановете им за бъдещето. Фауджа от афганистанския град Кундуз е едно от изключенията. Нейното семейство било принудено да бяга след опустошително нападение на талибаните. "Всеки ден в родния ми град загиват по 30-40 души. Талибаните са навсякъде", разказва жената. Фауджа има 10-годишен син, който е успял да стигне до Германия, и малка дъщеря, която е още бебе. "Детето се роди в Гърция, в бежанския лагер Хелиникон. Там условията бяха ужасни - нямаше тоалетни, нито достатъчно легла. Да не говорим за лекари", разказва тя. Кундуз е родното място и на 12-годишната Нила, която също е настанена в бежанския лагер в Тебен. Тя говори свободно английски и помага на останалите жени да се разберат със служителите от управата и сътрудниците на хуманитарните организации. "Животът ни беше много труден, но сега съм оптимистка. Искам да следвам медицина в Европа", споделя Нила.

Бежанският лагер в Елеонас, недалеч от Атина, е предназначен за бежанци от групата на "нуждаещите се" - жени, деца и малолетни без придружител. Хурия и много други млади жени са бременни и децата им ще се родят в Гърция, която обаче е само междинна спирка по пътя им към Централна и Северна Европа. Хурия, която е в напреднала бременност, е избягала от сирийския град Рака - доскорошен бастион на "Ислямска държава". Отскоро останалата част от семейството ѝ се присъединило към тях - били прехвърлени от Лесбос в Елеонас. Животът тук не е никак лесен, но все пак е

 

много по-добре, отколкото на островите,

 

споделя бременната жена. Както и повечето други жени, с които се срещнахме в гръцките бежански лагери, Хурия не желае да говори нито за миналото, нито за ИД. Монина, кюрдска йезидка от Северен Ирак, е едно от малкото изключения. В момента тя живее със семейството си в бежански лагер в една бивша казарма в Кавала. "Много мои роднини бяха отвлечени, а една братовчедка беше сексуално насилвана от бойци на "Ислямска държава". Аз просто имах късмет, който ме спаси", разказва младата жена - една от малкото, склонни да разказват за зверствата на джихадистите. Въпреки тежките травми от преживяното и дългото чакане в гръцките бежански лагери повечето жени са съхранили силната си воля. "Няма друг начин, освен да продължим", казва иракчанката Силав. Тя е решена твърдо да се бори - включително заради новия член на семейството - раненото дете, на което се натъкнали със съпруга ѝ по време на бягството си.

 

---------------------------------------

*Имената на повечето бежанки, както и всичко, което би могло да разкрие тяхната самоличност, са променени.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

бежанци, лагери

Още по темата