По време на ядене ние на практика подхранваме мозъка си, тъй като той използва голяма част от постъпващата по този начин в организма енергия. Мозъкът „обича” висококалорична храна и се старае стопанинът му да приема повече такава. В същото време, обаче, той страда най-много от нея.
В плен на мазнините
Вкусната мазна храна се харесва много на мозъка – все пак е източник на енергия. Но хранителен режим с голямо количество мазнини предизвиква появата на възпалителни процеси в него и води до потискане на дейността му, установиха учени от университета в Йейл.
Те направили експеримент с две групи мишки: първите са хранени с обикновена храна, а вторите са получавали храна с високо съдържание на мазнини и въглехидрати.
След това са взети проби от мозъка им и са изследвани микроглиите в хипоталамуса – специална защитна тъкан. Специалистите обърнали по-специално внимание на нивото на протеин UCP2, произведен в митохондриите (енергийни станции на организма). Той контролира натрупването на активните форми на кислорода, които увреждат клетката, ако не бъдат елиминирани.
Само три дни след приема на висококалорична храна, когато все още няма външни признаци за наличието на излишно тегло, микроглията задейства възпалителен процес в хипоталамуса (който управлява паметта). При това размерът на митохондриите намалява, а количеството протеин UCP2 се увеличава. Това изпраща сигнал към невроните да увеличат апетита и да се яде още повече калорична храна, за да се допълнят енергийните запаси. Възниква порочен кръг, който води до затлъстяване.
Злоупотребата с мазни грани се отразява и на умствените способности на бъдещото потомство. Това са установили учените от медицинското училище „Джон Хопкинс”, които са наблюдавали бременни плъхове. Едната група е приемала нормална храна, а другата – храна, подобна по състав на бързите храни, които съдържат над 60 % мазнини.
Режимът на хранене е бил запазен по време на раждането и кърменето на потомството. Мишлетата са отбити от майките на 21 дни и са били поставени на здравословна диета, при която мазнините са били само 20 %.
При проверка на когнитивните способности на вече поотрасналите екземпляри, при които животните е трябвало да намерят изхода на лабиринт, било установено следното:
Плъховете, чиито майки приемали балансирана храна, се справили успешно със задачата при третия или четвъртия опит. Тези, чиито майки злоупотребявали с фаст-фууд – едва на деветия. Оказало се, че паметта им е по-слаба, което било потвърдено от повторни тестове с лабиринт. Авторите на експеримента обясняват това с факта, че нездравословната диета на майката е повлияла върху активността на гени и формиращия се мозък.
Кафе и неврони
Учените все по-често твърдят, че навикът денят да започне с чаша кафе се отразява положително на здравето. Според изследвания, кафето защитава мозъка от поражения, предизвикани от болести като Паркинсон и Алцхаймер. Освен кофеина, в напитката се съдържат много други вещества като фенолни киселини, флавноиди, танин, меланоиди и др.
Кои от тях имат благоприятен ефект?
Отговор на този въпрос дават канадски изследователи, които приготвили екстракт от три вида разтворимо кафе – слабо, силно и без кофеин. Те проверили въздействието върху амилоидните протеини и тау протеините. Според една от основните хипотези за появата на Алцхаймер, тези вещества образуват плаки и се отлагат в нервните тъкани, като по този начин нарушават работата на мозъка.
По време на експеримента станало ясно, че и в трите екстракта на амилоидните протеини и тау протеините образуват плаки по-рядко, като този процес е забавен най-силно при силното кафе.
Изследователите изолирали шест съединения от кафето и повторили експеримента. Както се и очаквало, чистият кофеин не е имал ефект. Най-успешно натрупването на протеини е било предотвратено от двата вида фенилиндани – органични съединения, които се образуват по време на печенето на зърната.
По сходен начин функционира производното на невротрансмитера EHT, образуван в обвивката на кафеените зърна. Това съединение предотвратява натрупването на вредни протеини, които причиняват деменция при Паркинсон. Освен това, в комбинация с кофеин, ефектът на EHT е по-силен.
Фитнес за мозъка
Здравословното хранене, включващо голямо количество плодове и зеленчуци, подправки, пълнозърнести продукти и морски дарове, помага за подобряване работата на мозъка.
Съдържащите се в мазната риба омега – 3 и омега – 6 мастни киселини отдавна са в центъра на вниманието на учените. Липсата им се свързва с много мозъчни разстройства като Алцхаймер, шизофрения и синдрома на дефицит на внимание.
Изследователи от Харвард съветват хората да ядат повече растителни протеини и риба, да избират храни с високо съдържание на ненаситени мазнини като зехтин или ленено масло. Мозъкът обича всичко, което е полезно за сърцето, намалява кръвното налягане и пази кръвоносните съдове.
Ако консумирате редовно храни, богати на полезните за мозъка компоненти омега-3 мастни киселини, витамини, антиоксиданти, ще поддържате мозъка си в добра кондиция, а дори може да подобрите умствените си способности. /БГНЕС
