След нелеки преговори ръководствата на Българския лекарски съюз и на Националната здравноосигурителна каса подписаха днес анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности 2020-2022 г. На събитието, което се проведе в здравното министерство, присъстваха министър Асена Сербезова, както председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Антон Тонев.
"С подписването на анекса смятаме, че промяната на здравната система е в ход", коментира проф. Сербезова. По думите й 604 млн. лв. ще се влеят в системата на здравеопазването в полза на пациентите и на медицинските специалисти. "Постигнатите приоритети са в областта на профилактиката и превенцията, е-здравеопазването, детското и майчиното здравеопазване, повишаване на заплатите на медицинските специалисти, балансиране на неравенствата в доходите и прозрачност на медицинската дейност", допълни министър Сербезова.
"Ранната диагностика, чрез редовни прегледи, е предпоставка за навременно откриване и превенция на животозастрашаващи заболявания. Ето защо някои мерки в тази сфера включват по-висока и обхватна профилактика за пациентите с рекордно увеличение на финансирането на извънболничната помощ с 31% (със задна дата от 1 януари 2022 г.). Елиминиране на хроничния недостиг на направления, като се увеличава броят и видът на изследванията в полза на пациента със 77% с цел превенция", каза министърът, цитирана от БГНЕС. Тя посочи, че се разширяват и дейностите, включени в профилактичните прегледи.
"Увеличаването на финансирането на извънболничната помощ цели за първи път от много години да се преодолее диспропорцията и обръщането на пирамидата в посока превенция и профилактика спрямо болничното лечение. Друг много важен акцент е електронното здравеопазване. С изработването на наредба на министъра на здравеопазването, която е към края на своето обществено обсъждане, ще се регулира начинът на попълване на данните в Националната здравно информационна система (НЗИС). Концепцията е ясна - поетапно до 1 август дейностите, които НЗОК заплаща, ще бъдат обхванати от НЗИС, т.е. от една база данни. Това е стъпка към реално електронно пациентско досие", коментира председателят на Надзорния съвет на НЗОК доц. Васил Пандов.
Според анекса доходите на общопрактикуващите лекари и специалисти трябва да се увеличат средно с 38%. Идеята е по този начин да се привлекат млади специалисти. "Заплащането от НЗОК на личен лекар за извършен профилактичен преглед се повишава с 40%, на специалист за първичен преглед - с 39%. Повишава се и заплащането на процедури за физиотерапия и рехабилитация, средно с 35% с покачва и заплащането за извършен преглед за диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти", посочи още проф. Сербезова. По думите й заплащането от страна на НЗОК за грижите за новородено се увеличава с 35%, за профилактичните прегледи на децата е предвидено увеличение с 55%, а за профилактични прегледи по програма "майчино здравеопазване" - с 42%.
В болничната помощ се предоставя възможност за 25% по-високо финансиране от 1 май т.г., което ще изисква значително покачване на заплатите на лекарите и останалите медицински специалисти. Основните работни заплати следва да станат поне 2 000 лв. за лекари, 1 500 лв. за медицински сестри, 910 лв. за санитари. Болниците, които не постигнат договорените в Колективния трудов договор начални заплати на лекари и медицински сестри, ще работят по клинични пътеки, увеличени с 15%, а не средно с 25 на сто.
С анекса се въвежда и нова клинична пътека за физикална терапия и грижи след лечение на коронавирусната инфекция.
