В неделя (8 октомври) приключиха мачовете от груповата фаза на десетото световно първенство по ръгби във Франция, които продължиха точно месец. За изхода в отделните групи, изненадите и показаното от основните фаворити мнението си специално за "Сега" сподели българският национал по ръгби, селекционер на младежкия ни отбор (до 20 г.) и ТВ коментатор Костадин Дебренлиев.
ГРУПА А
1. Франция (18 т.); 2. Нова Зеландия (15 т.); 3. Италия (10 т.); 4. Уругвай (5 т.); 5. Намибия (0 т.)
Тук няма големи изненади, освен играта на Уругвай. Очарован съм от тяхната физическа и технико-тактическа подготовка. Може би липсата на опит ги възпря да спечелят така желаната първа победа още в мача срещу Франция (12:27). А после, повеждайки срещу Италия със 17:3 (б.ред. - в мач, загубен в крайна сметка със 17:38), стана ясно, че това отбор, който на следващото световно първенство ще играе по коренно различен начин и ще е една от големите сили.
Нова Зеландия градивно използва мачовете си, за да постигне спортна форма точно за елиминационната фаза. Откриващият двубой с Франция (13:27) бе моментът, в който новозеландците показаха, че най-вероятно няма да станат световни шампиони - не заради друго, а по простата причина, че се е променила тази способност да променят тактическата игра и погледа си върху мача изобщо. А тъкмо това бе отборът, който от 2008 до 2015 г. умееше да променя играта си така, че да е винаги с един ход напред. Специално срещу Франция те играха много предсказуемо ръгби и това ги възпря от възможността да спечелят.
Сега е интересно дали ще успеят да поддържат тази върхова спортна форма, която набраха в групата, тъй като 1/4-финали и евентуално 1/2-финали и финал се простират върху три седмици, а това е доста дълъг период. Като дори имам опасения, че новозеландците все още няма да са в оптималното си състояние в сблъсъка срещу Ирландия.
Италия е голямо разочарование. Те показаха тотална невъзможност да играят продължително време на високо темпо. Често изпускаха топката, изглеждаха безидейни. Не бяха подготвени за отделни ситуации в даден мач.
ГРУПА В
1. Ирландия (19 т.); 2. Южна Африка (15 т.); 3. Шотландия (10 т.); 4. Тонга (5 т.); 5. Румъния (0 т.)
Тя бе обявена предварително за "Групата на смъртта" и изобщо не разочарова. Ирландия не демонстрира нищо ново от това, което сме свикнали да виждаме от тях - бърза игра, умение да контролират темпото на мача и да го повишават, когато усещат, че противникът е най-уязвим. Но мачът с Южна Африка (13:8) показа, че и те са хора и има върху какво да работят. Видя се и как ирландската машина може да бъде спряна. А именно - като се играе в половината на Ирландия. Ръгбистите на Южна Африка целенасочено играеха с крак, ритаха високо топката.
Шотландия, изграждайки играта си около своя №10 Фин Ръсел, ограничи възможностите си да продължи напред. Когато имаме един невероятен играч, най-често отборите (включително и във футбола) правят тактиката си около него и това не винаги носи дивиденти. От това се възползваха ирландците в последния мач и го спечелиха с 36:14. Те пресираха №9 от шотландците - Али Прайс, както и центровете на съперника си.
Ръгбистите на Тонга пък показаха за пръв път от поне 20 години една системна работа и дори завършиха участието си с победа (45:24 над Румъния).
ГРУПА С
1. Уелс (19 т.); 2. Фиджи (11 т.); 3. Австралия (11 т.); 4. Португалия (6 т.); 5. Грузия (3 т.)
Тук истинската изненада е победата на Португалия над Фиджи с 24:23 в изобщо последния мач от групите. А също и елиминацията на Австралия, чийто тим преди началото на първенството бе сред фаворитите за спечелването на турнира, но в крайна сметка за пръв път в историята си приключи участие още в груповата фаза. Така станаха едва вторият отбор от първото ниво, освен Англия на световното през 2015 г., които не успяват да преодолеят групата си.
