Един от най-забележителните и интимни музиканти на нашето време - Крис Риа, имаше преди седмица наглед малък повод - навърши 71 години. Но това е всъщност едно изключително постижение за него, предвид всички здравословни проблеми, през които той до момента е преминал и устоял, за щастие. За да продължава да радва, макар и изключително рядко в последните години, със своята галеща слуха китара и дрезгав баритон, който нашепва сякаш само на теб.
Роден е на 4 март 1951 г. в английския град Мидълзбро като едно от седемте деца на италианеца Камило Риа (собственик на фабрика за сладолед и верига кафенета) и ирландката Уинифред Слее. Логично, още като дете започва да помага в семейния бизнес. Но баща му не подкрепя идеите на Кристофър (както е цялото му име) за развитието на фабриката и кафенетата. Тогава младежът решава, че иска да стане журналист и влиза да учи в колежа "Сейнт Мери" в родния си град. В началото на 70-те години на миналия век, когато вече е минал своята 20-годишнина, той открива своя нова изненадваща любов - китарата. Според някои е доста късно на тази възраст, но в случая - не. И сякаш всичко си идва естествено, както и запленяването на Крис Риа от южняшкия американски блус. "По това време трябваше да превърна кафенето за сладолед на баща ми в глобален концерн, но прекарах цялото си време в складовата стая, свирейки на китара", спомня си той.
Скоро идва време за влизане в първата му група - градските любимци "Магдалин". Малко известен факт е, че там е бил и Дейвид Ковърдейл, но той е напуснал преди идването на Риа. Крис обаче се задържа кратко там, тъй като е взет само да замества титулярния вокалист и не може да лансира идеите си. И следва логичен ход - сформира собствена група - The Beautiful Losers (Красивите губещи), която дори през 1973 г. печели награда за дебютираща група на списание "Мелъди Мейкър". Само година по-късно обаче Крис получава възможност да запише първи самостоятелен сингъл - So Much Love, а това води до естественото разпадане на групата през 1977 г.
През 1978 г. идва време и за първия солов албум - Whatever Happened to Benny Santini?, като намигване към псевдонима Бени Сантини, който от звукозаписната компания се опитват да наложат на Риа, тъй като рожденото му име не им се струва достатъчно благозвучно. Следва първи хит, достигнал до №1 - Fool (If You Think It's Over).
Големият успех не идва бързо, но и не закъснява. През 1983 г. той прави голямо турне в Европа с канадците "Сага", а така постепенно става известен из целия континент. Хитове като On the Beach, Let's Dance, Driving Home for Christmas го правят разпознаваем именно като човека с нежната китара и обаятелен дрезгав глас.
Но това е само прелюдия към скока, към
големият пробив, който идва през 1989 г.
Тогава излиза албумът The Road to Hell с едноименния тотален хит, вдъхновен от задръствания по британските магистрали. Успехът (близо 2,5 продадени копия) е продължен от 11-ия албум - Auberge (1991 г.), от който са продадени над 1,5 млн. копия.
По-нататък пътят напред към славата е открит, но се оказва, че почти буквално води към ада. За Крис Риа започват
серия здравословни проблеми,
които едва не костват живота му. През 1994 г. лекарите откриват, че има язва на стомаха. През следващата година той за малко не умира от перитонит. Следва друга битка, след като е диагностициран с рак на панкреаса. Подлага се на сложна процедура, при която му се отстраняват части от панкреаса, дванадесетопръстника, жлъчния канал и жлъчния мехур. Като резултат Крис Риа започва да страда от диабет и имунитетът му рязко пада. По думите му, в този период е приемал по 34 хапчета дневно, заедно с по 7 инжекции. "Едва щом се разболееш сериозно и за малко не умреш, и си стоиш вкъщи за шест месеца, изведнъж спираш и проумяваш, че нещата не са така, както си ги планирал в началото", философски казва музикантът за тези моменти.
Тогава решава да осъществи своя стара мечта - да създаде филм. Написва сценария, музиката и продуцира полубиографичния филм La Passione (1996). Три години по-късно участва като актьор в комедията Parting Shots, заедно с популярните Джон Клийз и Боб Хоскинс. Там изиграва герой, който научава, че е болен от рак и му остават 6 седмици живот, след което решава да убие всички, които са се отнасяли зле към него.
След бавното си възстановяване Риа постепенно се завръща към записването на музика, а и концертите. Заедно с това се отдава на любимата си блус музика, обръщайки гръб на рок и поп стилистиката от предишни свои албуми. "Никога не съм бил рок или поп звезда. Всичките болести бяха моят шанс да направя това, което винаги съм искал да правя с музиката... да се концентрирам върху неща, които наистина ме интересуват", разказва музикантът.
През този период той изнася и единствения си до момента концерт в България - на 5 март 2008 г. в зала 1 на НДК. Но здравословните му проблеми не спират. През 2016 г. претърпява инсулт, заради който има проблеми с говора и затруднение да движи едната си ръка и пръстите. Това явно е последният знак, който да убеди музиканта да се откаже от цигарите, за да може по-успешно да се възстанови. И действително - година по-късно, през 2017 г., Крис Риа се завръща с албум (Road Songs for Lovers) и ново турне. Почти в неговия край обаче Риа
колабира на сцената по време на концерт в Оксфорд
Стабилизиран е в болница, но отменя последните си две дати от турнето. След което редуцира до минимум изявите си пред публика.
Какво може да направи друго човек, който така упорито отказва да се предаде при срещите си със смъртта? Да отдели време на любимите си занимания. Като рисуване, коли и автомобилни състезания. От началото на проблемите си Крис Риа забавя темпото в кариерата си и се отдава именно на тези удоволствия. Още повече, че детската му мечта да бъде журналист е била свързана с надеждата да отразява именно ралита и стартове във Формула 1. Купува си състезателни автомобили "Ферари" и "Лотус". Участва като пилот в няколко ралита. Успява да се докосне и до духа на Формула 1, като през 1995 г. е част от екипа механици в отбора на "Джордан" в състезанието за Гран при на Монако.
А личният му живот... Той е отражение на самия Риа - семпъл, откровен, с канализирана любов в една посока. На 6 април 1968 г. среща в Мидълзбро жената на живота си - Джоан Лесли, и до този момент са заедно един до друг. Имат две дъщери - Джозефин и Джулия, на които Крис посвещава и кръщава по една песен. Тези композиции (Josephine и Julia) са и сред най-красивите в творчеството му.
