Христофор Колумб (1451-1506 г.) е бил евреин. Това е заключението на испанските учени, които са анализирали чрез нови методи ДНК проби на прочутия мореплавател.
За изследването бе обявено преди няколко дни. Криминалистът Мигел Лоренте се бе заел да проучва миниатюрни проби от останки, погребани в катедралата в Севиля, където се смята, че Колумб е намерил последния си покой. Традиционната теория е, че откривателят на Америка е родом от Генуа (Италия), но новите находки поставиха под съмнение това твърдение, като се спекулираше, че Колумб може да е бил евреин, грък, баск или португалец.
Всъщност проучването на екипа на Лоренте е продължило цели 22 години. Учените са анализирали пробите от останките, погребани в катедралата на Севиля. След това данните са били сравнени с проби от доказани роднини и наследници на мореплавателя.
В крайна сметка резултатът беше обявен в документалния филм "ДНК на Колумб: истинският произход", излъчен от испанската обществена телевизия TVE.
"Разполагаме с ДНК на Колумб, много частична, но достатъчна. Имаме ДНК и от Ернандо Колон, негов син - казва Лоренте във филма. - И в Y хромозомата, и в митохондриалната ДНК на Ернандо има следи, характеризиращи еврейски произход".
Общност от близо 300 000 от т.нар. сефарадски евреи е обитавала още от началото на II в. сл. Хр. Испания. С Декрета от Гренада през 1492 г. католическите монарси Изабела и Фердинанд заповядват евреите и мюсюлманите да приемат католицизма или да напуснат страната. Затова много от тях напускат Испания и се разселват по света. Голяма част от българските евреи са именно сефарадски, тъй като Османската империя по онова време ги приема. Думата сефарад произлиза от сефарад - Испания на иврит.
След като са анализирани 25 възможни местонахождения, Лоренте твърди, че единствено може да се каже, че Колумб е роден някъде в Западна Европа. Изследването за произхода на Колумб е било усложнено от множество фактори, включително и от голямото количество данни. Но резултатът е почти абсолютно достоверен, заяви Лоренте.
Колумб е умрял във Валядолид (Испания), през 1506 г., но желанието му е да бъде погребан на открития от него през 1492 г. остров Испаньола, който днес е поделен между Доминиканската република и Хаити. Останките му са били преместени там през 1542 г., след това са отнесени в Куба - през 1795 г. Накрая, според общоприетата теория, са погребани в Севиля през 1898 г.