Дни след завършването на забележително силното издание на "Шестте нации 2024" своите впечатления за читателите на "Сега" за целия турнир споделя националът по ръгби Костадин Дебренлиев, който бе и един от телевизионните коментатори за България на тази надпревара със 141-годишна история.
ПРИЯТНИТЕ ИЗНЕНАДИ НА ТУРНИРА
Най-силно впечатление направи спокойното преминаване на тима на Ирландия от провала си на световното първенство във Франция през м.г. към турнира "Шестте нации 2024", който в крайна сметка спечелиха. "Детелините" съумяха да запазят успеваемостта в играта си, но в същото време промениха стила си в защита и в нападение. Очакванията бяха липсата на отказалия се капитан Джонатан Секстън да се окаже фатална за ирландците, но те успяха в лицето на Джак Краули да намерят един по-различен, но определено не по-лош играч на негово място. Начинът, по който Краули управляваше отбора, бе великолепен. На тази възраст (б.ред. - 24 години) той ръководи по изумителен начин останалите чисто тактически, да не говорим и физически (той постоянно бе в блокажите и имаше едва 3-4 изпуснати блокажа). Шутовете му бяха на ниво - от ръка и от поставка. Тактически подреждаше отбора както трябва.
От състава на Англия в началото се очакваше да играе консервативно ръгби, а те представиха обратното - красива, динамична, интензивна игра. Такава, каквато скоро не бяхме асоциирали с английския тим.
Друга изненада бе, че средното ниво на турнира тази година се диктуваше от отбор, от който най-малко очаквахме това - Италия. Изразителните загуби на световния шампионат във Франция имаха своеобразен изграждащ ефект върху "адзурите". Капитанът Микеле Ламаро призна, че веднага след края на първенството през м.г. играчите са се събрали и са коментирали помежду си какво още им е нужно. И резултатът бе виден - един изпуснат удар на Паоло Гарбизи ги лиши от победата срещу Англия в Рим (24:27 за англичаните). Срещу Франция (13:13) пък една грешка и липса на късмет им попречи да стигнат до сензация. Но пък след това победиха Шотландия (31:29) в Рим и Уелс (24:21) в Кардиф.
РАЗОЧАРОВАНИЯТА
На другия полюс на представянето бе съставът на Франция. Преди началото на "Шестте нации" изглеждаше, че Франция ще е отборът, който сякаш единствен можеше да се противопостави на Ирландия. А всъщност се оказа, че основните играчи са извън форма. И така от една доминираща сила в последните 4 години сега французите не приличаха на себе си. И дори щяха да загубят домакинството срещу Италия, ако "адзурите" не бяха направили в края една грешка. Към това може да се прибави и горчивата победа с 20:16 над Шотландия в Единбург и "есето, което никога няма да бъде есе", с което домакините щяха да спечелят мача в самия край. Сякаш момчетата на селекционера Фабиен Галтие все още са разочаровани, че стигнаха само до 1/4-финал на световното първенство. Сред по-слабо представилите се бе центърът Никола Депортер, който бе далеч от формата си в "Бордо".
Шотландия пък се представи според очакванията, т.е. добре. Те се намират в пик на своята форма, имат най-доброто поколение от последните десетина години. Но в ключови моменти те не взимаха тактически правилните решения. И начинът, по който играеха в дадени моменти, не отговаряше на изискването да се спечели мач на подобно ниво. Много пъти се случваше техният лидер и капитан Фин Ръсел да играе от тяхното поле, т.е. дълбоко. И вместо да играе на ръка, той понякога риташе топката надалеч, често безцелно в празното пространство.
Уелс някак предвидимо се нарежда сред разочарованията, тъй като още преди "Шестте нации" се знаеше, че те продължават да подреждат отбора си и да търсят стила си, така че да описва най-точно уелския характер. Особено срещу Шотландия (26:27) през второто полувреме се видя, че Уелс може да поднася пасажи от време със силна игра, но се видя също, че те не могат да задържат тези моменти.
Жалко е, че по различни причини видяхме Маркъс Смит едва в последните два мача на Англия, при това за малко. Въпреки че той донесе с попадение от ждроб победата с 23:22 над фаворита Ирландия (б.ред. - това се оказа и единствената загуба на "детелините" в турнира).
Също така флай-халфът Паоло Гарбизи можеше да даде малко повече за Италия и има доста върху какво да работи.
ГЕРОИТЕ
Съотборникът на Гарбизи в италианския национален отбор с №8 - Рос Винсент, от своя страна тотално експлодира на международната сцена. Също отлични думи заслужават още четирима италианци - Мартин Паже-Рело, Стивън Варни (изнесъл най-силния турнир "Шестте нации" в кариерата си до момента), схваткаджията Данило Фискети и най-вече лявото крило Монти Йоане, който бе невероятен.
От Уелс все пак имаше позитивни нотки в лицето на лявото крило Рио Дайър, който всъщност беше единственият играч, опитващ се да направи нещо.
Трябва да се кажат добри думи и за двама французи. Силно впечатление направи Тома Рамос, който се представи много успешно и някак естествено като №10 за "петлите", въпреки че досега бе №15. Скръм-халфът Нолан льо Гарек бе чудесен стълб на френската игра. Той впечатли с увереност въпреки своите 21 години и въпреки факта, че на неговия пост всъщност играе най-добрият ръгбист на Франция Антоан Дюпон (пропуснал "Шестте нации" заради предизвикателството ръгби-7 на олимпийските игри).
При шотландците задължително трябва да се отличи Фин Ръсел. Той много промени играта си и има вече изключително солиден блокаж. В момента в световното ръгби няма друг №10, който може да блокира така, както го прави Ръсел. Може би донякъде се доближава до него Паоло Гарбизи (Италия), който също като Ръсел блокира като звяр.
Стана дума вече за Джак Краули, който изпъкна по време на тазгодишната надпревара. Той вече има 82 точки за Ирландия, но ако продължава в тази форма, спокойно ще задмине рекорда на Джонатан Секстън (1108).
Но приза "Играч №1 на турнира" тази година сякаш най-много заслужава центърът на ирландците Бънди Аки, който е безусловно великолепен състезател. Този човек през последните две години не е излизал от форма - дали в клуба си "Конахт", дали за националния отбор. И във всеки мач все едно играе на живот и смърт.