Причината за краха на "кенгурутата" на турнира във Франция не е слабост на треньорския екип, а слабост на самата система в Австралия, която трябва да изгради играчите. Отделно от чисто психологическа гледна точка селекционерът Еди Джоунс не взе тактически правилно решение да се яви на първенството със съвсем млад състав.
Някои биха се запитали дали всъщност това не е истинската "Група на смъртта" с невероятни резултати и въртележки, ръгби на изключително високо ниво и т.н.
ГРУПА D
1. Англия (18 т); 2. Аржентина (14 т.); Япония (9 т.); Самоа (7 т.); Чили (0 т..)
Англичаните използваха световните тестове преди началото на първенството като част от подготовката си и сега показаха, че всъщност могат да побеждават. За разлика от повечето останали отбори умеят да променят тактическата си картина. Например срещу Аржентина (27:10) видяха, че защитата на южноамериканците е прекалено солидна и те не могат да отбележат есета, и веднага смениха тактиката, започвайки да обстрелват вратата с ждробове, на което "пумите" не успяха да отговорят.
Тук идва големият въпрос дали Англия без Джордж Форд като №10 има тази възможност да променя тактическата си картина. Видяхме, че след завръщането на капитана Оуен Фарел, когато той пое командването, си пролича, че Англия не играе същото ръгби. Атаките им бяха предсказуеми. Според мен слабостта на англичаните е Фарел да бъде в стартовия състав, тъй като Форд в момента показва уникална форма и е човекът, който наистина трябва да бъде лидер на този състав.
Отборът на Аржентина не показа на какво е способен. На първенството защитата им не е добре организирана и оставя доста празни пространства. Това ясно се видя в мача срещу Япония въпреки победата с 39:27, която класира "пумите" напред. Засега липсват острите нападателни акции, умелото задържане на топката, правилната дозировка кога да ритат, какъв шут да използват, кога да играят на ръка.
А японците не показаха достатъчен спортен интелект да се адаптират, достатъчно способност да се адаптират към методиката на нациите от първия поток. Опитаха се да играят ръгби с повече ритане на топката, характерно за Англия, Нова Зеландия, Франция и коренно различно от показваното от японците до момента. Сега потвърдиха впечатлението, че умеят да се задържат в мача до последните минути, но не умеят да го печелят. Нямат този инстинкт за победа, който големите отбори са развили.
НА 1/4-ФИНАЛИТЕ
В двубоите Уелс - Аржентина и Ирландия - Нова Зеландия се очаква много физическо ръгби. Особено двата тима от първия сблъсък, които показаха, че имат невероятна физическа подготовка и разчитат точно на този аспект от играта - влизането в контакт, солидната и агресивна защита, печеленето на метри с топка в ръка. Превес сякаш към момента имат уелсците.
Имам усещане, че мачът между №1 в света (Ирландия) и №4 (Нова Зеландия) ще бъде решен, когато съставите бъдат обявени. "Ол блекс" с Деймиън Макензи в състава, дали като №10 или №15 в състава, е отбор, който много трудно може да бъде спрян. Този двубой също така ще бъде спечелен на ниво физически сблъсък на схваткаджии (от №1 до №8).
Англия показа и в последния си мач от групите (18:17 срещу Самоа), че има някакви резерви срещу тихоокеанските нации. Нещо им куца в играта срещу такива съперници и то в чисто физически аспект. Ако Фиджи селектира Тети Тела да започне като №10 вместо Вилимони Ботиту, то има голям шанс да спечели този 1/4-финал.
А Франция - Южна Африка е мачът на мачовете. В момента цялото напрежение е върху французите, тъй като очакванията към тях са да спечелят титлата. Завръщането на Антоан Дюпон е невероятна новина, но в този мач топката сигурно ще бъде в игра не повече от 20-22 минути. Това означава, че предстои изключително динамичен двубой. Победителят ще бъде този от двата тима, който най-добре съумее да използва тактиката си за игра с крак и да използва добре защитната си линия.