Дни след финала на десетото световно първенство по ръгби, което се проведе във Франция, националът на България в този спорт, треньор на младежкия национален отбор и ТВ коментатор Костадин Дебренлиев представя своя обобщаващ анализ, специално за "Сега".
---
Това световно първенство определено бе най-интересното в историята. Това, което ме впечатли, бе близостта на всичките 8 отбора на 1/4-финалите откъм технико-тактически умения. Голямата разлика с двата отбора, които достигнаха до финала, бе чисто психологическата им подготовка.
На 1/4-финалите отборите на Франция и Ирландия бяха по-добри чисто статистически, но откъм опит и знания в дадени ситуации те отстъпиха от значително по-опитните в това отношение състави на Южна Африка и Нова Зеландия.
В 1/2-финалите картината вече бе съвсем различна. От една страна южноафриканците се изправиха срещу Англия в повторение на финала на миналото първенство през 2019 г., докато Нова Зеландия имаше не толкова трудно препятствие в лицето на Аржентина, чийто тим пък изключително умело успя да победи Уелс преди това.
И вече във финала се видяха двете крайности в психологическата подготовка на двата отбора. Нова Зеландия използва самочувствието и натрупаните победи до достигането до решителния мач, за да им дадат "криле" и да се изгради подготовката срещу Южна Африка. Докато "Спрингбокс" използваха натиска на Франция в 1/4-финала и след това на Англия в 1/2-финала, за да им осигури тази гъвкавост в психиката, която им позволи в трудните моменти винаги да излизат "сухи".
ФИНАЛЪТ
Финалът беше епичен, но и ни показа, че Южна Африка бе по-умният отбор в този момент. По-добрият? В никакъв случай. Тенденцията, която се видя дори и в груповите фази е, че отборът, който атакува повече и играе повече с топката, има по-голям шанс да загуби. Дори Ирландия игра много повече време с топката на 1/4-финала срещу "Ол Блекс", но загуби. Същото важи и за Франция срещу Южна Африка.
На финала статистиката сочеше 70:30 притежание на топката в полза на Нова Зеландия, но пък територията (там, където се играеше мачът) бе 60% в половината на "Ол Блекс" и 40% в половината на Южна Африка. Това ясно сочи, че в момента, в който южноафриканците спечелят топката, веднага я ритат в половината на Нова Зеландия и играят там. "Ол Блекс" от своя страна опитваха да нападат с всяка една топка, да създават числено преимущество, да атакуват празни пространства, да бъдат изключително бързи в своите атаки.
Това обаче, което южноафриканците направиха, бе да структурират много добре защитната си линия и да абсорбират всичко. Отделно напрежението изигра много голяма роля. Картоните показаха психиката на Нова Зеландия, която бе разклатена в началото на мача, защото отборът им първоначално не успя да се адаптира към неочакваната игра на съперника. "Ол Блекс" не влизаха докрай умело в контактите, не показаха съвсем добри умения в зоната на т.нар. брейкдаун (блокаж, влизане в контакт, презентиране на топката и т.н.). И в резултат битката за игровата линия бе тотално спечелена от Южна Африка. Видяхме, че тяхната защитна линия постоянно напредваше.
Единственият момент, в който Нова Зеландия успя да се наложи, бе около 60-ата минута, когато започнаха с бързи отигравания от спонтанната схватка, тип Pick and Go, да атакуват свободните зони около схватката (или транзитните зони), така че да преместят фокуса на южноафриканците към самата спонтанна схватка. Но напрежението, което бе върху плещите на Ричи Мо'унга и Джорди Барет при изпълненията на ударите бе твърде голямо и те изпуснаха изключително важни шутове. А в същото време южноафриканците действаха без притеснение. Дори видяхме някои техни ждроб удари от 40-50 метра, включително и от неудобен ъгъл, което показваше самочувствието, с което играха.
