На 9 юли Кубрат Пулев претърпя едва третата си загуба в тежка категория на професионалния бокс. И този път тя не бе в битка за световна титла, както стана на 15 ноември 2014 г. срещу Владимир Кличко (Укр) в Хамбург и на 12 декември 2020 г. срещу Антъни Джошуа (Вбр) в Лондон.

И двата пъти той беше категорично надигран и нокаутиран. Но сега, в зала О2 в Лондон, 41-годишният софиянец бе надигран тактически в 12 рунда от британеца Дерек Чисора и отстъпи с  2:1 съдийски гласа. 

Типично, Пулев пак потърси оправдание в странични фактори ("Все пак сме в Лондон - глави през цялото време ми биеше, никой не ги виждаше", "Според мен аз му вкарах повече чисти удари, но тук и публиката, и всичко, нали... "). 

Но имаше и друго. Не просто онова "Тарикат мъж не писка", изречено пред камерите, а и цялото му поведение след загубата бе лишено от онзи хъс за нови предизвикателства, който Пулев демонстрираше в предишни години. Той изглеждаше по-скоро примирен - като боксьор, виждащ неизбежния край на своята кариера, макар и кариера, на която мнозина в световния бокс могат само да завиждат.

"Чисора трябва да спечели този мач, защото не може да продължава да губи, макар и на високо ниво.

Ако загуби и този мач, предполагам, че ще трябва да спре с бокса

Същото се отнася и за Пулев."

Тези думи са на топмениджъра (и агент на Чисора) Еди Хърн. На него може да се вярва, защото той е видял какво ли не край ринга - тази загуба е началото на края (ако не и самият край) на кариерата на Кубрат в професионалния бокс. Обективно погледнато, българинът няма да има нито сили, нито повече възможност да се намеси за трети път в спора за някоя от световните титли в тежка категория, каквито анонси правеше в последно време. 

Когато той избра да стане профи след загубата още на старта на олимпийските игри в Пекин `08 (5:11 т. от колумбиеца Оскар Ривас), вече бе на 28 г. - възраст, на която мнозина вече са постигали големите си успехи на профиринга. Пулев влезе в този свят като еврошампион (2008 г.) и бронзов медалист от световно и европървенство при аматьорите. И постигна нещо, което малцина професионалисти са успели - игра два пъти за световна титла, беше общо три пъти претендент (през 2018-а се контузи преди мача с Джошуа), спечели 4 шампионски пояса на различни боксови организации.

Проблемът бе, че остана на място в развитието си, чисто като технически арсенал на ринга. В началото, когато все още беше в разцвета на силите си, това не беше проблем. Пулев сломи съперници като Александър Устинов (Рус) и Александър Димитренко (Гер) и за 5 г. натрупа 20 поредни победи. С този актив стигна до мача за титлата на Международната боксова федерация (IBF) с Владимир Кличко. Знае се как приключи всичко - тежък нокаут, но последван от "Продължаваме напред!".

И той наистина продължи напред, за да стигне до втори мач за титла. Предприе различен подход - смени първо треньора, а по-късно и мениджърската агенция. Екипът му подбираше съперниците така, че хем да не са кой знае какво препятствие, хем да допринасят за издигането на Кубрат в ранкинга и към претендентското място.

Така до двубоя с Джошуа на 12 декември 2020 г. Пулев се би само в 9 мача за 6 години - твърде недостатъчно за поддържане на игрова практика. А съперниците бяха кой от кой "по-отбрани": от бразилеца Жорже Ариас (42-годишен средняк в залеза на кариерата си), през американеца Морис Харис (в серия от 6 загуби в 8 мача) и нигериеца Самюъл Питър (завръщащ се в бокса след 2-годишна пауза), та до румънeца Богдан Дину и американеца Райдел Букър, които дори не бяха в Топ 15 на ранглистата. Единствените по-сериозни препятствия бяха Чисора и Хюи Фюри, срещу които Кубрат спечели трудно по точки след пълни 12 рунда.

След като бе нокаутиран от Джошуа на ринга в "Уембли Арина",

изглеждаше, че Пулев е приключил за големия бокс

и няма повече шансове да тръгне към претендентска позиция. Негативно се изказаха дори и български специалисти.

Бившият треньор в националния отбор Палми Ранчев например каза, че Кубрат е научен на руския аматьорски стил от 70-те години и играе в него. А бившата ни звезда в тежка категория Свилен Русинов, еврошампион от 1993 г., сребърен медалист от олимпиадата в Барселона `92 и световните първенства през 1991 и 1993 г., направо постави въпроса дали има смисъл да продължава кариерата си:

"Не видях и голямо желание за победа, а това (мачът с Джошуа) беше последен шанс за него, беше мачът на живота му. По-добре е след този мач да помисли дали трябва да продължава да се боксира. Получи доста тежки удари от Кличко и Джошуа, които са вредни за неговото здраве".

Самият Пулев буквално изчезна от спортните хроники, за да се появи почти година по-късно, но в съвсем друго амплоа. На 28 ноември той излезе в шоу мач от създадения в САЩ нов боен формат "Триадна битка" (Triad Combat е модифициран бокс, който се играе на триъгълен ринг, с доста по-малки ръкавици и в него са позволени повече видове удари, включително и държането в клинч, а участници са боксьори, ММА бойци и представители на различни видове бойни изкуства).

В Арлингтън Пулев нокаутира легендата на смесените бойни битки - Франк Мир (САЩ), още в I рунд. И само месец по-късно бе анонсирано второ такова шоу - срещу бразилеца Жуниор Дос Сантош, бивш шампион на UFC.

Но до него не се стигна. Пулев изненадващо се завърна на боксовия ринг, но в подгряващ двубой от галавечер в Ингълууд (САЩ), в която централният мач бе на по-малкия му брат Тервел срещу руснака Сергей Ковальов. При това първоначално определеният противник Сергей Федосов (Рус) бе заменен с резервен - американеца Джери Форест. 

На 15 май, в първия си боксов мач след 12 декември 2020 г., победи Форест с единодушно съдийско решение и записа 29-ата си победа на профиринга. А още на следващия месец се появи офертата от Еди Хърн за реванш с Чисора.

В този момент 38-годишният британски боксьор бе в серия от три поредни загуби и мениджърът се опитваше да съживи кариерата му. Дали Хърн е видял, че сега

българинът ще е по-лесен за побеждаване

от мача им през 2016-а в Хамбург, или просто не е имало други желаещи да се отзоват бързо за такава битка, но сделката за реванша Пулев - Чисора бе сключена почти светкавично, оставяйки на Кубрат едва около месец за активна подготовка.

Всичко това, съчетано с година и половина почти пълно отделяне от бокса, доведе до поражението на българина, след което той вече има баланс от 32 мача, 29 победи (14 с нокаут) и 3 загуби. И изглежда това ще е окончателната му статистика като професионалист, защото истината е, че дори и силно да желае, той вече няма шансове дори да се доближи до мач за световна титла.

Даже и мениджърите пак да му осигурят сравнително лесни за неговите 41 г. противници, пробив до претендентско място би отнел още няколко години. Така че оттук нататък е въпрос на време професионалната кариера на Кубрат да приключи. Да, вероятно може и да изиграе още някой и друг мач, но той ще е евентуално за попълване на банковата му сметка. Пък и тя може да се захрани и със завръщане на триъгълния ринг за шоу спектакли в САЩ. Предстои да видим...