Навръх честванията за 100-годишнината на "Валенсия" през март на стадион "Местая" се появи необичайна бронзова фигура. Тя е точно на седалка № 164 на 15-ия ред и изобразява знаменития привърженик на отбора Висенте Апарисио. Той цял живот е подкрепял "прилепите", ходил е на домакинските мачове, а до едно време - и на повечето гостувания. Включително и на паметния финал за Купата на краля на Испания през 1967 г. (тогава Купата на генералисимуса), когато любимият му тим печели с 2:1 срещу "Атлетик" (Билбао) на ст. "Сантияго Бернабеу". Има обаче една подробност - Висенте се ражда сляп с едното око, а на 54-годишна възраст спира да вижда напълно.
Тогава Апарисио престава да посещава гостуванията, а и повече не може да види играта на своите фаворити. Но въпреки това всяка година си купува абонаментна карта и посещава двубоите на "Местая", за да се наслаждава на атмосферата. Синът му винаги го съпровожда, за да му преразказва какво се случва на терена.
За най-щастливия период в живота си
Висенте посочва сезон 2003/04, когато "Валенсия" под ръководството на Рафаел Бенитес спечели титлата в Испания и купата на УЕФА. Разбира се, незрящият привърженик посещава всичките домакински срещи тогава.
Въпреки възрастта и своето състояние Апарасио винаги бурно се радва на головете, скачайки от мястото си, а също така пее с пълно гърло песни в прослава на любимия отбор. Носи се история, че веднъж имало толкова много фенове на "Реал", че те са заели всички места около Висенте. И когато мадридчани отбелязали гол, привържениците скочили, а заедно с тях и слепият Апарисио, който бил навикнал, че радостните викове край него все са свързани с гол на "Валенсия".
Висенте Апарисио умира на 12 декември 2016 г. Синът му разказва, че неговият баща много искал да дочака вековния юбилей на клуба. "Преди 20 години той направи отметка в календара. Затова съм уверен, че искаше да присъства на тържествата. А сега вече знам, че няма да ги пропусне", разказва синът след откриването на паметника.
"Баща ми
беше фен на "Валенсия" до мозъка на костите си
Веднъж дори се хвалеше, че е скочил в канала край "Местая", на който именно е кръстен стадионът. Бях едва на 9 години, когато ме взе на финала на "Бернабеу" през 1967-а. Дори не си спомням колко часа пътувахме. Преди около 40 години той престана изобщо да вижда. Но след пълната загуба на зрение той стана още по-предан фен на "Валенсия". Мачът с "Карлсруе" бе последният, който той проследи пред телевизора. След това ми каза, че занапред ще ходи единствено на "Местая", за да гледа мачове, да чувства духа на играта, за да чувства "Валенсия". Той се наслаждаваше на атмосферата, а аз му разказвах какво се случва на терена. През 2004-та бе особено щастлив, след като станахме шампиони и взехме купата на УЕФА. Знам, че щеше да е много щастлив, ако бе с нас на празненствата за 100-годишнината. Но сега вече знам, че той бе с нас този ден", разказва синът му.
По случай откриването на статуята на Висенте от "Валенсия" излизат с официално съобщение. "Той, както и много други валенсианисти, вече не е сред нас. Но неговата история подчертава страстта, с която се подкрепя този клуб. "Валенсия" посвещава тази статуя на всички привърженици, които през тези 100 години са усещали Вечния Sentiment (непреводима дума от валенсиански, изразяваща нещо от мислите и живота, което ти е действително близко). Това си струва да се отбележи. Сега място №164 завинаги ще бъде символ за подкрепата към "Валенсия".
Любопитното е, че няколко месеца тази трогваща история остана встрани от медийното внимание. Интересът бе провокиран едва след пост в Туитър на привърженичката на "Тотнъм" Ема, която разказва за статуята и бързо събира близо 60 000 харесвания. "Толкова е приятно, че историята на Висенте Наваро Апарисио получи толкова внимание отвсякъде", коментира англоезичният Туитър на "Валенсия".
НАПРЕДЪК
Съвременните технологии успяват да помогнат на все повече хора със зрителни проблеми да наблюдават футболни мачове. Така фенът на "Ливърпул" Иън Ууд, който ослепява едва на 5 години, наблюдава двубоите на "червените" със специална каска за 600 паунда. Този шлем обработва изображенията от HD камера и ги възпроизвежда на екрана, поставен пред очите на Иън.
"Това промени моя живот. Аз съм фен на отбора от малък и си спомням как като момче ходех на мачовете през 90-те години, когато нямаше дори аудиокоментар. Затова сега това е изумително. След години слушане отстрани аз сега мога наистина да подвикна към рефера: "Това не е никаква дузпа", ако не ми хареса видяното. Не мога да чета имената на футболистите върху екипите им, но мога да кажа кой е с топката. Така аз получавам толкова много от един двубой в сравнение с преди", споделя Ууд.
