Във Фиджи е поредният прекрасен ден, когато Ричард Полард идва на работа в Южния тихоокеански университет през март 1986 г. Проверявайки пътьом към кабинета си своята пощенска кутия, той открива подплатен плик сред обичайната кореспонденция. Върху него има надпис "въздушна поща" и марка от Уотфорд, Англия.
Вътре са поставени видеокасета и писмо. Касетата съдържа записи от мачове на "Уотфорд" срещу "Челси" в Първа дивизия и срещу "Крю Александра" за Купата на лигата. Писмото е от мениджъра на "Уотфорд" Греъм Тейлър, който учтиво моли касетата да бъде върната в Англия "заедно със своевременен анализ".
Ето как клуб в елита на английския футбол прави анализ на играта си през 80-те години на ХХ век - единственият видеозапис на мача се изпраща "пар авион" на другия край на света, докладът се изготвя на ръка и се връща около 12 месеца по-късно.
В средата на 80-те Полард вече две десетилетия е запленен от футболната статистика и базите данни. Подобно на други млади анализатори от 60-те, той е изчел най-ранните трудове на Чарлс Рийп (1904-2002), възприеман от мнозина като
Кръстника на съвременния футболен анализ
Самият Рийп е първият анализатор на данни, работил директно с професионален футболен клуб. Започва в "Брентфорд" през 1951 г. и постига големи успехи с "Уулвърхемптън" по-късно в същата декада.
Полард е сред неколцината, вдъхновени от работата на Рийп, които го посещават лично в дома му в Плимут. Аудиенции, които обичайно представляват дълги следобеди с чай, сандвичи и футболни дискусии.
Когато Полард започва да му гостува в средата на 60-те, Рийп вече е акумулирал база данни от стотици мачове с детайлна информация за придвижване по терена, пасове, голови положения, притежание на топката. В неговата иначе уютна стая са струпани купчини ръкописни бележки, напечатани на пишеща машина формули и огромни табла с начертани с тебешир диаграми от най-новите мачове.
Рийп е изобретил уникална техника, която му позволява да събира данни за всеки отбор в реално време. Проблемът е, че трябва да обработва всичко на ръка. За да състави таблична диаграма от бележките си за всяко подаване на топката по време на, да речем, финала на Мондиал `58 между Бразилия и Швеция, е трябвало
да прекара около 80 ч. в обработка на данните
Много скоро Полард щял да може да работи значително по-бързо.
"Когато започна компютърната революция, за да не изоставам, завърших приложни компютърни науки - разказва той. - Един от курсовете бе по статистически изчисления. Скоро осъзнах, че данните на Рийп подлежат на многовариантен анализ, който може да бъде направен само от компютър."
Въпросният компютър, наречен "Атлас 1", днес е в Музея на науката в Кенсингтън. Между 1964 и 1972 г. обаче той е инсталиран в специално помещение на "Гордън Скуеър" в Блумсбъри за нуждите на Лондонския университет. Скрит в бетонен бункер без прозорци, студентите рядко имат възможност да го видят в действие.
Всеки, който има нужда от услугите на машината, трябва да перфорира поредица от карти, да ги пусне на рецепцията и да се върне след 24 ч. за разпечатка на резултатите. Точно това прави Полард през февруари 1969 г. и така се превръща в първия човек, извършил анализ на футболен мач чрез компютър.
"Рийп ми изпрати обобщена информация за представянето на отборите в сто мача - разкрива Полард. - Всеки отбор, за всеки мач, по 68 различни критерия - общо 13 600 стойности. Първоначалната цел беше да се обобщи разпределението на стойностите за всяка от 68-те променливи: средно, стандартно отклонение и т.н. А след това да тестваме, за да видим кои стойности се различават драстично при печелившите и губещите отбори."
Ранните резултати са непълни и неубедителни,
но Рийп продължава да трупа данни. Междувременно Полард отново е в движение, този път за 2 години в университета на Бело Оризонте в Бразилия. Когато се завръща в Англия през 1975 г., си купува къща на около миля от дома на футболния мениджър Греъм Тейлър.
