Миналата сряда от трибуната на конференцията „Бъдещето на финансите“, организирана от агенция Блумбърг във Франкфурт, Карл фон Роор, заместник-председател на управляващия съвет (Vorstand), който носи титлата „президент“ на Дойче Банк АГ, обстойно изброи опасностите от политиката на отрицателни лихви в еврозоната. Нищо, което да не сме чули и от шефа на банката Кристиан Севинг преди повече от месец. Но докато изброяваше поразиите, които отрицателните лихви причиняват, г-н Фон Роор изрече на глас опасението, над което си струва много сериозно да се замислим: изглежда, че в обозримо бъдеще
няма да видим положителни лихви
по банковите депозити и държавните ценни книжа и на трите основни финансови пазари - САЩ, еврозоната и Япония. Досега винаги политици, надзорници и банкери единогласно повтарят, че отрицателните лихви са само временно отклонение, краткосрочна мярка, която скоро ще свърши работа и лихвите ще се върнат назад към нормалните, познати нива, спестените пари отново ще носят доход, а натрупаното за пенсии ще нараства. Но „временното“ състояние продължава вече с години, в Япония - цели десетилетия. Учудвам се искрено откъде идва тази вяра, че натрупаните пари непременно трябва да нарастват, а спестителят да получава доход, без да носи риск, понеже спестяванията се надзирават и пряко се гарантират от държавата. Защо приемаме това състояние за нормално? Точно обратното показва човешката история:
хилядолетия наред спестителят е плащал
за съхранение на паричните му наличности така, както си плаща собственикът на всяка друга стока, дадена за пазене в чужд склад. Е, който си пази сам парите и стоките, не плаща за съхранение, но носи разходите и риска от съхранението. От юдаизма през християнството до исляма религията строго забранява лихвата. От осем хилядолетия археологически доказана банкова практика едва няколко века - от XVII век до началото на XXI век, банките плащат лихва за парите по сметки. И то не по всички. В САЩ дълго време законът е забранявал на банките да плащат лихва по текущи сметки (от които може да се извършват плащания с чекове, преводи и инкасо).
Няма теоретично доказателство
в икономическата наука, че плащането на доход върху натрупаните пари е необходимо условие, за да функционира кредитната система. Приетата теория, че лихвата е цената, която заемателят плаща на спестителя за отлагането на неговото собствено потребление и разходи, своеобразен наем за времето на ползване на чуждите пари, е работа на австрийския икономист Ойген фон Бьом-Баверк и е по-скоро находчиво обяснение, отколкото логично обоснован извод. Има обаче студии, най-популярни са работите на Ъруин Фишер и Силвио Гезел, посветени на нуждата и ползата от отрицателни лихви (такси върху ликвидността). Факт е, че финансовата система и в частност банките, съвсем нормално работят и когато трябва да събират от клиентите си такси за съхранение на пари. И днес се връщат обратно към тази практика, изоставена още преди свършека на феодализма. Основателни са предупрежденията, че
отрицателната лихва разбива капитализма,
защото унищожава капитал и забавя процеса на капиталово формиране. Затова завчера Дейвид Соломон, шефът на "Голдман Сакс", най-голямата в света инвестиционна банка, нарече днешната парична политика „опасен експеримент“. Същото казваха за Октомврийската революция и съветския режим. Светът на отрицателните лихви със сигурност не е капитализмът от учебниците и пазарната икономика, каквато я мислим. Със сигурност е връщане назад, регрес. Обаче можем да живеем без лихви и с такси върху паричните наличности (отрицателна лихва). Защото лихвата не е единственият начин на разпределение на доход от вложенията на пари. Ислямското банкиране е добре позната практика как се прави това. Тя далеч не е единствената. След Първата световна война в Западна Европа изобилстват финансови продукти, които позволяват спестяване, кредитиране и разплащане не само без да се прилага лихва, но дори и без да се използват пари. Става въпрос за различни от лихвата форми за разпределение на доход от производството и търговията. Обаче тогава
светът ще е по-рисков и по-скъп
Онзи, който иска да получава доход за натрупаните си пари, ще трябва да поеме риска на вложението, което е избрал. А който не иска да носи риска да загуби, ще трябва да плаща такса, за да държи парите си по сметка в банка. Има и такива, които още отсега си теглят парите от банките и си ги пазят сами. Те също поемат риск: пожар да ги изгори, мишка да ги изяде, бандит да ги обере.
