Всеки супергерой има своя история. Често е лична трагедия, страдание в ранна възраст, пътуване от далечно място и в крайна сметка откриване на силата, с която героят променя света около себе си. Новият документален филм за звездата на "Ливърпул" Садио Мане - "Произведено в Сенегал", не претендира, че футболистът е супергерой, но пък е подходящ модел за нов филм "Марвел". Това е история на момче с мечта, момче без баща, което расте в отдалечена част на Сенегал и въпреки всичко става един от най-добрите футболисти в света.
Животът в село Бамбали е труден, а във филма Мане дава да се разбере, че единственият избор пред него като малък е бил работа във ферма. Той все пак е заобиколен от футбола, отборът на чичо му тренира близо до дома му. Тимът не е много добър, но Садио иска да тренира. "Хората ме смятаха за ненормален", казва Мане, защото по това време тренира с грейпфрути и камъни, тъй като футболните топки са оскъдни.
През 2019 г. The Atheltic праща Оливър Кей до родното село на Мане. Журналистът разказва, че Бамбали е по-изолирано, отколкото си е представял. "Наистина е отдалечено. Най-близкият град е на 3 часа, столицата Дакар е на 7 часа. Децата се катерят над местния кладенец или гонят кокошки, няма никаква следа от професионални тренировки или академия. Шансовете му наистина са били изключително малки", казва Кей.
Когато Мане е само на 7, животът му става още по-труден. "Тъкмо щяхме да играем на игрището, когато мой братовчед дойде и ми каза: "Садио, баща ти почина." Помислих, че се шегува, не можех да го приема. Имаше болки в стомаха, но нямаше болница и опитахме традиционна медицина. Заведоха го в селото и той е починал", разказва Мане.
На 15 г. вече е известен като най-добрия футболист в региона, а приятелите му го наричат "магьосника с топка". Препятствията обаче не са само географски, а много по-близо. "Никой в семейството ми не искаше да ставам футболист", спомня си звездата. От семейството му са имамите на Бамбали, а повечето му близки не харесват футбол. "Нямаше начин да ме пуснат, не и в този живот", допълва Мане.
Заради това той бяга, използвайки мрака, като си събира багажа в 6 ч. сутринта и хваща автобус за Дакар. Няма лична карта, а пътят минава през границата с Гамбия. Но го пускат с ученическите документи. Стига до Дакар, след седмица семейството му го издирва и го връща на село: "Това беше най-лошият ден в живота ми, мразех ги." Съгласява се да остане още една година в училище, но само с условието, че след това ще е свободен да стане футболист.
Когато започва сериозно да се занимава с футбол, неговият път е постоянно нагоре. Още в първия си мач в академията Generation Foot в Сенегал Мане вкарва 4 гола, и то пред скаут на френския "Мец". Професионалната му кариера започва във френската втора дивизия, следва трансфер в "Ред Бул Залцбург", където печели титлата и купата на Австрия. В "Саутхемптън" той стана играчът с най-бърз хеттрик във Висшата лига - само за 2:58 мин., а с "Ливърпул" спечели Шампионската лига и световното клубно първенство, като бе 4-ти в анкетата за "Златната топка".
Феновете на "Ливърпул" се възхищават на Мане, но статистиката разкрива неща, които окото не вижда. Саймън Бръндиш, който се занимава с научни изследвания на спорта и проучва причините за доминацията на "Ливърпул" в последните години, смята, че Мане е в топ 5 на играчите според завършващия удар.
"Той може да спира и да тръгва по-бързо от всеки друг. Реализира 28% от положенията си, това е по-добра ефективност от Лионел Меси в най-добрите му години. Не е зле за човек, който играе като крило", казва Бръндиш, който смята, че Мане може да се сравнява по завършващ удар с английските легенди Гари Линекер и Алън Шиърър и с поляка Роберт Левандовски от "Байерн". Той посочва, че Мане прави 2 пъти повече асистенции, а и много рядко пропуска мачове.
Макар да са му пречели, сега близките на Садио са щастливи, че не ги е послушал. Когато посещава Бамбали миналата година, Кей гледа по телевизията дербито между "Ливърпул" и "Манчестър Сити" в семейния дом, построен от Мане.
"Да ги гледам ми даваше толкова топло чувство. Те изпитват огромна гордост", казва Кей. Никой не може да каже колко души живеят в къщата. Според журналиста там са "бабата и дядото, племенници, братовчеди, лели". Чичо на Мане казва, че са "около 40". Мане освен това е помогнал на селото за изграждането на училище и болница.
"Мисля, че те бяха еднакво горди да ми покажат училището, което той е построил, болницата, която той е построил. Загубил е баща си, защото не е имало болница в Бамбали, сега няма село в Африка, което да е толкова добре екипирано", казва Кей.
Документалният филм завършва със сцена, в която Садио, заобиколен от много от съселяните от Бамбали, казва: "Трябва да мечтаеш в този живот. Всеки има право да мечтае".
