Свилен Ноев е роден на 22 септември 1975 г. в Габрово. Учил е в Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в Правец, където свири в много ученически банди. През 1995 г. става вокалист на "Остава". За да станат те една от най-известните съвременни групи в България. Издават албумите "Пинг-понг", "След любов по време на война", "Моно" и Rock & roll song designers?, който е изцяло на английски. Автор е на песни за доста други изпълнители като Людмила Сланева, Ирина Флорин, групи "Лора" и др.
---
1. Поздрав за майка ми
Преди години, мисля, че беше 2005-а, бяхме поканени на годишните награди на "БГ радио". Тогава песента "Шоколад" беше голям хит. Да си призная, въобще не очаквах, че ще вземем награда. Звездите бяха Графа, Руши, всичките други. Сядаме си ние и гледаме. И изведнъж казват: "Наградата отива за "Шоколад" на "Остава". Ставам аз и трябва да кажа няколко думи. Почнах така: "Благодаря, че сме разцепили абсолютно всички поп музиканти", и продължих: "Искам да благодаря най-вече на майка ми, защото тя малко е полудяла и каза, че ако не я поздравя на наградите повече няма да ми праща пари." Залата умря от смях. И аз - щастлив. Взех награда, казах супер смешка, всичко е ОК. Обаче свършва церемонията и звъня на майка ми и тя насреща: "Ти... Как можа да ме наречеш пред телевизията, пред целия български народ, че съм полудяла?" А аз съвсем учуден й викам: "Ти луда ли си? Виж какъв майтап направих!" Обаче тя ми затвори телефона. Пробвам да я търся - без успех. Пробвам пак, същото. И така цяла седмица. А тя междувременно е направила "вътрешно проучване" в училището си, тя е учителка. И ми заявява: "Да ти кажа честно, не ти се сърдя. Питах моите колежки и те ми казаха, че е било смешно." Но беше достатъчно да ми се развали настроението във вечерта на наградите. Сега, да си призная, също има опасност, като го прочете това да ми се посърди малко.
2. Словенска му работа
Този случай ми е един от любимите. Случката се разви в Берлин. Ние бяхме там, за да свирим в един от най-популярните местни клубове. От България си носим само китарите, тъй като в самолетите искат зверски пари за барабаните като свръхбагаж. Бяхме се разбрали с организаторите да ни дадат усилватели и барабани. Обаче - не щеш ли, изненада. Неприятна! Поднесе ни я някаква словенска група, дори и не си спомням вече как се казваха. Първо отсякоха: "Няма да ви дадем нищо!" После ни поискаха 200 евро наем за барабаните! Ние ги нямаме тези пари, имаме колкото за обратния път. Дошли сме в Германия да се изкефим. Обясняваме им - онези се запъват и си държат на цената. По едно време дори най-нагло питаха, какъв е шансът да свирят в България. И тогава Жоро (б. ред. - китаристът на "Остава" Георги Георгиев) така припали и им тегли една сочна майна на български. Словенците, нали са били част от бивша Югославия, чуха и разбраха. И нещо се замислиха, смутиха се. След което ни отстъпиха безплатно барабаните, дори предлагаха помощ в саундчека. След което ние си изнесохме концерта пред пълна зала. Те свириха след нас, като междувременно имаше и диджей. Но след нас всички си тръгнаха, гледаха ги има-няма 30-ина души...
3. Странният шеф
Пак не беше скоро, преди не знам колко си години. Бяха ни поканили да свирим в един рок клуб в Стара Загора. Стигнахме дотам, сваляме инструментите. Тогава идва едно момче от персонала и ни казва да спрем и да чакаме да дойде шефът на заведението. Съгласихме се, не без известно учудване. Чакаме 3-4 часа, накрая дойде и въпросният шеф. И първата му работа бе да попита защо не сме готови със саундчека. Въпреки абсурдната ситуация най-чинно му обясняваме, че ни е казано да не пипаме нищо, докато не дойде той, по негова заповед. Тогава последваха едни реплики "Абе, к`ви сте вие бе? "Остава"? Кой ви е чувал вас?" При което Жоро кипна, а както казах, той бързо пали. Започнах да се чудя дали да почваме да стягаме багажа да си ходим, или първо ще има бой. Някак се размина всичко. Напълни се барът, свирихме, получи се добре. И дори човекът, казал "К`ви сте вие "Остава"?", смени тона, каза, че сме много добри и сме му напълнили душата. И ни покани пак.
4. Мократа сватба
Аз и Жоро трябваше да свирим на една сватба. Младоженецът и булката бяха фенове на нашата група. Идеята беше да ги изненадаме. И така... Всичко беше супер, до момента, в който 5 минути преди да ни обяви диджеят, аз реших да мина през тоалетната, ей така, да съм спокоен на сцената. Пускайки водата обаче, целият ми панталон се намокри зверски и изглеждаше, сякаш съм се напикал като малко дете. Бях попаднал на поредното развалено казанче! За щастие, жената на рецепцията имаше сешоар и срамът беше предотвратен буквално в последния момент. Късмет! Иначе ходи обяснявай,че си спрял да се напикаваш още като дете.
5. Кражба на дини
С братовчед ми Николай сме големи приятели още от малки. Той е страшен зевзек и постоянно прави смешки, на когото му падне. Веднъж му бях на гости и чудейки се какво да измислим, решихме да крадем дини. Все пак тогава бяхме на около 10 години (сега, естествено си ги купувам). Отидохме с колелетата до един голям двор, огледахме се и влязохме. Наядохме се нечовешки и аз реших да изхвърля ножа, за да няма улики. Като по филмите. Братовчед ми се ядоса много, намери го в двора и го остави на старото му място. След това решихме да се прибираме. Но... пред къщата се появи някакъв човек, когото не бях виждал. Николай ми каза, че това е полицаят и, ако ни хване, ще ни разкатае от бой. Аз се побърках от страх. А братовчед ми стоеше непоклатим като Индиана Джоунс, все едно нищо не е станало. Избягахме много по-късно, и като се прибрахме, той ми каза, че това е бил всъщност двора на чичо му и, че полицаят не е никакъв полицай, а комшия. И до днес го разказва.
