Последните дни бяха добри за българската демокрация. Едновременно с това и тъжни. Паднаха маските на някои български политици. Осветиха се истинските черти от лицата им, стремежите, които ги водят. В ситуации “или-или“ е винаги така. Ножът е опрял до кокал, трябва да се действа искрено. Войната на Русия срещу Украйна докара България точно до “или-или“. Вследствие под маските се озъбиха страх, безчовечност, глупост, политиканстване. Примесени с неподправено навеждане пред чужди интереси.
Факлата на това поведение се разгоря на самия държавен връх. Точно когато България бе поразена от икономическа форма на руска агресия и държавата се нуждае от максимално единство, Румен Радев се нахвърли върху правителството. Отвори многобройни фронтове, почти идентично с
с някогашните Боянски ливади
на Желю Желев. “Няма да се поддаваме на шантаж, стриктно изпълняваме отдавна сключения договор, следваме единната европейска позиция“, каза кабинетът по повод спрения газ. Нима това не е национално отговорна позиция? Нима не го изисква интересът на България? Но Радев посече правителството, при това служейки си с пропагандни фейкове, че Австрия и Германия склонили на променените от Русия условия. Но Радев не спря с това. Нахвърли се конкретно върху премиера Петков за посещението му в Киев; погна и Корнелия Нинова за оръжейния износ (България продава на фирми, за които има съмнения, че извършват доставки в Украйна); финално заби поантата с внушението, че правителството не защитава българския интерес. Но този, който буди съмнения за защитата на националния интерес, е самият Радев.
Пропагандните му трикове са безобразно
плитки: ясно е, че аргументът му с Австрия и Германия е лъжа; ясно е също, че газът на България и Полша бе спрян първи, защото падежите им по плащанията са първи (следват другите държави); знае се, че след като над 30 страни доставиха оръжие на Украйна и не са във война с Русия, България също няма да е, ако го направи (както плаши президентът). Но има и нещо много по-важно, в сърцевина.
Войната в Украйна донесе много смърт, скръбта за която ще изпитват поколения. Почти 5 млн. вече са бежанците. Танковете на агресора носят немислими доскоро в Европа разруха и унищожение. Освен това Русия нескрито плаши и Приднестровието. Почна да спира газа. И на фона на всичко това Радев продължава да иска да не дразним Кремъл, да не сътрудничим на Киев – най-много да пратим каски, че да си събират в тях украинците сълзите.
Но за кога да ни е страх,
за кога да се навеждаме? Има ли мегдан за половинчати тактики? Като не дразним Русия, тя да не би да се вълнува от нашето снишаване (газът ни бе спрян, без да сме пратили военна помощ). Трябва да се знае - мечката върлува, няма “или-или“. Чисто тактически и политически не може да се снишаваш. Или помагаш на Украйна, или, ако си траеш, съдействаш да бъде унищожена една суверенна държава и избити хиляди хора. Затова
не бива да има снишаване и в чисто човешки аспект,
макар моралната страна на нещата да се забравя.
Още по-интересно е, че атаката на Радев дойде в доста усложнена вътрешна среда. Парламентарното мнозинство се кара не само по повод евентуалните оръжия за Украйна. Взаимната им вътрешна непоносимост расте. Различни съсловия бяха насрочили протести преди спирането на газа, сега вече и други ще го ползват като повод. Руски “спящи клетки“ се активираха в медийното пространство редом до вечно събудените. Всичко това се случва в навечерието на гласуване в парламента на оръжия за Украйна. Само слепите не виждат, че това е кремълски
сценарий за сваляне на изпълнителната власт
Ясно е, че независимо от досегашните колебания, премиерът Петков и основната управляваща партия “Продължаваме промяната“ са прозападно настроени. С атаката си Радев влезе в този сценарий. И понеже при неразбории конституцията му дава права да състави правителство, с атаката си той поиска да бъде забелязан – от една посланичка, която отдавна си проси изгонването – за да състави най-после “правилния“ кабинет.
Доста от нещата, които важат за Радев, се отнасят и за Корнелия Нинова. Отдавна е известно, че БСП е против парламентът да гласува военна помощ. Но партията отказа дори да прати представители при посещението на Петков в Украйна!? Що за глупост е това? Що за низост? Украйна агресор ли е? Украинците не са ли жертви? Делегацията на Петков се срещна и с бесарабски българи, те не умират ли от бомбите? Най-забавното е, че първоначално
Нинова замълча за спрения газ
Все едно тя не е министър на икономиката! Все едно не убеждаваше обществото, че ако се снишаваме пред Русия, Русия ще бъде добра с нас! И вместо това предпочете да отговоря на Радев, влизайки в безсмислена дискусия (обвини го, че оръжия се изнасят по договори, сключени от служебните кабинети; сякаш тогава имаше война). А когато заговори за газа, поиска веднага да приемем условията на Москва! Ако някой е имал съмнение на чия страна е в спора.
На 5 май Стефан Янев ще учреди новата си партия. На терена е и “Възраждане“. Така проруските партии и политици ще станат колкото СДС-тата навремето. Не бива да се забравя, че тази компания се допълва от ГЕРБ и Бойко Борисов. Отдавна е известно, че Борисов правеше всичко възможно за монопола на “Газпром“ у нас. И че именно той изсипа милиарди от бюджета, за да функционира “Балкански поток“ изцяло в руски интерес. Незабелязано обаче остана, че тия дни
не друг, а именно Борисов легализира версията
за фирмите, които доставят българско оръжие на фронта. И така големият уж приятел на Украйна нажежи напрежението в нейна вреда. Най-напред темата с фирмите посредници бе повдигната от медии, после се включиха второстепенни политици, трети бе Борисов, вкарвайки я на реален терен, Радев я финализира - класическо мероприятие от гореописания сценарий за сваляне на властта, събрал доскорошни врагове.
Предстоят трудни времена. За първи път имаме правителство, което ясно, категорично и без шикалкаване се осмели да защитава истини, когато те не са изгодни на Русия. То прави грешки в много направления, но в подкрепата си за Украйна показва и гръбнак, и правилна позиция. Очевидно то се и подготви с газови алтернативи, поради което проявява смелост да не се поддава на шантаж. Предшествениците им се изправяха пред проблемите по бели гащи - или пък умишлено свалени. На такова правителство няма как да му бъде простено. А в други държави, Полша например, по външнополитически въпроси, особено при обща за всички опасност, политиците се обединяват независимо от многобройните вътрешни различия. Но в България е различно, всеки вече знае защо.
