Крепостта Кастра ад Монтанезиум в Монтана е място с история на шест хилядолетия. Древният обект се намира в югозападната част на града, върху хълма Калето (наричан още Градището) и съвсем близо до стена на язовир "Огоста". Крепостта е неразделна част от града, затова неслучайно е изобразена на герба му заедно с неговата покровителка Диана.
Мястото се намира много лесно, има безплатен паркинг, а освен това входът е свободен и може да бъде разгледано обстойно в рамките на около 40-45 минути. Крепостта е едно от любимите места за разходка на жителите на Монтана. Тя е частично реставрирана и удобна за разглеждане, като са поставени информационни табели с изчерпателни сведения. Но повечето находки, открити при разкопките там, се съхраняват и може да се видят в Историческия музей на Монтана. Там може да се получи и по-подробна информация, а също да бъде организирано и посещение на крепостта с екскурзовод.
Укреплението се издига на 50 м над околната повърхност. Тази стратегическа, а и лесно защитима позиция е направила мястото привлекателно за заселване още по време на каменно-медната епоха (ок. 4000 г. пр. н.е.). То е избрано като подходящо място за живот от древните и заради плодородните почви, сочат откритите при разкопки жилища от този период.
Тракийското укрепление на хълма възниква през ранно желязната епоха (VII-VI в. пр.н.е.) и там е вдигната първата мощна крепостна стена, която следва очертанията на терена. По онова време там е живяло тракийското племе трибали.
Римляните се заселват в района в края на І в. от н.е. заради богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Римската крепост на Калето е издигната още с установяването там на римски военни части (I Сугамбрийска кохорта, която е участвала в потушаването на тракийското въстание от 26 г. сл. н.е.). Около военния лагер, споменат за първи път в епиграфски паметник от 134 г., и древното светилище при извора се развива селище, което в 160-161 г. получава муниципиално право - т.е. статут на град с прилежаща територия. Селището е наречено Монтенезум, което се споменава в надпис от II век.
В този период Монтанезиум се превръща в център на провинция Долна Мизия. Изграждат се и се поддържат пътища, свързващи града с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив основни поминъци по това време са били земеделието и занаятчийството.
Стопанският и културен разцвет на Монтенезум през II-IV в. е прекъснат в средата на III в. от готските нашествия. Пред опасността от нови варварски нападения е започнало доизграждането и усилването на крепостта. За това свидетелства намерен надпис от 256 г.: „.бил построен бург, от който да се наблюдават разбойниците, за защита на жителите на крепостта и на гражданите на Монтенезум….“. Но следва засилване на тези нападения (около V век), затова в югоизточния край на крепостта е била издигната протейхизма (допълнителна стена).
Изградени са също така казармени помещения и базилика - нейните руини са разкрити изцяло и тя се вижда много добре от посетителите на крепостта в наши дни.
Укреплението все пак е разрушено - през 518 г. при нападение на авари и славяни, след което е било изоставено. Впоследствие върху неговите развалини е създадено българско укрепено селище, но със значително по-малки размери. То било наречено Кутловица. Намерени са и останки от езическо светилище, запазено и до днес, в което е била отдавана почит или на бог Перун, или на Даждбог. То просъществувало до приемането на християнството в българската държава (IX в.).
В наши дни останките на крепостта са доста добре съхранени, като се има предвид, че голяма част от обекта е била разнесена за строителен материал - за изграждане на калдъръма в града, което е станало при смяната на името му от Кутловица на Фердинанд.
При посещение на Кастра ад Монтанезиум може чудесно да се види, че укреплението е ориентирано в посока северозапад-югоизток и заема заравненото било на целия хълм (площта е 8.3 дка - 205 на 80 м), като теренът е наклонен на югоизток - в посока Монтана. Останките, които се виждат, са издигнати основно между III-VI в. По тях си личи неправилната форма на крепостта, чиито стени следват конфигурацията на терена и са градени в стил „опус микстум“ от местен ломен камък, споен с хоросан и редуващи се пояси от тухли.
Дебелината на стените варира от 2 до 3.5 м, като някои участъци са запазени на височина до 2 м. На югоизточната стена може да се види уширение - там дебелината от 2.2 нараства на 3.4 м. Това е направено за разполагане на каменометни машини и балисти, които да бият по нападателите и обсадната им техника.
