Антибиотичната резистентност се проявява, когато различни микроорганизми (бактерии, гъбички, вируси и паразити) започват да се променят след излагането им на антимикробни средства (антибиотици, противогъбични средства, антивирусни средства, антималарийни средства и противоглистни лекарства). Микроорганизмите, които развиват антибиотична резистентност, понякога се наричат "супербъг" (superbug). В резултат лекарствата стават неефективни и инфекциите продължават да съществуват в организма, което увеличава риска от разпространението им към други хора, припомнят от Националния център за заразни и паразитни болести по повод Световната седмица за отговорна употреба на антибиотиците.
В световен мащаб се появяват нови механизми за устойчивост и разпространение, които застрашават способността ни да лекуваме общи инфекциозни заболявания, което води до по-продължително боледуване, инвалидност и смъртни случаи. Без ефективни антибиотични средства за превенция и лечение на инфекции медицински процедури като трансплантация на органи, химиотерапия, лечение на диабет и сложни

хирургични интервенции започват да носят все по-голям риск

Освен това антибиотичната резистентност увеличава разходите за здравни грижи чрез по-дълъг престой в болници и изискването на по-интензивно лечение.
С течение на времето антибиотичната резистентност възниква естествено, обикновено чрез генетични промени. Въпреки това грешната и прекомерна употреба на антибиотични средства ускорява този процес. Днес антибиотиците се използват повече от необходимото, в грешна доза и при хора, и при животни, често без професионален надзор. Примери за грешното им ползване включват приемане от хора с настинки и грип, стимулиране растежа при животни или използването им за предотвратяване на заболявания при здрави животни.

Резистентни микроорганизми се откриват при хора, при животни, в храната, в околната среда (водни източници, почва и въздух). Те могат да се разпространяват между хора и животни, включително чрез храни от животински произход, както и от човек на човек. Лошият контрол на инфекциите, неадекватните санитарни условия и неподходящото хранене спомагат за разпространението на антибиотичната резистентност.

Антибиотичната резистентност присъства във всяка страна по света. Резистентността при Klebsiella pneumoniae - често срещани чревни бактерии, които могат да причинят животозастрашаващи инфекции, третиращи се чрез карбапенеми антибиотици, вече е налична във всички региони по света. Този вид бактерии са една от основните причини за болнични инфекции като пневмония, инфекции на кръвообращението, инфекции при новородени и пациенти, нуждаещи се от интензивна грижа. В някои държави карбапенеми антибиотиците не действат при повече от половината от хората, лекувани за инфекции с Klebsiella pneumoniae.

Друг вид широко разпространена резистентност е тази на бактерията Escherichia coli към най-често използваните лекарства за лечение на инфекции на пикочните пътища (флуорохинолони антибиотици). Има много страни по света, където това лечение вече е неефективно при повече от половината пациенти.

Неуспехът от лечението на гонорея чрез трето поколение цефалоспоринови антибиотици е потвърден в поне 10 държави - Австралия, Австрия, Канада, Франция, Япония, Норвегия, Словения, Южна Африка, Швеция, Великобритания. 

Резистентността на лекарства от първа линия за лечение на инфекции, причинени от бактерията Staphlylococcus aureus - често срещана причина за тежки инфекции в здравни заведения и населението, също е широко разпространена. Хората с метицилин-резистентен стафилокок

се оценяват с 64% по-голяма вероятност да умрат

спрямо хора с нерезистентна форма на инфекцията.

Колистин е последното решение за антибиотично лечение при животозастрашаващи инфекции, причинени от бактерията Enterobacteriaceae, които са устойчиви на карбапенеми антибиотици. Резистентността към колистин наскоро бе открита в няколко страни и региони, което прави инфекциите, причинени от такива бактерии, непоносими.
Антибиотичната резистентност е комплексен проблем, който засяга цялото общество и се ръководи от множество взаимосвързани фактори. Всички държави имат нужда от национални планове за действие относно антибиотичната резистентност. Необходими са по-големи иновации и инвестиции в научни изследвания и разработване на нови антимикробни лекарства.

Също така е нужно всеки човек да употребява тези лекарства разумно. Първото и задължително условие е всеки да взема антибиотици само по лекарско предписание. При назначаване на антибиотик трябва да е ясен видът на бактерията, за да се предпише нужният медикамент. Пациентът трябва да спазва графика за прием на лекарствата, както и дозата, която е назначил лекарят му. Лечението с антибиотици не трябва да се прекъсва преди изтичането му дори ако пациентът се почувства здрав. Приемът на антибиотици не трябва да се съчетава с алкохол.