Строящата се в Бургас спортна зала се превръща в златна за данъкоплатците. Вчера правителството отпусна нови 18 799 067 лв. по бюджета на спортното министерство (ММС), като тези пари ще са именно за довършване на строежа на "Арена Бургас".
Всъщност ММС още през юни обяви, че са необходими още 18 млн. лв. заради наложили се допълнителни укрепвания, дренажи, непредвидени разходи за интериорно осветление, увеличаване на дебелината на покритието на залата, на броя асансьорни шахти и т.н.
Според официалната обосновка в хода на строителните дейности е "установена необходимостта от изпълнение на допълнителни строително-монтажни дейности за реализация на проекта, които не се явяват промяна на инвестиционните намерения, а тяхно развитие, съобразено с възникнали обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени преди стартиране на изпълнението им." Освен това с довършването на залата "ще се създадат условия за провеждане на международни, национални, местни спортни, културни и социални събития и подпомагане и насърчаване на развитието на младежките дейности, спорта, физическата активност и на региона като цяло".
Последното звучи прекрасно, само дето с новата порция държавна захранка на строежа на "Арена Бургас",
първоначалната стойност на работите се оскъпява 1.8 пъти
Проектът за зала на мястото на военно поделение в кв. "Изгрев" стартира през 2014 г. Търгът бе спечелен от обединение "Дворана" (в него по 47% имат столичните фирми "Водстрой 98" и "Понсстройинженеринг", вътре е и бургаската "Билдникс"), предложило цена от 38.4 млн. лв. с ДДС (38 397 364). Първоначално идеята бе да се строи до "кота 0", след което проектът да се замрази до потвърждение за осигурен финансов ресурс. Затова държавата, в лицето на правителството на Пламен Орешарски, отпусна на общината 5 млн. лв. След това вече се наложи да бъдат преведени още 35 млн. лв. (с тях държавата придоби терена), с което вече бе надмината с 1.2 млн. лв. цената, с която "Дворана" спечели търга.
Историята на тези 35 млн. държавни лева също е интересна. Те бяха предназначени за реконструкция на Зимния дворец на спорта. През 2014 г. тези пари бяха отпуснати на държавното дружество "Академика 2011", което стопанисва Двореца, от правителството "Орешарски" по бюджетната програма на обща стойност 500 млн. лв. Тогавашният спортен министър Мариана Георгиева обаче пусна обществена поръчка за повече пари - 50 млн. лв., която после бе оспорвана от наследниците й.
Екипът на настоящия министър Красен Кралев бе подготвил нова - вече за 35 млн., но пък в началото на 2016 г. тя "увисна" по нареждане на премиера Бойко Борисов, който се завърна гневен от посещение в Лондон и нареди да се спрат всички обществени поръчки. Впрочем, в началото на октомври Борисов откри реновирания Зимен дворец, като стойността на работите там възлезе на 4 млн. лв. без ДДС - 7 пъти по-малко от предвидената преди това.
В крайна сметка, през март 2016 г.
правителството "Борисов" пренасочи всички 35 млн. лв. към Бургас
Сега му донади още 18.8 млн. лв., с което общата сума, която държавата даде за залата, нарасна до 68.8 млн, или с 30.4 млн. повече от заложената стойност в оригиналния проект.
За справка: Най-голямата гордост на Бойко Борисов от залите - "Арена Армеец София", погълна 90 млн. лв. Тя обаче все пак е с капацитет между 12 и 17 хиляди души, в зависимост от събитието, което приема. А проектът за "Арена Бургас" предвижда основната зала да е с двойно по-малко места - 6500. Планирани са също една малка зала (за 1500 зрители), една тренировъчна (такава има и в "Арена Армеец", плюс ресторант) и открит етажен паркинг с 850 места (този на столичната е за 1200 коли).
Замисълът е в арената в морския град да може да се полага писта за лека атлетика, с идеята България да кандидатства за европейско атлетическо първенство на закрито през 2019 г. Заради забавянето на работите целта се измести към 2021-ва, после и тя бе сменена - за 2023-та. През август тази година Бойко Борисов бе на инспекция на обекта и тогава му беше казано, че "Арена Бургас" ще е готова с близо година по-късно от предвиденото - есента на 2019-а.