Затова и финалът наистина бе спечелен от най-добрия отбор. Да не забравяме, че Франция до 1/4-финалите бе основен претендент за титлата. Отборът, който елиминира "петлите" стана световен шампион. За пример - Питер-Стеф ду Тойт (РЮА), който бе обявен за №1 във финала, направи 28 блокажа в мача за титлата. Рекордът на световна първенства (33) е на французина Тиери Дюсотуар през 2007 г. срещу Нова Зеландия, но на 1/4-финал, а Ду Тойт го прави на финал и е ненадминат в това отношение.
ИГРАЧИТЕ, КОИТО ВПЕЧАТЛИХА
Нуно Соуса Гедеш, който бе №15 за Португалия, бе най-добрият на позицията си на това първенство. Семи Радрадра, Джосуа Туисова и Левани Ботиа бяха великолепни за отбора на Фиджи. В състава на новозеландците изпъкнаха няколко души, които съответно бяха най-пазени и пресирани от южноафриканците във финала. А именно Джорди Барет, Ричи Мо'унга, Арън Смит, двете крила - Марк Телеа и Уил Джордан, който отбеляза невероятните 8 есета по време на турнира и само едно го делеше от подобряването на рекорда на покойния си легендарен сънародник Джона Лому, Джулиан Савеа, както и на южноафриканеца Браян Хабана.
Селекционерът на "Спрингбокс" Жак Нийнабер неслучайно твърди "Нулево его. Всичко, което правим, го правим в името на отбора". Затова и нито един от южноафриканците не изпъкна твърде над останалите, защото всичките 33-има бяха "уау". Но определено на финала най-силно впечатление направиха двете крила Чеслин Колбе и Кърт-Лий Арендсе, които, въпреки скромния си размер имат огромни сърца и "двигатели". Бяха невероятни. В допълнение Джеси Крийл като външен център доминира на това първенство, според мен. Имаше жестоки критики към него, тъй като предишният му колега на този пост Луканио Ам, който бе сочен за най-добър външен център в света, се контузи. А Крийл не само го замени, но и показа, че отборът играе добре и без Ам, което е признак за неговата изключителна класа.
При французите определено изпъкна капитанът Антоан Дюпон. Видяхме какво се случва, когато капитанът е с тях. Но и Тома Рамос игра много силно, спокойно и премерено. Запази самообладание, въпреки блокирания му удар от Чеслин Колбе. Много добре се представиха още Грегори Алдрит и Тибо Фламон.
В състава на Ирландия Бънди Аки неслучайно бе и сред четиримата номинирани за играч №1 в света за годината. Той всъщност в последните две години е във формата на живота си. А Ирландия с Аки в отбора си е като звяр. Добри игри на първенството изнесоха и съотборниците му Гари Рингроус и Джонатан Секстън.
При аржентинците впечатли лявото крило Матео Карерас, който има физиката на тежкоатлет, но съчетава с огромна скорост. А също и Маркос Кремер, който сега не си изкара нито един картон, за разлика от предишни години. Това показва и работата на селекционера Майкъл Чейка точно в този сектор на играта на "Лос Пумас" - дисциплината. А и невероятно точните пасове, които бяха реализирани под огромната преса на англичаните в мача за трето място също заслужават адмирации. Тук трябва да се спомене и Томас Гайо от предната линия, който игра почти всеки мач по 80 минути - нещо много рядко срещано за такава позиция.
При схваткаджиите не може да не бъде изтъкнат капитанът на световните шампиони Сиа Колиси, плюс резервният ляв пилиер в тима им Окс Нче, който имаше гигантски принос за победата над Англия на 1/2-финал. С влизането си той промени изцяло течението на мача. За отбелязване е и Сам Уайтлок от състава на Нова Зеландия, който стана първият ръгбист с три участия на световни финали, а и се представи много силно като цяло.
Със сигурност обаче играч на турнира е новозеландецът Арди Савеа, който ненапразно бе обявен и за №1 в света за 2023 г. Играеше едновременно с агресивност, но и със смирение. Притежава и забележителни лидерски качества, които показа и по време на първенството.
