На 12 октомври 1492 г. експедицията на Христофор Колумб открива Америка, и по точно - за първи път вижда един от Бахамските острови. Това е официалната история, според която генуезският мореплавател е откривателят на континента.
Знае се също така, че викингите са достигнали до Америка близо 500 години преди Колумб - през 1000 г. експедицията на Лейф Ериксон стъпва в Новия континент и на източния бряг на днешна Канада е построено викингското селище Винланд. Историците пренебрегват този факт, защото скандинавците така и не успяват да колонизират континента. Затова и официално се счита, че Колумб е открил Америка.
Но нов документ е на път да покаже, че мореплавателят е имал предварителна информация накъде отива. Хроника от италиански монах съдържа описание на част от атлантическото крайбрежие на Северна Америка, което предполага, че италианските моряци са били наясно със съществуването на континента около 150 години преди Колумб да отплава натам.
Галвано Фиама (1283-1344 г.) е бил доминикански монах, хроникьор от Милано и личен свещеник на миланския благородник Джовани Висконти. Неговите многобройни исторически съчинения включват Chronica Galvagnana, Chronicon extravagans de antiquitatibus Mediolani, Chronicon maius, както и Manipolus florum seu Historia Mediolanensis. Фиама също така е известен и със съставянето на карта на Милано през 1330 г.
И изглежда, той е първият европеец от Средиземноморието, който описва Новия свят. Неговата Cronica universalis, написана между 1339 и 1345 г., включва пасаж, в който той описва Исландия, Гренландия и Маркланд. Всъщност Галвано пише за земя, наречена Marckalada, западно от Гренландия, която съвпада с региона Markland, споменат в няколко исландски източника. Най-вероятно това е или днешният Лабрадор или Нюфаундленд в Канада.
Допреди няколко месеца, когато този пасаж от хрониката на монаха стана публично известен, нямаше писмени доказателства някой извън Северна Европа да е чувал за Америка преди пътешествието на Колумб през 1492 г.
Какво съдържа пасажът?
"(Нашите) власти казват, че под екватора има много високи планини, където има селища с умерени условия (за живот), възможни заради ветровете, или заради сянката на планините, или заради забележителната дебелина на стените (на къщите), или заради подземните пещери в долините. На екватора има и много острови, които са наистина с умерен климат поради реките или блатата, или ветровете, или поради неизвестни за нас причини.
И по подобна причина има селища под или около арктическия полюс, въпреки големия студ. В тези селища (условията) са толкова умерени, че хората не умират: този факт е добре известен за Ирландия. Причините, поради които това се случва, са неизвестни за нас. Марко Поло говори изрично за това, когато казва, че има някаква пустиня на 40 дни, в която нищо не расте, нито има жито, нито вино, а хората живеят от лов на птици и животни и яздят елени.
По-нататък, на север се намира Океанът, море с много острови, където живеят голямо количество соколи скитници. Тези острови са разположени толкова далеч на север, че Полярната звезда остава зад вас, на юг. Моряците, които посещават моретата на Дания и Норвегия, казват, че на север, отвъд Норвегия, е Исландия; по-нататък има остров на име Гроландия, където Полярната звезда също остава зад вас, на юг. Губернаторът на този остров е епископ. В тази земя няма нито жито, нито вино, нито плодове; хората живеят с мляко, месо и риба. Те живеят в подземни къщи и не се осмеляват да говорят високо или да вдигат шум от страх да не ги чуят и погълнат диви животни. Там живеят огромни бели мечки, които плуват в морето и изкарват моряците корабокрушенци до брега. Там живеят бели соколи, способни на огромни полети, които се изпращат на императора на Катай.
По-нататък на запад има друга земя, наречена Маркалада, където живеят великани; в тази земя има сгради с толкова огромни каменни плочи, че никой не би могъл да построи нещо с тях, освен гигантите. Има и зелени дървета, животни и голямо количество птици. Но нито един моряк никога не е можел да знае нещо със сигурност за тази земя или за нейните характеристики.
От всички тези факти става ясно, че на полярния полюс има селища."
Откритието
"Открихме в писмен вид първата препратка от Средиземноморския регион, макар и в ембрионална форма, която сочи към американския континент", заяви Паоло Киеза, професор по средновековна латинска литература в Миланския университет, който открива случайно пасажа.
През 2015 г. Киеза проследява до частна колекция в Ню Йорк единственото известно копие на Cronica universalis, което някога е принадлежало на библиотеката на базиликата "Сант Амброджио" в Милано. През наполеоновите времена манастирът е разграбен. Собственикът на Cronica е предоставил на професора книгата, за да я преснима за своите изследвания. А при завръщането си в университета Киеза дава копията на своите студенти, за да ги препишат. Към края на проекта една от тях - Джулия Греко, открива въпросния пасаж. Следва и публикацията на проф. Киеза в списанието Terrae Incognitae от юли 2021 г.
Според проф. Киеза е странно, че Галвано Фиама, който винаги е прецизен в цитирането на източниците си, повечето от които са литературни, съвсем необичайно за своя стил се обляга при описанието си на Маркалада на устните свидетелства на моряците, които посещават моретата на Дания и Норвегия.
Той счита, че тези описания вероятно са били предадени на Галвано от моряци в Генуа, най-близкото голямо пристанище до Милано и града, в който доминиканският монах най-вероятно е учил за докторантурата си по теология. А тази теза повдига нов въпрос: защо източното крайбрежие на Америка не фигурира на нито една позната генуезка карта от периода?
Но пък новото откритие може да помогне да се обясни защо генуезецът Колумб е бил готов да тръгне натам, където повечето му съвременници са смятали, че има само море.