Полард скоро осъзнава, че Тейлър обича да налага изцяло атакуващ стил, подобен на този, който харесва и Рийп, и затова ги свързва. Това довежда до назначаването на Полард за анализатор на "Уотфорд" през сезон 1980-81 г., когато отборът завършва 9-и във Втора дивизия.
"Вторият мач, който записвах, беше победата над "Саутхемптън" за Купата на лигата - спомня си Полард. - "Саутхемптън" вървеше добре в Първа дивизия и беше спечелил първата среща с 4:0 на "Дъ Дел", но на реванша "Уотфорд" би със 7:1. В следващия кръг спечели с 4:1 срещу носителя на КЕШ "Нотингам". Още една "вечер на вечерите", както се изразяваше Рийп."
Полард си сътрудничи с Рийп в наблюдението на ред показатели отвъд простите шутове, корнери и засади. Ключовата мярка била "рийчър", или броят на успешните пасове в атакуващата третина на игрището. "Статичните" положения се родили покрай тъчовете и свободните удари в противниковата третина. "Върнатото притежание" пък представлявало брой спечелени обратно топки чрез преса в противниковата третина.
Всички тези данни днес са широко достъпни и са
гръбнакът на модерния и изцяло дигитализиран футболен анализ
Полард прави това на ръка преди 40 г.
Скоро той отново поема на път, този път към университетска работа във Фиджи. Там продължава да прави футболни анализи в свободното си време, осигурявайки статистика от мачовете за местно радио и пишейки колонка във в. "Фиджи Сън".
"По време на включването ми на полувремето във финала за Купата на Фиджи през 1985-а съобщих, че двата отбора имат абсолютно равен брой "рийчъри", и коментирах шеговито, че ще са необходими повече от дузпи, за да се излъчи победител. Два часа по-късно, с резултат 12:12 при дузпите, се смрачи и мачът беше обявен за равен", спомня си Полард.
Достъпът до видеозаписи през 80-те отваря нови възможности за анализаторите по това време. Когато Тейлър изпраща своята касета, Полард установява, например, че "Уотфорд" допуска повече положения за гол пред вратата си, когато има повече защитници в наказателното поле. Той обяснява всички свои открития в писмо до Тейлър, изпратено през януари 1986 г.
По-късно Полард публикува научен труд в Южния тихоокеански университет, озаглавен "Анализ на футболното представяне и неговото приложение спрямо ударите към вратата". Това е семката, от която се заражда показателят за очакваните голове (познат днес като xG).
Изследването на Полард включва данни от различни дивизии на английския футбол от края на 50-те до средата на 80-те; световното в Испания през 1982 г.; американската сокър лига; и, естествено, първенството на Фиджи. Общо са разгледани
около 20 000 удара към вратата,
които разкриват аналогични резултати в различните първенства и десетилетия.
Статистиката показва, че между 9 и 13% от всички шутове се превръщат в гол. По-задълбочен поглед пък предоставя детайли за разпределението на головете след удари вътре и извън наказателното поле - 15% от изстрелите в пеналтерията водят до попадение, докато само 3% от тези извън границите попадат във вратата.
Подобни числа може да изглеждат до болка познати и елементарни за днешните анализатори, но преди 40 г. това е пионерство. Работата на Полард по отношение на локацията на шутовете продължава още дълги години, но партньорството му с Греъм Тейлър приключва.
"Времето не беше подходящо - казва Полард. - Във Фиджи имаше военен преврат, така че не поднових договора си в университета и заминах за САЩ без работа. В същото време Тейлър напусна "Уотфорд" в посока "Астън Вила"."
Полард се установява в Калифорния и разработва метод за класиране на националните отбори. Той е отхвърлен от ФИФА при въвеждането на световната ранглиста, но сякаш дава по-акуратни резултати. Полард пътува до Малави и Китай, за да води лекции на тема анализ на футболни данни, а също така помага на Бутан да се изкачи над 40 места в подреждането на ФИФА.
И ако днес футболната статистика е просто даденост, преди 4 десетилетия е била революция. А Ричард Полард - нейният лидер.