В крепостта се различават основите общо на три кули. Първата е разположена в югоизточния ъгъл и има неправилна капковидна форма. Тя е била предназначена за защита на главния вход, който се намира точно до нея, от север. По намерен при разкопките надпис е установено, че кулата и портата са построени през 258 г. със средства на трибуна на I Сугамбрийска кохорта - Публий Елий Антониан.
А разположението на портата точно там въобще не е случайно, а има стратегически замисъл. Повечето хора си служат по-добре с дясната ръка. Затова воините са държали оръжието в тази ръка, а щита в лявата. Точно по тази причина, когато портата е изнесена в лявата страна на стената, както е при тази крепост, на нападателя се е налагало да се придвижва с дясното незащитено рамо към стената. А това е давало идеална възможност нападателите да бъдат поразявани от бранещите стената.
Втората кула се намира на югозападната стена. Тя все още не е разкопана изцяло, но е имала полукръгла форма. Третата кула пък е най-внушителна. Тя се намира в най-северозападния край на крепостта и е издигната в най-достъпната част от укреплението. Има трапецовидна форма, с широка основа откъм крепостта, докато тясната е заоблена в U вид. Кулата има размери на основата 27 на 20 м, а дебелината на стените ѝ достига 3.5 м.
Североизточният и югозападният вал на крепостта са продължение на стените точно на тази кула. Тя е играела същата роля, като донжона (последната защитна позиция, в която може да се оттеглят защитниците) през Средновековието и е била предназначена за самостоятелна отбрана. Това се потвърждава от археологическите разкопки, които при разкриването на вратата за достъп до кулата установяват, че тя е била затваряна с двойна порта. За разлика от средновековните донжони обаче тази кула е била използвана само за военни цели.
Кулата е имала 4 или 5 етажа, като до тях се е достигало по вътрешна вита стълба, разположена в централно, масивно ядро в средата ѝ. Над бойната площадка, като продължение на вътрешното ядро, се е издигала допълнителна надстройка, също заобиколена от бойници. Общата височина на кулата и надстройката е била 24 м, като от надстройката се е осъществявал визуален контрол на много голямо разстояние.
Под голямата кула археолозите са разкопали част от тракийската стена на крепостта, която е била с дебелина над 1.5 м. На североизточната стена пък е имало тесен изход (широк 80 см). От него е започвал таен път, всечен в стръмния склон, по който се е стигало до извор за снабдяване на крепостта с вода.
Този извор се намира в североизточното подножие на хълма и днес е разкопан, като е установено, че до него е имало тракийско и римско светилище,главни богове на което били Диана и Аполон. Диана – богинята на лова, е покровителка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана. Светилището и сградите около него са разрушени при готското нашествие през IV век.
КАКВО ОЩЕ НАБЛИЗО
Крепостта се издига буквално над стената на язовир "Огоста", а при пускането му в експлоатация през 1986 г. самият язовир е потопил две села - Живовци и Калиманица (където е роден Йордан Радичков). В Живовци е цървата "Св. Възнесение", която периодично се показва, когато водите спаднат. Тогава тя може да бъде разгледана.
Църквата е била паметник на българската възрожденска архитектура и през 70-те години на ХХ век е обявена за паметник на културата. Построена е през 1858 г. от майстор Лило, основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи – Славинската. Майсторът е известен още с възобновяването на Лопушанския манастир и с градежа на друга църква - в село Каменна Рикса.
Когато водите на язовира са ниски, което се случва по няколко месеца в годината, "Св.Възнесение" може да бъде разгледана. Ако се поеме по пътя, минаващ между крепостта и язовирната стена, трябва да се шофира около 7 км. След това се завива по тесен път към самия язовир. Близо до водата вече се тръгва пеша и не след дълго се виждат камбанарията и потопената църква. Въпреки че вече е полуразрушена, личи си, че е била внушителна, а и извънредно солидна, за да не е рухнала след толкова години под вода.
Преди две години наследници и бивши жители на някогашните села Живовци и Калиманица почистиха мястото около "Св.Възнесение", защото над 50 години църквата не е действаща, все още идват там хора, за да отправят молитви към Бог.
Освен останките на храма може да се видят още латинската чешма и основи на къщи от залетите с вода Живовци и Калиманци.
При църквата е почистено през 2020 г.
снимки
схема на крепостта
снимки на църквата
